Stranglehold

“Твърдо сварен” екшън

Много е лесно човек да погледне Stranglehold за няколко минути и незабавно да я отпише като копие на Max Payne. Защото, в известен смисъл, тя си е точно това. Погледнато глобално обаче, именно Stranglehold има повече права върху всички елементи на играта, която копира – защото тези елементи са въведени и развити от един китайски кинорежисьор, който кара мнозина киномани да цвилят от кеф само при споменаване на името му. Става въпрос, разбира се, за Джон Ву – един от светиите на Хонг Конг-ската филмова индустрия и продуцент на джитката, за която става въпрос в тази статия. Така че за момент ще забравим за приликите с историята за детектив Пейн и ще се запознаем с персонаж със същата професия – инспектор Текила.

Технически трудности

Още от началото искам да се оплача, че тази игра адски ме измъчи. По принцип гледам да избягвам подобни лирически отклонения, но в този случай щете – не щете, ще слушате. Stranglehold просто отказа да тръгне! Компютърът ми покрива всички изисквания (за тях – след малко), но проклетията просто отказваше да отлепи от началния екран. Ето горе-долу как протече ситуацията:

Ден 1: Инсталация, черен екран при стартиране. Бъркане по настройки, сменяне на резолюции, нищо не помага. Отказах се и си пуснах World of WarCraft.

Ден 2: Четене по официални сайтове и форуми, инсталиране на нови драйвери за дънна платка и видеокарта. Обновяване на DirectX. Все същото. Отказах се и си пуснах WoW.

Ден 3: Преинсталиране на играта, още ровене в интернет. Ритане на кутията на компютъра. Ефект – никакъв. Отказах се и… ами, пуснах си WoW.

И така нататък с дните.
Почти се бях отказал от цялата гадост, защото щом една игра ме кара вместо нея да играя WoW, положението е скапано отвсякъде. И тогава като манна небесна се появиха новите ForceWare 163.76 бета драйвери, които най-накрая принудиха въпросната гад да подпали на чисто новата ми nVidia. Разбира се, в този момент бях (почти фатално) закъснял със статията и ме очакваха няколко безсънни нощи, но какво ли не прави човек за единия професионализъм. Това е често срещан проблем дори сред западните колеги. Толкова с оплакванията от мен, ако имате същия проблем, горе е написано решението (новите драйвери, не WoW).

Екшън по хонг-конгски

Играта се води духовен наследник на филма Hard Boiled, който пък е смятан за една от класиките на екшън-киното в бившата британска колония. В главната роля е Чоу Юн-Фат, добре познат ни от Холивуд, който дори е дал гласа си за главния персонаж, инспектор “Tequila” Yuen. Аз бих се захилил, ако някой ми се представи с подобно алкохолно име, но това няма да продължи дълго, защото Чоу би ме ритнал в зъбите (по същата причина не е разумно да му казвате, че предпочитате Джеки Чан като актьор).

Та въпросният инспектор Текила е непокорно ченге от полицията на Хонг Конг, който тръгва да отмъщава за смъртта на свой колега, убит от една от групировките на Триадите (китайската мафия). Впоследствие различните участници в мелето започват да се прецакват един друг със страшна скорост, инспекторът научава новини от отдавна изчезналата си приятелка, забърква се с руската мафия и изпочупва един музей в Чикаго. Сюжетът представлява общо взето приемлива гангстерска история, каквато мисля, че би допаднала на всеки фен на Джон Ву (въпреки че не става ясно доколко точно Ву е участвал в разработката).
Основното ви занимание в джитката е стрелбата. Ще стреляте много, а противниците ще се появяват на вълни, които само чакат да бъдат избити възможно най-зрелищно. Законите на физиката и ограниченията на реалността не важат – оръжията нямат нужда от презареждане, а главният герой може да прави почти всички акробатични номера, за които се сетите. Може да се пързаля прав по парапет, да се спуска по въже с една ръка, да отскача от стени като през цялото време не престава да изпраща дъжд от куршуми към враговете си. Основен инструмент в арсенала му е Текила-времето, което е добре познатият ни slow-motion или bullet time. Това забавяне на времето се активира всеки път, когато скочите в някаква посока и наоколо има враг, или пък автоматично, докато извършвате някаква акробатика. А в специалните standoff моменти, пичът може дори да избягва куршуми!

Време за Текила!

Инспекторът има четири специални умения, които му дават преднина пред всичко живо останало. Тези способности се наричат Текила-бомби и за мое разочарование не се оказаха рецепти за коктейли, а няколко изключително разрушителни атаки. Първото умение е дефанзивно и запълва част от кръвта ви; второто ви позволява да се прицелите с невероятна точност в някой враг, след което да гледате полета на куршума към тялото му; третото ви вкарва в дива ярост, в която сте неуязвим, не хабите патрони и увеличавате щетите, които нанасяте; а четвъртото се състои от натискане на едно копче, след което Чоу се завърта като пумпал и за секунди гарантирано прочиства стаята от паразити, докато наоколо летят бели гълъби (закъде без гълъби в произведение на Джон Ву?).

Енергията си възстановявате като събирате хартиени самолетчета (или може би отново гълъби), които ви подсвиркват (!!!), или като извършите някое убийство по особено ефектен начин, за което получавате звездички.

Важно е да се помни, че можете да взаимодействате с почти всичко по нивата – повечето предмети са разрушими, някои са смъртоносни. Например можете да простреляте някоя неонова табела и тя ще се стовари на главата на противника под нея или просто да взривите удобно разположена газова бутилка, докато сте в slow-mo. Буквално за секунди нивата се превръщат в развалини и дори и най-солидната колона няма да издържи дълго, ако сте се скрили зад нея и ви обстрелват десетина мафиота.

Графиката е голям плюс за играта – експлозиите са доста зрелищни, а лицата на основните герои са изпипани до последната подробност (Unreal Engine 3.0 все пак). Специално внимание е обърнато на моделите на враговете ви, които се сглобяват от различни произволни телесни части, така че няма да се биете с армия клонинги (някои биха казали, че китайците и без това си приличат, но не и аз). Въпреки гигантските системни изисквания играта не е никак тежка и едва ли ще имате проблем с кадрите в секунда… ако изобщо я подкарате, разбира се. Единственото, което ме озадачи, бяха необходимите за инсталацията 12 (дванадесет) гигабайта свободно дисково пространство – това струва ми се е първата игра, която надминава психологическата граница от 10 GB. А едно време StarCraft заемаше едва стотина мегабайта, ех-х-х…

Общо взето, Stranglehold е една приятна екшън игрица, макар и доста кратка, която си заслужава да пробвате просто ей-така, за колекцията. Уви, тя взима твърде много вече използвани елементи (независимо от кого са измислени първо), за да бъде запомнена за дълго. И все пак, Джон Ву си е Джон Ву, дори когато се дъни. 

Джон Ву

Като малък Джон Ву е мислел да стане християнски свещеник, но по-добре че е решил вместо това да се насочи към големия екран. Той е един от хората, превърнали хонг-конгското кино в почти самостоятелен жанр. Характерни за филмите му са “gun fu” (визуална техника, при която престрелките изглеждат като бойно изкуство), използването на Mexican standoffs (когато няколко въоръжени човека стоят един срещу друг с насочени дула и чакат кой първи ще мигне), slow motion и други похвати, които нямат хубав превод на български. Характерни за филмите му са персонажи тип “корави копелета” – мъже, които са готови на всичко за честта си и приятелството и абсолютно неподкупни, въпреки че тези им качества ги правят нежелани в един свят на материалното и покварата (брей, това аз ли го написах?). Също така очевидно куршум не ги лови.

Кариерата му в Холивуд започва през 1993 г., когато режисира “Трудна мишена” с Жан-Клод ван Дам. Тук за пръв път се сблъсква с ограничения от типа “колко хора могат да умрат в една сцена”, защото американските продуценти искат да направят продукт, смилаем за щатската публика. Следват още няколко филма, по-известните от които са Код: Счупена стрела, Лице назаем и Мисията: Невъзможна 2. Двамата с Чоу Юн-Фат ще се завърнат временно в Китай през 2008 г. за заснемането на нов филм.

Не съм филмов критик, но общото мнение е, че Джон Ву е един от най-култовите кинорежисьори за много хора. Идеи от негови произведения са черпели авторите на Max Payne, F.E.A.R., братята Уашовски с тяхната The Matrix и още много, много други. В Stranglehold можете да го видите като барман и съдържател на магазин за оръжия.

Чоу Юн-Фат

Петдесет и две годишният Чоу Юн-Фат е един от най-известните актьори в Азия. От деветнадесетата си година участва в най-различни телевизионни сериали. Пробивът му в киното става с един от филмите на (тогава неизвестния) Джон Ву – A Better Tomorrow от 1986 г. На Запад става популярен първо с „Ана и Кралят“, „Тигър и Дракон“, „Брониран монах“, а наскоро – и „Карибски Пирати: На края на света“ (тази негова роля е частично цензурирана в Китай, защото според местните управници представя китайците като злодеи, а Сингапур – като пиратски град). Общо е участвал в над 70 филма, но още очаква големия си успех в Холивуд и евентуално – първи Оскар.

Hard Boiled

Hard Boiled е последният филм, който Джон Ву прави, преди да напусне Хонг Конг и да се установи трайно в Холивуд. Заснет е (естествено) на китайски; на български е познат като “Твърда игра” или “Твърдо сварен”.

В него имаме точно два часа и шест минути неподправен и непрестанен хонг-конгски екшън. Изстрелват се по над сто куршума без презареждане, кръв шурти като противопожарен кран, а броят на убитите е 307 – на практика всеки, появил се на екран, по някое време отлита в небитието. Структуриран е около четири основни бойни сцени, като последната – в болницата – е дълга над тридесет минути. Играта Max Payne е пълна с препратки към този филм: едно от нивата на трудност беше Hard Boiled, паролата за отваряне на една врата – John Woo, а и цялата идея на bullet time-а е донякъде заимствана от кинолентата.

Адски нереалистичен, но доста приятен за гледане филм, ако човек си пада по безсмислената стрелба. А щом сте седнали да играете Stranglehold, значи попадате в тази категория.

Автор: Пламен Димитров