SUNN O))) с мрачен изгрев над сцената за експериментална музика в България

Ембиънт. Дарк ембиънт. Фюнеръл дуум (на стероиди). Експериментъл. Окултна музика. Drone.

Това е SUNN O)))*

За първи в България ставам свидетел на подобна банда, че и от подобен ранг, без подгряващи групи и без осезаеми фанфари. Този стил музика е все пак определено изключително нишов. И въпреки всичко, интерес към концерта не липсваше (официалният даван номер е 2001 човека, което на мен лично ми се струва завишено) и залата бе повече от доволно пълна.

От звукова гледна точка, Joy Station бе най-логичното място за провеждането на това събитие и при все, че звукът беше перфектен, остана усещане за озвучаване много повече от страничните колони (тези на клуба), отколкото от впечатляващата купчина техника, която бе струпана фронтално на сцената, особено ако си бил една идея по-назад от първите два-три метра навътре в публиката.

В 20:15 часа машините за пушек заработиха и присъстващите бяхме облени от вълна от снежнобели облаци. А в колоните зазвуча гласът на Кронос от Venom.

Това определено ме хвана (приятно) неподготвен. За 15-ина минути станахме свидетели на „целия“ Hell at Hammersmith (1985). Или поне представянето на песните от страна на Кронос и финалния риф на всяка от тях. Просто намигване към това, което предстоеше. Но да слушам концерт на Venom, в който песните бяха изрязани така, че да звучат като noise банда, никога не ми е било в картите. Определено повдигна духа и (да го наречем) настроението в залата.

Greg Anderson и Stephen O’Malley излязоха по график на сцената, сред поредното цунами от пушек (тема по време на целия концерт) и, ами, амм… засвириха. Без паузи, почивки за вода, ослушвания за аплодисменти и игри за излизане за бис. Те просто се материализираха на сцената, издевателстваха над китарите си и изпълниха програмата си сред вълни и вълни от „облаци“, неотклонно и монтонно (ритуално?), поклониха се и се оттеглиха под аплодисментите на публиката.

Наистина е трудно подобен „концерт“ да бъде описан по-подробно от това, тъй като тук говорим за изживяване, нещо, което човек не може да хване от този специфичен стил музика с тапички в ушите, така, както може да го изживее на живо, когато цялото му тяло вибрира от звуковите вълни. Определено доста интересно изживяване, след което не съм сигурен кога ще си пусна SUNN (или нещо подобно) отново, но пък знам, че с най-голямо удоволствие бих посетил техен концерт отново.

*символът о))) обозначавал тевтонична активност и НЕ се чете към името на бандата като „о“.

Сетлист (който, противно на очакванията, явно не се е състоял от само две песни):

1. Crank Everett
2. Moses
3. Mace
4. 7″ Drone
5. Novæ
6. Butch’s Guns
7. Drone
8. CandleGoat