Star Wars Jedi: Fallen Order

[game_info]

15 ноември 2019 година. Дата на едно епохално събитие. Не, тук не става дума за края на епопеята с Brexit, нито за заселването на хора на Марс. Просто на този ден EA пуснаха игра без микротранзакции. Точно така, Electronic Arts публикуваха най-новото отроче на Respаwn Entertainment – Star Wars Jedi: Fallen Order. Сингълплейър ориентирано екшън приключение по сагата за Междузвездни войни, без луутбоксове, микротранзакции, монетизация под каквато и да е била форма, day one dlc-та, насилствено вкарани мултиплейър режими и още какви ли не глупости, на които се нагледахме в последно време. Не знам вие как се чувствате от тези факти, но поне за мен всичко това звучеше като научна фантастика преди премиерата на играта.

Вместо гореизброените срамни практики на гейминдустрията, получаваме едно солидно Star Wars преживяване, спазващо почти изцяло традициите на поредицата, което представлява  един своеобразен мишмаш от идеи, заимствани от различни игри.

Още в първите кадри се усеща познатият ни и любим Star Wars дух. Дежурният встъпителен кадър на звездното небе действа безотказно като машина на времето за всеки, имал привилегията да се докосне до Междузвездните войни още като малък. Бързо сме извадени от любимите спомени. Пред очите ни се разкрива мащабна гледка, показваща ни суровата и мрачна реалност. Камерата се приближава към нашия герой – Кал Кестис. Заварваме го да се укрива на планетата Bracca и да убива времето на работа, слушайки музика. Музиката, идваща от слушалките му не е съвсем в канона на Междузвездни войни. С това от Respawn карат да светне една лампичка в съзнанието ни, предупреждавайки ни да се оглеждаме и ослушваме внимателно, тъй като са ни подготвили не малко изненади, нетипични за вселената на Star Wars.

Откриващото ниво е впечатляващо. Мащабните пейзажи, звуците и музиката носят носталгия и са наслада за сетивата. Постепенно се запознаваме с механиките на играта, докато светът около нас живее собствен живот. Тичаме, скачаме, пързаляме се и катерим. Участваме в спиращи дъха сражения с войниците на Империята и почти губим живота си в джедайска схватка. В последния възможен момент бившата джедайка Cere Junda и четириръкият темерут Greez Dritus ни спасяват и

След надъхващата завръзка, започва истинското приключение.

Отначало историята е хаотична и накъсана. Нещата се случват бързо и без предизвестие. Подбудите на героите са представени повърхностно. Мотивите зад действието не стават ясни, вкарани са набързо и всичко се усеща изкуствено. Изброените проблеми не ни позволяват да станем съпричастни към битката на героите.

Respawn Entertainment не са предприемали излишни рискове и историята е стандартна за вселената на Star Wars. Кал е последният жив джедай след геноцида от Епизод 3. Камерън Монахан, отговарящ за озвучаването му, е свършил работата си добре, в резултат на което главният герой ще ви стане симпатичен още от първите няколко минути. За съжаление в характера му липсва дълбочина и едва ли ще го помните дълго. След срещата си с Cere и Greez, тримата се впускат в издирване на таен списък, носещ информация за всички деца, владеещи Силата, с надеждата да възстановят джедайския орден. Приключението ви преминава през няколко планети. Пет от тях, Bogano, Zeffo, Kashyyyk, Dathomir и Ilum са достъпни за свободно изследване, докато Bracca и Nur, служат само да нуждите на историята. Може да изберете до коя планета да пътувате, използвайки звездната карта на кораба си, тъй като той се явява нещо като хъб, подобно на Normandy от Mass Effect. Играта ви дава относителна свобода да избирате следващото място към което да пътувате. Още в самото начало имате такава възможност. Решението дали да отпътувате към Zeffo, където ви изпраща главния куест, или да се отправите на експедиция към непознатата и опасна планета Dathomir, е изцяло ваше. Ако изберете последното, ще трябва да се борите със зъби и нокти за живота си, срещу много по-силни противници. В края на краищата ще стигнете до място, където просто няма да има възможност да прогресирате, поне на този етап. Всяка една от планетите носи важна част от пъзела, който трябва да сглобите, за да достигнете до финалните надписи.

И като стана дума за пъзели.

Сравнението на Междузвездни войни с мишмаша важи с пълна сила и за геймплея на Fallen Order. Имаме силно застъпени платформинг елементи в стил Uncharted, битките сякаш са правени от From Software, а в определени моменти играта забавя темпото и се превръща в същински Tomb Raider. Ще разкривате тайни загадки и ще си блъскате главите над различни пъзели. Пъзелите не са нещо кой знае какво, но все пак ще се наложи да си размърдате сивото вещество, за да ги решите. Балансът между тези три елемента, изграждащи геймплея на Fallen Order е добър и в резултат се е получила една много интересна и приятна за играене игра. Новите умения и възможности ви се дават на равни хапки, така че никога да не скучаете. Въпреки това, все пак си мисля, че на някои от заклетите Star Wars фенове тичането, скачането и експлорването за сметка на битките ще им дойде малко в повече.

Световете са полуотворени с множество тайни местенца, шорткъти и преплитащи се пътища.

В по-голямата си част Fallen Order представлява коридорна игра, като тук таме се срещат по-обширни зони. Трябва винаги да бъдете нащрек, тъй като планетите са осеяни с множество тайни места. В някои от тях се крият важни ъпгрейди за здравето ви и Силата. Навсякъде са разхвърляни сандъци с различни козметични благинки за Кал, светлинния меч, BD-1 или кораба. Различни модификации за светлинния меч ви чакат да ги намерите. Те са опционални и спокойно можете да превъртите играта без да ги използвате, но са приятно допълнение към арсенала ви и определено ще разнообразят геймплея. В определени места от нивата ще можете да отключвате преки пътища, които са добре дошли, поради факта че в Fallen Order опция за fast travel отсъства. Проходите, някои местности и сандъците ще са налични още от начало, но не всички ще са достъпни. С напредването в играта, Кал ще си припомня моменти от обучението си посредством flashbacks. Новите умения ще ви дадат достъп до недостъпните преди местенца, които ще ви изправят пред нови предизвикателства.

Битките както споменах наподобяват стила на From Software. Разбира се, не са толкова безмилостни, но все пак предизвикателни. Забравете за френетичния екшън и безразборното натискане на копчета от Force Unleashed. Опонентите са силни и дори слабите и беззащитни Storm trooper-и представляват заплаха, особено ако са на групички. Ако подхождате лекомислено към битките, често ще виждате екрана с логото на разработчиците. Вместо лагерните огньове от Dark Souls игрите, тук имаме точки за медитация, където да почивате и развивате уменията си. Уви, ролевите елементи в играта свършват до тук. Подобно на Souls игрите, почивките, освен че ни лекуват и ни зареждат със сили, съживяват всички победени противници в съответната зона. Интересно е, че ако паднете по време на платформинг секция, играта не ви наказва и ви връща на същото място, малко преди скока за повторен опит, но ако умрете в битка, ще бъдете върнат до последната точка за медитация, което сте посетили. Също така, когато умрете губите всичкия си незапазен прогрес. Противникът, който ви е отнел XР точките, ще свети в златист оттенък, за да може да го забележите отдалеч и да му го върнете тъпкано. Само един удар е нужен, за да си върнете обратно точките и да възстановите живота си.

Из интернет навсякъде валят сравнения между бойните системи на Star Wars Jedi: Fallen Order и Sekiro. Наистина, усещането от битките е сякаш водите самурайски дуел. Разбира се, не убивате всички противници с един единствен удар, но дебненето, правилното време за париране и изкарването на опонента от равновесие са ключови за успеха ви, особено на по-високите трудности. Много интересен е начинът по който се променя геймплея между различните трудности. Вместо противниците да стават по-трудни за убиване, с повече кръв, а атаките ви по-слаби, с покачването на трудността опонентите ви стават по-бързи и по-добри бойци, а моментът, в който може да блокирате и парирате удар успешно, трябва да бъде много по-прецизно изчислен. Това е рядко срещан подход и адмирирам Respawn за решението.

Готино допълнение към играта е възможността да кустомизирате светлинния меч както намерите за добре. За целта първо трябва да претършувате колкото се може повече сандъци, за да съберете разнообразни материали. Промените по меча няма да ви донесат никакви бонуси и предимства, но със сигурност много от феновете ще се изкефят на предоставената възможност.

Разнообразието от противници е доволно.

Единствената константна заплаха са стормтруупърите, щурмуващи ви ръкопашно и стрелящи ви от дистанция с всевъзможни огнестрелни оръжия. Освен тях, на различните планети ви очакват различни извънземни противници от животински произход. Всеки от тях има различни атаки, които ще правят битките доста разчупени. След като убиете един представител от някой противников вид, BD-1 услужливо ще сканира тялото му, запазвайки ценната информация в Battle log. Тази информация ви дава разяснения относно поведението на противника, слабите му страни и начините за справяне с него. Помощта на роботчето не спира до тук. BD-1 е най-верния ви спътник и гарантирам, че ще се влюбите в него още от първите няколко пиукания. С негова помощ ще разбирате повече за историята на местата, които посещавате. Той услужливо ще сканира различни останки и ще ви помага да откриете скрити местности. На определени места ще намирате работни маси, където да награждавате вярната служба на BD-1 с инсталиране на ъпгрейд. Ъпгрейдтите от своя страна увеличават процента на полезно действие на роботчето. Сред всичко изброено, мисля че забравям нещо. А да! Споменах ли, че BD-1 се грижи за доброто ви настроение, разказвайки вицове?

Графиката е превъзходна. Играта изглежда прилично дори и на средни настройки (които са минимума). За пореден път ще се оплача от липсата на опции в графичните настройки. Да не говорим за множеството бъгове, които не са толкова фрапиращи, че да ви развалят удоволствието, но все пак играта със сигурност има нужда от полировка. От анимациите на Кал също има какво да се желае. Оптимизацията не е особено добра. Често се случва спадане в кадрите без видима причина. Всичко това не може да омаловажи постигнатото от дизайнерите. Изградените от тях светове не могат да се опишат, трябва да ги усетите сами. Планетите са моделирани с много въображение и внимание към детайла. Личи си, че хората зад играта са фенове и са изпипали всяко едно кътче с много любов. Моделите на героите, противниците и машините са като от филм, с изключение на уукитата, които приличат на завеси. Ама грозни, кафяви завеси. Направо не е истина колко зле са моделирани на фона на останалите елементи. Има множество препратки и фенсървис, но играта не ги бута грубо в лицето ви, а ги представя елегантно. Музиката перфектно замества оригиналния саундтрак на John Williams. Звуците, така характерни за Star Wars, ще ви накарат да се почувствате у дома. Както през лятото на 77-ма в лятното кино в Бургас. Ако сте били на летен лагер и ако сте били родени по онези времена. За всички останали, остава само да си представяме какво е било тогава…

Все още ми е трудно да го повярвам. Не знам как EA са пренебрегнали себе си и всичките лоши практики, които се опитваха да наложат в последно време. Искрено се радвам от това. Радвам се, че EA изневериха на себе си, радвам се и, че тази игра, под тази си форма, видя бял свят.