by PC Mania
Космос. С развитието на науката и техниката тази шестбуквена дума става все по-необятна и предизвикателна. И все още никой не би могъл да посочи точните й граници и дали съществуват въобще. Например на гръцки да си “космичен” значи да си “красив” или по-точно “подреден”. Не знам обаче дали това е причината напоследък да излизат толкова игри на междузвездна тематика. Едно от предположенията ми е, че хората се притесняват от следствията на Айнщайновата “теория на относителността”. Или по-точно невъзможността да се прескочи скоростта на светлината и нейните неприятни последствия – например да се ходи на почивка до “Алфа Кентавър” или “Сириус”. И докато учените глави на нашето време си блъскат мозъците за пролука в законите на природата, обикновените хора се забавляват като си представят техните бъдещи постижения. С две думи – покоряват вселената. Идеята за това “геройство” първо беше подсказана от телевизионния екран. За по-възрастните деца “Седморката на Блейк” сигурно ще поражда приятни спомени още дълго време. Но най-известният сериал за мен до момента си остава Star Trek и безбройните му продължения. Спомням си как преди няколко години се радвах като дете на поредната история от дневника на капитан Люк Пакард. Ако същото важи за вас сега, сигурно с удоволствие ще се пишете доброволци в поредната серия междуимперски войни. Играта Starfleet Command е
НЕЩО КАТО ДОРАЗРАБОТКА
на Star Fleet Battles. Добавени са две нови раси – Mirak и Interstellar Concordium (ISC). Предполагам с голяма доза вероятност, че поне едната от двете игри, ако не и двете, не ви говори нищо. Новото заглавие няма нищо общо с другия представител на сагата ST – Deep Space Nine: The Fallen (сигурно дължината на името значи нещо за тези хора), представена в предишния брой, нито пък с 3D-екшъна Star Trek Voyager: Elite Force. Действието се води изцяло от външна за корабите камера. На развитието на играта не влияят обекти, по-малки от най-малкия звездолет на коя да е от расите. Предисторията, както винаги е дълга, поучителна и пълна с патриотични чуства. Целта, предполагам, е първо да започнете да играете с нашите образи от Федерацията (Federation). И така… Надписите свършват и започва действието. Двете възможности за избор още са за сингъл- или мултиплейър. Единичната игра е нещо като учебна постановка. Независимо че ще изиграете учебните мисии, много от нещата в реалната игра ще са загадка за вас. В най-добрия случай ще се научите да управлявате съвсем несръчно, уверявам ви, поверения ви боен кораб. Това умение ще ви послужи за основа на всичко останало.
Най-сложното в играта за мен си остава адекватната реакция на дадената ситуация. Не за друго, а защото за всяко действие си има бутон от клавиатурата. За запознатите с управлението на боен космически кораб вече е ясно какво имам предвид.
ИГРАЕ СЕ С ЦЯЛАТА КЛАВИАТУРА
От друга страна за любителите на мишката е предвиден донякъде удобен интерфейс. Но поради липса на място, всички бутончета там са малки и в напечени ситуации се уцелват доста трудно. Една добра стратегия е използването и на двата начина за управление. Директните копчета към оръжията се използват често и се научават сравнително бързо. За щитовете, които и без това се презареждат твърде бавно, няколко секунди мотаене с мишката не биха били фатални. За още по-голямо удобство скоростта на самото действие може да се регулира “ръчно” от 1-ва до 11-та степен. Команди за промяна на състоянието на корабите могат да се дават и по време на “пауза”.
ОСНОВНАТА ЦЕЛ Е ДА ТРУПАТЕ PRESTIGE.
Това става след успешно завършване на приетите задачи. Освен това престижът играе роля на ресурси, без които не ще можете да преоборудвате старото корито или да го замените с ново. Има и друг хубав елемент – може да избирате между няколко кораба, преди да се гмурнете в празното пространство. Не са най-доброто в империята, за която играете, но за първите мисии вършат работа. Ако се притеснявате от липса на информация – няма страшно. Може с часове да проучвате новините, сведенията за различните империи и за каквото още се сетите.
Безинтересното в цялата история е, че всичко е на английски и няма да срещнете дори сричка на клингонски, ромулански или миракски.
Расите, участващи активно в играта, са осем. Като цяло само Федерацията е най-добре балансирана по показатели. Въпреки отделните качества, на различните кораби има и някакъв общ модел на игра, подходящ за начинаещи. Той може да се формулира така: удряй пръв и не давай да те ударят два пъти на едно и също място. За да се ориентирате по-добре в предпочитанията си, ето по няколко думи за всяка една от расите.
Klingon – империята с най-агресивните жители в галактиката. Тяхната нападателност е вградена във всичките им кораби. Ако искате да “мачкате” със силни оръжия без много мислене, може да започнете да играете с тях. Слабото им място е в щитовете. Тежкото въоръжение пречи на добрата отбрана.
Romulan – притежават “крехки” кораби, но имат завидни способности в играта на криеница. Плазмените им торпеда също не са за подценяване.
Lyran – конкурират Федерацията по техническо развитие. Във флота им намират място така наречените PF (Pseudo Fighters). Техните оръжия се регенерират бързо и имат прилична мощност. Евтини са и това говори добре за количеството, с което можете да се снабдите.
Hydran – свикнали са на близък бой. Могат да понесат много вражески попадения, преди да загубят контрола над кораба си. Тайното им оръжие са изтребителите, готови за свирепа атака и борба до последно.
Gorn – тежки и флегматични кораби, но с много зъби на борда. “Плюят” и по малко отрова, когато са в настроение.
ISC – притежават кораби с голяма огнева мощ, но с щитове, които почти не покриват гърба им. Ако формацията им бъде разкъсана, последствията може да са доста фатални за тях. Ако играете внимателно и разчитате на мощната им плазма, има голям шанс да спечелят симпатиите ви.
Mirak – имат слабост към ракетите. По-точно към многото ракети. Щитовете им са доста издръжливи на вражески попадения. При тях също не се иска много размисъл по време на игра.
Federation – с две думи: истинските хуманоиди. Тяхното предимство е само едно: нямат предимства. При тях маневреността, защитата и атаката са еднакво добри, а защо не и еднакво лоши.
Автор: Николай Петров