Star Wars: Starfighter

Причината поради, която изгубих един от най-хубавите си джойстици, се казваше X-wing Alliance. След превъртането на играта две от копчетата даваха заето, а механиката беше променена до неузнаваемост. Днес бедният ми компютърът трябва да се пази отново. Lucas Arts пуснаха нов симулатор. Името му е StarWars: Starfighter.

Историята на играта е посветена на Eпизод I. Сюжетът се развива успоредно се главната филмова линия, а прелитанията с него са доста далечни. В общи линии лошата Търговска Федерация напада “добрите”. Следват дълги и неравностойни битки със сравнително разнообразни противници. Героите замесени в действието са четири – два хомо сапиенса и две странновати извънземни. По време на  различните мисии играчът влиза в ролята на някой от персонажите. Носталгично настроените фенове на Star Wars могат да се зарадват на цяла групичка сладки R2D2-та. Май бедният робот е на път да се превърне в запазена марка на серията.

Различните мисии се водят не само в дълбокия космос, но и по повърхността на няколко планети. В общи линии когато се лети близо до нещо като земна повърхност, катастрофите зачестяват.

Моят личен кошмар

Както и всички подобни игри на Lucas, Star Wars: Starfighter не предлага опция save game. Това става само между мисиите. В края на краищата времето, за което симулаторът се превърта, набъбва значително. По принцип нивата са около десетина. Ако някой непоправим маниак седне да играе нон стоп, ще са му нужни поне два дена. Всички останали ще се измъчват поне пет. 

Неприятно ми е, че трябва да го кажа, но произведението е бедно по отношение на управляемите кораби. Основните машини, които могат да се контролират, са само три. Две от тях са измислени и не са се появявали в нито един от епизодите на филма. Третият кораб, който имате в наличност, е жълтият изтребител на Набу. Не можете да избирате машините за всяка нова мисия – те зависят само от съответния персонаж, от чието име ще летите. Въоръжението е ограничено до лазер и някакъв вид торпеда. Повечето оръдия са с неограничен запас от амуниции, които се презареждат с времето. Единствените неща за еднократна употреба са  тежките пуцала на набуанския изстребител.

Различните видове лоши са с много повече от добрите. Освен всички бойни дроиди на търговската федерация, присъстват и няколко странични персонажа. В общи линии противниците са слаби. Изкуственият им интелект куца. Виждал съм симулатори с далеч по-зловещи врагове. В играта има само един отрицателен герой, който може да предизвика някакви затруднения. 

You and whose army?

StarWars: Starfighter  има три нива на трудност. Първото е сравнително лесно. При него половината от смъртни случаи се дължат на неопитно пилотиране и състезания из каньони. Противниците с изключение на финалните гадове са сравнително елементарни. Лошото е, че в повечето ситуации гадините прииждат на талази. При най-високата трудност положението става почти отчайващо.

В общи линии играта не дава воля на тактическата мисъл. Малко или много всичко се свежда до гонене на поредната цел. Някои от мисиите се свеждат до стопроцентово трепане. Дори принципно гадните нива с охраняване на обекти могат да се превърнат в почти безметежно преследване и унищожаване на врагове.  

Упоритата игра (или използването на кодовете) отключва някои забавни опции. Освен трите главни звездолета, играта предлага един експериментален набунски старфайтър и кораба на Дарт Мол. Всяка желана мисия може да се преиграе с една от въпросните машини. Колкото и банално да прозвучи, тази опция трябва да се опита от всеки истински фен. Машината на главния гадняр от Епизод Едно е уникална – снабдена е с ужасяващо мощни оръжия, броня и щитове. Тя съвсем спокойно може да бъде определена като перфектното средство за масови космически кланета. 

Контрол

Управлението на корабите е силно опростено. Ляво, дясно и т.н. стрелба едно и стрелба две. Клавишите, които допълват джойстика, са около десет. Малкият минус идва от контрола на тягата, който е сведен до ускорение и спирачка. За съжаление финото регулиране на скоростта е невъзможно. Близките битки с повечето от силно маневрените противници изискват килограми нерви и периферия със здрава метална механика.
Гледните точко, от които се води действието, са две – първо и трето лице. Двете положения са почти еднакво удобни, особено по отношение на зрителното поле.

Последният ъпгрейд

Атмосферата на играта е напълно в стила на старите лукасартовски симулатори. Графиката на Star Wars: Starfighter  е една от разумните причини, които могат да осмислят последния ъпгрейд на компютъра ми. Детайли и цветове – всичко е забъркано в прекрасна комбинация и палитри. Корабите са страхотни, особено в мига на своята дезинтеграция.
Навсякъде е пълно с разни въртящи се и светещи работи. Някои от моментите са си като ирационални цветни халюцинации. Ако задълбаете малко повече, ще продължите да виждате шарени експлозии часове след като изключите компютъра. Все едно че мама и татко са ви тъпкали с LSD от най-ранна детска възраст. :-)) Всъщност играта е истински зловеща по отношение на хардуерните изисквания. За да се получи хубава картина с висока разделителна способност, необходима е машина с една идея над средното ниво.

В случая е хубаво да разполагате и с прилични колони. Звукът на играта отговаря напълно на красотата, която струи от монитора. Всички грандиозни изпълнения са в стила на истински лукасов филм. Музикалните мотиви също напомнят Епизод Едно, а по-стари мелодии от рода на имперския марш отсъстват. По отношение на ефектите може да се каже само едно – попадат в онази типична категория на фантасмагоричните вакуумни звуци.

Интересно е, че освен за PC, играта се произвежда за  Playstation 2 и майкрософтската конзола Xbox. Разлика между трите вариации практически няма. Приликата е навсякъде – от управлението и шматкането през менютата до кодовете и начина, по който те се въвеждат. Какво да се прави – симулаторите стават все по-аркадни.

Автор: Сергей Ганчев