Starlancer

Преди време имаше една реклама на безалкохолни напитки, която гласеше “Едно жадувано завръщане”. Този девиз определено би могъл да се използва и за новата игра Starlancer. Още при първия поглед върху екипа, който е работил над това заглавие, се набиват две имена – Chris Roberts и Erin Roberts. Ако случайно не сте ги чували – Chris Robets е създателят на серията Wing Commander и на Privateer, а неговият брат пък бе отговорен за Privateer 2: The Darkening. Като цяло това са най-успешните космически симулатори на всички времена и едва ли има фен на жанра, които да не е прекарал голяма част от живота си именно с тези игри. След Wing Commander 4: The Price of Freedom и съответно Privateer 2 двамата братя напуснаха Origin и така да се каже минаха в нелегалност. Тяхната повторна поява на геймърския фронт става под егидата на Microsoft, а новата им игра се казва Starlancer и без съмнение ще бъде един от големите хитове на 2000 г.

Още при първото пускане всеки геймър, запознат с досегашното творчество на семейство Roberts, няма начин да не се плесне по челото и да си каже:

“Това си е Wing Commander 6!”

Действително, ако някъде из играта се появяваха Килрати или пък Christopher Blair, то Starlancer определено щеше без проблем да мине за нова част от легендарната космическа сага, защото всичко останало си е точно в този стил.

Но нека първо видим какво са измислили братя Roberts като история. Действието на Starlancer се развива през 2160 г., а мястото на драматичните събития е родната слънчева система. Тя се владее от две големи коалиции. В едната влизат Русия, Китай и няколко по-малки държави. Другата е предвождана от САЩ, които разчитат и на подкрепата на Германия, Италия, Франция и Англия. С други думи се е получило нещо като космически Варшавски договор, който се кара с космическо НАТО. След дългогодишни конфликти двете враждуващи суперсили най-накрая успяват да постигнат мирен договор. Радостта от събитието обаче е доста кратка. Един ден руската космическа флота ненадейно напада западняците и по време на удара успява да унищожи почти всички вражески единици. Западните съюзници изпадат в шок от вероломната атака и са на път да загубят войната. В този критичен момент върховното командване се обръща за помощ към цивилното население. На бърза ръка е сформирана нова флота от цивилни, които имат някаква бегла представа за управлението на космически кораби. Именно на това опълчение се възлагат и последните надежди за обрат в битката срещу опитната и превъзходно въоръжена руско-китайска армада, която се готви всеки момент да съкруши последните огнища на съпротивата…

Вие започвате играта като доброволец, който е зачислен в 45-и космически батальон. Там заедно с останалите новобранци скоро ще откриете, че врагът има направо смазващо превъзходство в количествено и техническо отношение. Още  в първата мисия ще се сблъскате със stealth кораби, а само няколко минути по-късно ще имате съмнителното удоволствие да атакувате с лек изтребител космически крайцер. Мисиите естествено стават все по-трудни и пълните новаци в космическите игри със сигурност ще изпитат сериозни затруднения още в самото начало. Wing Comman-sder ветераните обаче със сигурност ще бъдат на седмото небе, че дори и отвъд него. Първата радостна вест е, че Starlancer използва точно същия страхотен интефейс, който превърна предишните творби на Chris Roberts в най-успешните космически симулатори на всички времена. Всеки, който е играл някога Wing Commander или Privateer, няма да има да разучава нищо по управлението,  а незапознатите ще се ориентират за броени минути в управлението на корабите. Абсолютно всички бутони и индикатори в кокпита са си същите като в Wing Commander 4. Тук е редно да вметна, че без джойстик просто няма смисъл въобще да се захващате за игра. Управление само с клавиатура по принцип е възможно, но няма да можете да контролирате особено прецизно движението на вашия кораб и бързо ще станете жертва на някои руски пилот.

Сега, разбира се, следва и логичният въпрос: А какво все пак е новото, което прави Starlancer по-различна от останалите космически игри? Отговорът е: Много неща! На първо място невероятната графика и звук. Без никакво съмнение това, което ще видите на екрана, е с класи над всички конкурентни продукти. Chris Roberts винаги се е славил с това, че неговите игри изстискват абсолютния максимум от наличния хардуер. Starlancer не прави изключение от това правило.

Космическите кораби са нарисувани с невероятен детайл

и на моменти ще имате впечатлението, че виждате всяка драскотина, причинена от поредния лазерен лъч. Същото важи в пълна степен и за звука. Музиката със сигурност скоро ще бъде издадена на отделно CD, а за останалите звуци може само да се каже, че ще се чувствате все едно действително сте в кокпита на боен кораб. Особено ако имате 3D-звукова карта и подходящи колони, ви е гарантирано едно изживяване, което не се среща всеки ден. Най-интересното е, че въпреки всичко това играта има не само софтуерен режим за малцината останали геймъри без 3D-ускорители, но и доста умерени системни изисквания. Според документацията минималната система е P233, а най-любопитното е, че на такава машина действително ще можете и да играете. Въобще един от редките случаи, в които Microsoft си спазват обещанията 100% 🙂

Графичните фойерверки като такива едва ли са голяма изненада за феновете на Chris Roberts. По-скоро на очи се набива пълното отсъствие на видеофилми. На двата диска има само около 25 минути видео, а дори и то не е снимано с истински актьори, а е правено изцяло на компютър. Като изключим интрото други големи филмчета почти няма, а действието се разказва по време на самите мисии най-вече с разговорите между пилотите. Честно казано след първоначалния шок от това решение аз поне стигнах до извода, че това е добър подход, защото графичната система на играта е достатъчно добра, за да прави излишни рендерирани филмчета, а и така не се получава никакво накъсване на действието. На борда на кораба-майка също има промени. Отпаднали са разговорите с останалите членове на екипажа и любовните аферки на главния герой, но за сметка на това пък можете да гледате новини по телевизията, да четете информациите за вашите подвизи и общата политическа ситуация на екрана на вашия компютър и най-вече да се наслаждавате на присъдените ви от командването отличия 🙂 Изключително приятни са и нововъведенията в геймплея. Тук явно е положено особено старание, защото Starlancer предлага доста нетипични за жанра неща. Първото са

динамичните мисии

Това означава, че всяка мисия е разбита на отделни минимисии. Новото е, че в зависимост от това как се справяте с тях действието се променя в рамките на съответната мисия. Ако на първия nav point примерно успеете да се справите безгрешно, след това ще имате работа със значително отслабен противник и обратното, ако допуснете част от враговете да се измъкнат, те ще си повикат подкрепления, които ще направят живота ви доста труден при следващото стълкновение. Цялостното изпълнение на отделните мисии пък има отражение върху хода на самата война. На няколко места действието се развива по различен начин в зависимост от представянето ви до този момент. Като цяло чак след второто или третото превъртане на Starlancer ще можете реално да претендирате, че сте видели повечето от мисиите. След като свършите соловата кампания пък за пръв път в историята на космическите екшъни ще имате възможност да се пуснете в

мрежова битка!

Да! Starlancer най-накрая предлага и нещо за любителите на мрежовата игра сред космическите пилоти. Единият режим е така нареченият cooperative mode, в който вместо да разчитате на управлявани от компютъра wingmen ще можете да си сформирате елитна ескадрила заедно със своите приятели. Много повече внимание обаче предизвиква възможността за dogfight, която вероятно ще стане хит по залите за игри. В този вид игра могат да участват до осем души, които освен в локална мрежа имат възможност да играят и online през сървърите на Microsoft.

Говорейки за битките, е редно да кажа с няколко думи и какво ще имате на разположение в тях. По отношение на арсенала авторите са се погрижили за сериозно разнообразие. Общо има около 15 кораба (за всяка мисия ще можете да избирате между поне 3 модела) като по-голямата част от тях стават достъпни чак към края на играта. Всички те са въоръжени с доста внушителен арсенал, които обхваща над 20 различни вида ракети и лазери. Под формата на противници пък ще се сблъскате с над 80 различни кораба, които включват както леки изтребители, така и гигантски крайцери, които карат Star Destroyer-ите от Star Wars да изглеждат като бедни роднини. За съжаление не е предвидена възможността да летите като руски пилот, което поне според мен би придало допълнителен чар на играта. Но пък това може би е оставено за някой mission pack или Starlancer 2 🙂

В заключение мога само още веднъж да повторя, че братята Roberts не са се изложили. Starlancer е една почти перфектна игра, която в много отношения дори надхвърля предварителните високи очаквания на феновете. Поне според мен едва ли ще се намери истински фен на космическите патаклами, които да се занимава с каквото и да е било друго преди да я превърти, а това значи доста в наши дни.

Автор: Никола Дърпатов