Sudden Strike 3

Sudden Strike (SS) е един от най-старите и успешни поредици в попрището на реално времевите стратегии. Всъщност първата игра от серията положи основите на един изцяло нов поджанр – този на тактическите стратегии по Втората световна война. Той се характеризира с високо ниво на реализъм, множество тактически решения на една и съща ситуация, ограничено количество единици и… пуцане с артилерията по тъмни петна на картата с часове, с идеята да се гръмне гадния окопан Тигър. Играта доминираше в продължение на години този жанр, въпреки появата на десетина нейни клонинга, докато руснаците от Nival не извадиха брутално добрата Blitzkrieg.

Опцията за лесен модинг на творението на братушките, шлифования геймплей и интерфейс накараха 99% от Sudden Strike фанатиците да сменят иконката на любимата си игра. Не и без редовната доза недоверие към новото заглавие, разбира се, но факта си е факт – SS потъна като сицилианец с ботушки от бетон към дъното на забравата. Втората част пораздвижи малко атмосферата, но предлагаше в общи линии още от същото, докато в същото време Soldiers: Heroes of WW2, Blitzkrieg, Codename: Panzers смело извозваха феновете в третото измерение. И настъпи тишина…

Не се убива туй що не умира

Изтекоха години, Blitzkrieg премина сравнително успешно в третото измерение, въпреки че доста хора чувстваха, че това вече не е същата игра и Sudden Strike 3 взе, че излезе. Доста тихомълком всъщност. Нямаше фанфари, тръбящи връщането й на сцена, нито кой знае каква рекламна кампания. Ако трябва да бъда честен, дори мислех да и правя превю този месец, когато един от колегите ме изненада, че финалната версия всъщност вече е на пазара. За това наистина нямах търпение да изчакам края на инсталацията и да се завърна обратно на бойните полета на втората световна.

Sudden Strike 3 предлага 5 кампании, разглеждащи трите най-големи горещи точки от втората световна война. С американците ще налазите Нормандия (за N-ти път). Очакват ви основно парашутно-десантни начални мисии и няколко танкови ръша в по-късните нива. Швабите са поставени в тотално дефанзивна ситуация. Ще трябва да съберете доста поразпокъсаната си бойна линия, за да можете да удържите наплива на “добрите”. Естествено ще наминете и през замръзнала Москва за малко екшън с братушките. А на американците са отредени мисиите около най-голямата модерна морска битка – Iwo Jima. Естествено ще поемете ролята и на японски командир, който трябва да спре гадните белокожи янки.

От към сетинг кампанията се сблъсква с проблема, оказал се препъни камък на немалко заглавия – WW2 беше необятна тема, в момента е предъвквана и преексплоатирана. Проблемът на всяка една от 5-те кампании е, че ще ви отведе на места, на които вече сте били в изометрична, first или third person перспектива и то повече от веднъж. Освен това, за да създадат някаква интрига авторите на играта буквално са се изгаврили с геймърите. Факт е, че към края на войната Хитлер остава с по-малко от 10% от танковете си, но да представиш девизията, защитаваща гнездото на фюрера, като сбирщина от леки и средни танкове, подкрепени от бронирани коли е леко изнасилване на нещата. В нито една мисия няма да усетите надмощие над противника си, напротив – винаги ще се биете в условия на тотален числен и технологичен превес от страна на гадта. Това само по-себе си не е лошо, и дори бе ключов фактор в геймплея на поредицата, но от друга страна в Sudden Strike 3 на него е наблегнато малко повече от нужното, което води до набутването на метален прът в колелата на динамиката на заглавието.

По земя, въздух и вода

Основната сила на Sudden Strike 3 е наистина голямото количество единици, които ще можете да командвате. Играта съдържа над 300 пресъздадени едно към едно копия на машини от Втората световна война. Включени са дори някои по-нестандартни юнити, като гигантските немски железопътни мортири и японските линейни кораби. За разлика от повечето игри в жанра, Sudden Strike 3 предлага не само схватки по земя, но и морски баталии, в които ще можете да управлявате активно батареите на линейните си кораби. Плах опит за подобно нещо бе направен в Blitzkrieg 2 и то в продължение на 2 или 3 мисии. Това определено ще върне доста от дръпналите се фенове на поредицата стига да могат да се справят с няколко доста тежки дизайнерски недомислици.

Като за начало, в целенасоченото си търсене на историческа достоверност, Sudden Strike 3 се връща обратно към корените на жанра, предлагайки допотопния интерфейс и метод на управление на първата част. Слава богу поне, че можете да набиете една пауза на геймплея, за да раздадете команди, защото задачата е леко невъзможна в реално времеви условия. Също така, от умиление към безумното кликане на всяка една единица поотделно, Empire Interactive са пренебрегнали разни модни тенденции в жанра, като например групирането на войските ви във взводове. Всяка една от тях трябва да си е мърда поотделно, и ако умре – си мре безвъзвратно – превръщаща пехотата в една от най-ненужните части от играта. Освен това всяка машина има екипаж от няколко момци-смелчаци. Късметлийски снаряд може да извади окото на някой, и ако той е мерачът, иначе чудесно функциониращият ви танк спира да стреля. В крайна сметка се създава ненужно голямо количество микроменджмънт, с който трябва да се справите във всеки един момент, който придружен от смазващо недружелюбния интерфейс може да откаже почти всеки от разцъкване.

Въпрос на измерение

Преходът от двете към трите измерения беше голяма драма в края на миналия век. Просто при някои игри се случваше, при други не. Но ако през 97-ма ни беше трудно да си представим едно RPG с 3D текстури, то днес WoW и TES: Oblivion са нещо като първообраз на това как трябва да изглежда една игра от жанра. В SS3 прехода към 3D не е минал особено добре. Обвинявам дизайнерите и програмистите. Цветовете са размазани, а самите текстури се сливат една с друга, което прави различаването на определени типове войски доста трудно, освен при пълен Zoom. Връткането на картата, допринася към всеобщия амок, а красиво и детайлно моделираните машини вървят на цена 2 фрейма в секунда на силна машина. Просто енджинът на играта е свински неоптимизиран и ако това е първата игра, която пускаш на чистак-бърсак новия си компютър, може да те накара да го отвориш и да видиш дали наистина са ти сложили частите, за които си платил. Уви, очаквах много повече от Sudden Strike, и ми е доста жалко, че поредицата се самозабива в трета глуха.

Автор: Георги Панайотов