by PC Mania
С обявяването на т.нар. Steam Machine Valve отново се опита да се намеси в борбата за надмощие на производителите на геймърски платформи. Въпреки че като име в РС гейминга компанията е позната отдавна, анонсът на цели 13 нови „парни машини“ по време на изложението CES 2014 в Лас Вегас показва стремежа на Valve да участва по-активно в разпределението на територия, която традиционно е запазена за шепата собственици на платформи – Sony, Nintendo и Microsoft.
Peace sells… but who’s buying?
Въпросният хит на Megadeath от 80-те години би звучал изключително актуално и днес, ако само замените думичката peace със steam. Новите системи, дело на известни бутикови компании като Alienware, Digital Foundry и Origin, изглеждат лъскави, мощни и доста скъпи. На цени от 500 до малко над 6000 долара, те определено са впечатляващи, но и недостъпни за мнозина, което повдига много въпроси относно техния смисъл.
Гейм конзолите имат няколко основни предимства що се отнася до избора на платформа. От една страна те са уеднаквени по отношение на хардуера, което позволява на разработчиците да оптимизират по-добре своите заглавия, а геймърите не се тревожат за това дали новата игра ще тръгне. От друга пък съотношението „мощност/пари“ е по-изгодно, тъй като производителите получават отстъпки заради големите количества компоненти, а и са склонни да продават конзолите си на загуба за сметка на това да печелят пазарен дял.
Персоналният компютър също има своите плюсове – гъвкаво приложение, вариращо от текстообработка до мултимедия и програмиране, възможност за непрекъснат ъпгрейд според нуждите и възможностите, както и множество модове и редактори, направени за конкретни игри.
Къде обаче застават „парните машини“?
Казано направо, в ничията земя по средата. На теория те са компютри, но в същото време са прекалено ограничени без това да ги прави стабилни геймърски платформи както конзолите. Всяка Steam machine е създадена единствено с целта да сваля и подкарва игри и извън това не предлага почти никаква функционалност. Ако потребителите наистина искат, те могат да се заровят по-дълбоко в SteamOS, но това изисква добри познания в света на Linux, работа с графичен интерфейс като GNOME и дори добро познаване на десетки команди, които се въвеждат директно. А това не са характеристики, на които отговаря средният геймър.
Разбира се, в това няма нищо лошо. Като основа на SteamOS и платформа Linux е страхотен избор – това е мощна и безплатна операционна система с отворен код, която може да е изключително полезна, когато се използва по правилния начин. Но работата с Linux изисква повече усилия от тази с Windows или OS X, при които потребителският интерфейс и общуване са значително по-опростени. Ето защо за по-голямата част от потенциалните купувачи Steam Machine си остава затворена и ограничена система, която прилича повече на конзола, отколкото на РС, но без всички допълнителни екстри, които хардуерът на Тримата големи предлага.
Ами цената?
Ако функционалността на „парните машини“ ще е ограничена от това доколко потребителите са запознати с Linux, то те навярно биха били по-евтини? Да, ама не и цените, които видяхме на CES 2014 ясно го показват. Казано направо, една Steam Machine струва значително повече, отколкото персонален компютър със сходни компоненти. Показаните модели са високо качество и техните производители очакват клиентите да платят високи суми. По-слабите предложения са сравними с това, което PlayStation 4 и XBOX One предлагат, но нестандартният хардуер и липсата на единна платформа означават, че потребителите няма да се радват на същата строга оптимизация, която конзолните игри обикновено получават. На свой ред моделите на върха са страхотни мощни машини, но струват доста повече отколкото РС-та с подобни конфигурации.
Така например Bolt II на Digital Storm е с цена 2 600 долара, докато по изчисления на Games Radar за около 1 700 долара американските потребители могат да си сглобят стандартно РС с компоненти, закупени от популярния сайт Newegg – или почти 52 процента по-евтино. При по-слабите Steam Machine модели разликата е по-малка, но пък те се и отличават по-малко от съществуващите конзоли и геймърски РС-та. Всичко това поставя „парните машини“ в състояние на поне моментна безтегловност – те не предлагат нищо от предимствата на стандартизираната гейм система (конзола), а в същото време са значително по-скъпи от обикновено геймърско РС. Тогава неминуемо трябва да си зададем въпроса:
За кого всъщност са тези „парни машини“?
Автор: Games Radar; превод и редакция – Филип Станиславов