by PC Mania
Понякога наистина мразя конзолните игри, наред с техните издатели и производители. Не стига, че получаваме някои заглавия с години закъснение, но и трябва да слушаме тъпи извинения за подобни маркетингови решения. Сигурно си спомняте, че през май миналата година продуцентът Камерън Сюи от LucasArts заяви най-сериозно пред VideoGamer.com, че само конфигурация, струваща 4 хил. долара, ще може да подкара Star Wars: The Force Unleashed адекватно. Едва ли не това била основната причина най-продаваната игра по „Междузвездни войни” да не излезе за PC по онова време. Просто компютърът на средния потребител нямало да е достатъчно бърз и това щяло да развали цялостното усещане. Глупости. Пълни глупости.
Естествено – година и половина по-късно Star Wars: The Force Unleashed е на пазара и за PC. Може би Сюи е проверил банковите ни сметки и се е успокоил, че ще можем да подкараме игричката на компанията му. Или просто след първоначалния пик в продажбите LucasArts са решили, че е време да изкарат още някой и друг долар, пускайки Силата и за PC. Икономическа криза е все пак…
Без значение каква е причината – най-накрая и ние ще можем да си отговорим на въпроса
дали това е най-добрата игра, правена по „Междузвездни войни”?
Не, разбира се. Дали е най-зрелищният Star Wars екшън обаче – определено. Сигурно по-любопитните от вас отдавна знаят за какво става дума в него, както и че действието се развива между „Отмъщението на ситите” и „Нова надежда”. Т.е. между трети и четвърти епизод. Първоначално ще имате удоволствието да поемете управлението на самия Дарт Вейдър, кацнал на Кашийк, за да открие и убие укриващ се джедай. Още в това ниво ще станете свидетели на възможностите на енджина и амбициите на авторите. Първото ви впечатление няма да е погрешно – наистина всичко е претрупано със специални ефекти. Гигантски кораб прелита над вас, придружен от десетки Tie-Fighter-и, в подножието се сражават силите на империята с местните уукита. Експлозиите са буквално навсякъде. А един замах на Вейдър е достатъчен за да разреже на две по-хилавите дървета или за да изпрати на няколко метра във въздуха всеки, дръзнал да се изправи на пътя му…
В крайна сметка след известно досадно тътрене (Вейдър определено не бърза и няма намерението дори да се затича) ще достигнете вашата крайна цел. Джедаят. Естествено – след кратка битка той рухва безжизнено на земята. Вейдър обаче открива нещо неочаквано – Силата в синът на жертвата е изключително мощна. Някогашният Анакин Скайуокър се смилява над детето, прибира го и започва да го обучава. При това тайно от Императора. Пораствайки, то става известно като Старкилър. Това е и вашият герой, който Вейдър ще натовари с нелеката задача да избие оцелелите из галактиката джедаи и същевременно – да му помогне осъществи своя пъклен план – да убие Императора.
Адекватен порт ли е?
От гледна точка на геймплея – да. С помощта на шепа клавиши и отделни комбинации между тях ще можете да вършите истински безумия. На практика всичко, което сте виждали по филмите, че и отгоре. Ще разхвърляте хората, ще ги млатите със светкавици, ще ги разсичате с меча си… Въобще – The Force Unleashed си е чистокръвен екшън от трето лице, а вие сте нещо средно между джедай и Супермен.
Наистина – в желанието си да направят играта по-динамична и зрелищна авторите са се оляли малко. Например в едно ниво героят сваля цял звезден разрушител с помощта на Силата и двете си голи ръце, което е – меко казано – абсурдно. Разрушителността обаче е добре дошла – почти всичко около вас се чупи. Ако сте в космоса и разбиете някое стъкло, противниците ви ще бъдат буквално изсмукани навън, което принципно е яко, но бързо омръзва. А това всъщност важи и за целия екшън елемент в играта. Първоначално лъскавото грабва окото, но след няколко часа губи ефекта си и еднообразието започва да изпъква на преден план.
Убивай със стил
Колкото по-разнообразни начини намирате, за да отстраните противниците си, толкова повече точки ще спечелите и съответно – толкова по-бързо ще вдигнете ниво. Тогава ще може да подобрите уменията и характеристиките на вашия герой, разпределени в три основни категории – комбота, таланти и Сила. В първите ще научавате нови комбинации от удари, във втората ще подобрявате издържливостта си, защитата си и други подобни, а третата говори сама за себе си. Тук са всички умения, присъщи за джедаите, които могат да бъдат ъпгрейдвани по три пъти като с всяко следващо ниво стават по-разрушителни и по-унищожителни.
Също така във всеки един момент ще може да промените „костюма” на героя си, дори неговия облик. Например да играете с визия на Оби-Уан Кеноби, Люк Скайуокър, Куай-Гон Джин, Мейс Уинду, различни дроиди и т.н. Или пък да облечете Старкилър с някоя готина роба. Това обаче са козметични промени – не очаквайте облеклата да подобряват каквито и да било характеристики, камо ли да ви дават нови умения.
Из нивата са скрити и различни тайни
някои от които ще ви позволяват да оцветявате меча си в специфични цветове – зелено, лилаво, жълто… Други дори ще го оборудват със специални характеристики – например да има шанс да нанесе електричен заряд. За съжаление в нито един момент няма да може да хванете два меча в ръка или пък такъв с две „остриета”, подобно на този на Дарт Мол от Епизод I.
Уви, всички тези ъпгрейди се извършват през основното меню. А навигацията из него е ужасна – особено при липсата на мишка. Разбирам, че това е конзолен порт, но цялата структура е направена изключително идиотски. Нещо повече – всеки, който се разрови в опциите и се опита да настрои играта във визуално отношение, ще остане крайно разочарован. Единственото нещо, което може да пипате, е нейната резолюция. Очевидно някой си е оставил пръстите. Ами ако нямаме компютър за 4 хилки?
За щастие – при целия си кич от специални ефекти, играта върви гладко и почти безпроблемно. Разбира се – един Alt + Tab е достатъчен, за да предизвикате забиване, но това не е кой знае каква болка за умиране.
Заслужаваше ли си чакането?
Фактите са си факти – онези от нас, които нямат конзоли, трябваше да чакат 1 година, за да могат да играят на The Force Unleashed, което е меко казано обидно. Но струваше ли си? За мен – да, макар че всъщност това е един зрелищен, но посредствен екшън. Все пак по-добре късно, отколкото никога (ех, Fable 2…). Но тъпи оправдания от типа на това на Сюи или пък изказвания, че причината все повече разработчици да се насочват единствено към конзолите се крие в пиратството, изглеждат просто нелепи. Една бърза справка в Сайтът-който-няма-да-бъде-назоваван, показва, че пиратската версия на Call of Duty: Modern Warfare 2 за Xbox 360 например се появява още на 1 ноември. Тази за PC – чак на 10. Същото наблюдаваме и при Dragon Age: Origins, който беше изпиратстван за конзоли 2-3 дена по-рано, отколкото за PC, както разбира се и при десетки други заглавия.
С други думи – нека не се самозалъгваме – пиратството е навсякъде, а при конзолите – в пъти по-активно в последно време. Нужно ли е обаче PC юзърите да страдат от това, че пазарът принципно е по-ориентиран към онзи тип хора, които не могат да боравят с техника адекватно и единственото нещо, което могат да направят, е да пуснат диска в конзолата и да натиснат Start?
Автор: Владимир Тодоров