Spyro. Една легенда от близкото минало, когато PlayStation беше само един, а от тогавашните телевизори ни окапваха очите. Едно от първите творения на Insomniac Games и първото, което ги изстреля в космоса и ги направи обичаното от милиони студио, което са днес. Играта, чиито фенове до скоро пазеха единствено топли спомени в сърцата си, настойчиво отказвайки да приемат съдбата, която сполетя любимата им игра, след като създателите ѝ прекратиха работата си по нея. Но стига толкова история. Оригиналният Spyro отново е тук. Ремастериран, освежен и излъскан. Една година след премиерата си на конзолна почва, вече и ние, PC геймърите, имаме честта да се забавляваме с оригиналната трилогия на пичовете от Insomniac в най-добрата ѝ форма. Точно така, Spyro: Reignited Trilogy съдържа всичките три класически игри накуп, както навярно сте се досетили и сами, прочитайки заглавието на статията.
Преди да започна ревюто на играта, искам да поясня нещо:
Сигурен съм, че по-голямата част от новото поколение геймъри не са имали досег до първите игри за Spyro, освен може би в YouTube. Също така, въпреки че аз се имам за сравнително дрът геймър, също не съм ги играл навремето. Поради тези причини, ще разглеждам играта като нова, но ще избягвам прекалени подробности. Ще има неизбежни сравнения с оригинала, а при поставянето на оценката ще имам предвид, че става дума за ремастър.
Този път ще изневеря на себе си и ще започна ревюто първо от геймплея и графиката.
Жанрът на Spyro е платформър, в частност колектатон – поджанр на платформър игрите, силно популярен за онова време между двете хилядолетия (collecthathon). Целта ви е да съберете определен брой предмети, разхвърляни из нивата (стотинки, кристали, яйца и не само), за да напреднете в играта. Разбира се, с това изречение не могат да се опишат в цялост нещата, които ще правите в Spyro, но основната идея е такава. Не бързайте обаче да стигате до заключението, че играта е скучна. Макар и на пръв поглед да изглежда детска, ако ѝ дадете шанс няма да останете разочаровани. Заедно с едноименния лилав дракон ще минавате през различни перипетии, ще използвате драконовия си дъх и рога, с които да си проправяте път през многото цветни и разнообразни неприятели, като същевременно ще събирате всякакви предмети по пътя си, ще трябва да преодолявате различни предизвикателства, ще намирате скрити нива и още много други забавни неща. Spyro ще ви предложи богато разнообразие от локации които да посетите. Всяка от тях със собствен чар и по нещо ново, което да ви държи пред екрана. Е, със сигурност, ако тръгнете да изигравате трите игри една след друга може и да ви дотегне в един момент, но Insomniac са се погрижили още на времето тази вероятност да бъде сведена до минимум.
Много впечатляващо е, как всички идеи на Insomniac работят безотказно и днес.
Дизайнът на нивата, гейм механиките, героите и хуморът заливащ всичко това, са издържали теста на времето. Сполучливо освежени от авторите на ремастерираната версия Toys for Bob, всички гореизброените елементи се чувстват свежи и забавни. Чувстват се сякаш са от 2019 г. и напълно могат да задоволят капризите на геймърите днес. Дори си мисля, че ако някой не е имал представа за съществуването на Spyro, спокойно може да си помисли, че става дума за нова игра.
Графиката също играе огромна роля за приятното усещане от часовете прекарани в компания на Spyro. Оригиналните дизайни на Insomniac са претворени с мощта на Unreal Engine 4 и в резултат визията е приятна за окото и допринася за отпускащата атмосфера. Тя се явява и най-голямата промяна на ремастъра спрямо оригинала. Очарователна, цветна, пъстра и по детски забавна са все прилагателни, които могат да се приложат в описанието на обновената визия на Spyro, но никоя от тези думи няма да ви подготви за радостта и насладата за окото, която ще изпитате в първите минути на игра (ако сте успели да запазите детето в себе си, разбира се).
Тъй като игрите от PS1 ерата никога не са се славили с плавното си управление и удобните си контроли, другава важна промяна в ремастъра е геймплеят. Контролите са осъвременени. Вече може да движите камерата свободно и да поглеждате света от всеки ъгъл (за разлика от оригинала).
Управлението на Spyro също е пипнато. Анимациите са плавни. Движенията на дракончето са полирани до съвършенство, добавени са малки новости тук и там, правещи преминаването през всяка следваща платформинг секция наслада за окото. Всички тези малки, но съществени промени правят геймплея чувствително осъвременен, а самата игра доста приятна и разтоварваща.
За звука мога да кажа само, че оригиналният саундтрак, написан от самия Стюърд Копланд отново е тук (ако името му не ви говори нищо, достатъчно е само да спомена, че е делил една сцена с легендарния Sting в състава на The Рolice). В менюто, Toys for Bob са включили интересната опция да избирате музиката и звуците от оригиналната игра или модерния им еквивалент. Адмирации за това решение!
Искам да вметна и обобщя някои неща.
Всяка една от трите игри носи различен дух. Всяка следващата част на трилогията развива формулата и полира отделните елементи. Историята ви дава чувството за прогрес. Някои от битките с босовете са сполучливи, други пък дразнещи. Ако искате да видите всичко, трябва внимателно да оглеждате всички кътчета от нивата, тъй като са скрити доста тайни места и тайни нива. Ще се сблъсквате с различни мини игри, които да разчупват геймплея, когато е необходимо. Драконите, които освобождавате, ще ви дават ценни съвети и ще ви разясняват различни неща относно геймплея, така че е добре да ги изслушвате (не правете като Spyro). Разработчиците услужливо са включили в менюто на играта “Guidebook”, с който лесно да следите прогреса си за всяко отделно ниво. Въпреки че играта е направена за всички възрасти, на някои места може доста да ви затрудни, ако сте отвикнали от подобен вид платформъри. Бъгове се срещат рядко. Няма почти нищо, което да не ми е харесало, нищо за което да се хвана.
В заключение, Spyro: Reignited Trilogy си остава класика, възродена по най-добрия възможен начин. Един симпатичен пакет, в който се крият близо 20-25 часа геймплей и който е перфектната игра, с която да покажете на подрастващите, че старите игри не са за изхвърляне. Основата е запазена, а промените са единствено в положителна насока. Въпреки това, освежената трилогия си остава ремъстър и не може да получи повече от 5-ца. Но пък чистото забавление което предоставя, не може да бъде помрачено от някаква си оценка.
Автор: Петър Хайтов