Summer Athletics

На Олимпийските игри, проведени тази година в столицата на Китай – Пекин, бяха счупени редица най-разнообразни рекорди – спортни, организационни, фармацевтични, и какви ли още не. За сметка на това обаче геймразработчиците, които се опитаха да изкарат купчина пари от цялата тази работа като напишат някоя друга игра, която да се появи едновременно с най-голямото спортно събитие за годината, не се справят достатъчно добре. Явно не са използвали необходимите стимуланти. А както добре знаем, това си е основна предпоставка за успех – предимно в сферата на спорта, но не се знае, може да се окаже и основополагаща и при компютърджиите.

Един от примерите, който доказва, че разработчиците на компютърни игри не положиха необходимите усилия, е играта Summer Athletics. Тя е дело на не особено известното студио 49 Games, а за разпространението на компютърния й вариант на територията на Стария континент се грижи още по-скромната немска компания dtp entertainment.

Когато наскоро един приятел ме пита „какво играеш тези дни”, аз му отговорих скорострелно: „поредната игра, “вдъхновена” от голямо спортно събитие. Нищо ново.” Това си е самата истина. Summer Athletics притежава сравнително добра графика, 26 спортни дисциплини, които можете да разцъквате в три режима и… и толкова, това е всичко. Всъщност това би било предостатъчно, ако разработчиците се бяха постарали да внесат поне щипка иновация и напредничава мисъл, но както знаем, това вече не е толкова просто. Откакто гейминдустрията се превърна в една огромна машина за пари, надминаваща по приходи дори филмопроизводството, думички като креативност и иновация бяха изтикани в ъгъла от скучни термини като бюджет и крайни срокове.

Какво играем?

В двадесетте и шест спортни дисциплини, които Summer Athletics предлага, попадат няколко вида бягане (на 100 м., 400 м., 2000 м., 100 м. с препятствия и т.н.); плуване на различни дистанции; гмуркане; стрелба с лък; троен скок; дълъг скок; мятане на гюле/диск/копие/чук и други. Наличието на сравнително голямо разнообразие обаче не е гаранция за пропорционално удоволствие. Истината е, че само малка част от всичките дисциплини заслужават внимание. Поради тази причина оптималният вариант според мен е да се насладите на различните спортове в най-обикновения Single event режим. В него трябва да изберете подходящ атлет, с който да влезете в надпреварата. Можете да прибегнете към създаването на такъв, но честно казано опциите, които играта предлага, са малко и не особено адекватни. Променяте различни характеристики по външния вид, но в крайна сметка всички новосъздадени спортисти си приличат почти колкото китайския национален отбор по художествена гимнастика. Така че вместо да си губите времето с това, по-добре направо се насочете към основното забавление, а именно – виртуалното спортно преживяване.

Вечният проблем

В зависимост от това какъв спорт си изберете, ще трябва да се приспособите към строго специфично управление. Така например при бягането на къси разстояния едва ли ще имате проблеми: единственото, което се иска от вас е да задържите шпацията преди старта, да пуснете клавиша, когато чуете изстрела и след това да се помпате безмилостно на стрелките, оказващи посоките ляво и дясно. И това е всичко. Ако обаче имате смелостта да се пробвате на дисциплина като плуване или троен скок, играта загрубява. Навлизат комбинации от клавиши, следене на различни мигащи по екрана икони, които подсказват кое копче кога трябва да се натисне и в крайна сметка в повечето случай резултатът е катастрофален – при плуването е близък до удавяне, а при разновидностите на скоковете (троен, висок, дълъг) атлетът, с който играете, е изправен пред реалната възможност съвсем скоро да прекрати кариерата си поради брутална контузия. А вие рискувате да си изпочупите пръстите или инвентара, стоящ наоколо. Като цяло обаче, след като положите достатъчно усилия в стила на добрата стара спортна традиция (все пак според някои архаични разбирания състезания се печелят с много тренировки), за да привикнете с особеностите по отношение на управлението в различните дисциплини, играта става една идея по-приятна. Тогава дори може да ви се стори малко лесна, което моментално смъква кефа драстично.

Въпреки всичко това обаче има упражнения, които са наистина приятни. Определено стрелянето с лък е една от тях. Ако решите да се направите на Робин Худ, от сега ви казвам, че дори не е необходимо да крадете чорапогащника на майка си. Трябва само да се прицелвате добре и едновременно с това да следите внимателно посоката и силата на вятъра, което добавя една идея повече фън към заниманието.

Фал старт

Другите два режима на игра носят оригиналните имена – Competition и Career. Без да съм краен, се чувствам задължен като бивш спортист в националния отбор по биропиене да ви споделя под секрет, че в общи линии те (двата режима) са леко безсмислени. В Competition можете да избирате няколко различни групи от дисциплини, в които да се състезавате последователно. Накрая, след като се преборите в 9, 12 или 26 различни спорта, печели този с най-много събрани точки. Лично аз не виждам голям смисъл в това нещо, а може би най-силната част от този режим е възможността за подреждане на турнир, в който вие сами определяте последователността на дисциплините. Така можете да си изберете само тези, които са ви интересни.

Career би трябвало да е най-силната част от играта, но всъщност е най-слабото и място. Тук имате “грандиозната” възможност да създадете играч от нулата, който да пуснете по пързалката на спортните предизвикателства. След всяко едно от тях получавате възможността да подобрите неговите характеристики като „бързина”, „техника”, „сила”, „издръжливост” и т.н. За съжаление обаче ефектът от тези „подобрения” не е достатъчно добър. Всъщност е почти незабележим. Може би поради простата причина, че в днешно време подобни неща се правят с добър фармацевтичен консултант, а не със старомодни методики като тренировки и здрав сън. Освен това без значение дали ще се удавите по време на състезанието по плуване, ще застреляте съдията при лъконадстрелването или ще направите нов олимпийски рекорд на 100 метра бягане, количеството точки, които можете да използвате за подобряване на персонажа си, е еднакво. Т.е. явно стимулът на геймърите не е сред приоритетите на компютърджиите в 49 Games.

Както вече споменах в играта има и зарибяващи моменти. Определено хвърлянето на копие и стрелянето с лък си заслужават, пък и графиката не е чак толкова зле. Така че, ако все пак сте от онези спортни запалянковци, които не могат да заспят без поредната доза адреналин (бил той и виртуален), няколко часа в компанията на Summer Athletics няма да ви се отразят зле.

Автор: Асен Георгиев