Spider-man: The Movie

За измислянето и създаването на самия герой Spider-Man не мисля да се спирам отново. По-добре намерете PC Mania 11/2001 и го прегледайте отново. Дори и да не го направите, нищо няма да загубите – играта си струва дори и без предисторията. И все пак нека спомена как се заформя фабулата около Spider-Man: The Movie Game. Архизлодеят Doctor Octopus решава, че с помощта на още десетина по-малки и големи лошковци ще успее да превземе Ню Йорк и околията и след това ще се шири като паша в харем.

Да, но няма да стане!

Нашето момче Питър Паркър с помощта на приятели разбира за зловещия план на осмокраката гадина и се впуска в поредното си приключение, чиято цел е да не допусне превръщането на NY в губерния на Доктора. Семпло и стилно, бих казал аз. Е, може би вие ще сте на мнение, че е тъпо и плоско, но каквото и да си мислите за предисторията на играта, след като си я пуснете – стига да не стe чугунена глава – ще се заиграете за поне поне пет-шест часа.

Като начало впечатление прави, разбира се, графиката. Тя е перфектна – NY изглежда като от картичка на фотограф-перфекционист. Всеки детайл е изпипан до съвършенство – сградите, покривите и фасадите са идеално моделирани, слънцето блести в очите, стъклата отразяват отсрещните сгради и небето. Всичко това при 32-битов цвят на 1024х768 е просто радост за окото и наслада за всяка геймдуша. Но има един сериозен недостатък – системните изисквания. Това, което съм написал в карето за оценки, е малко над абсолютния минимум, за да тръгне въобще. Неприятен е фактът, че тя върви много по-стабилно при 32 bpp и изхвърля до десктопа при 16 bpp, което ще създаде допълнителни затруднения за притежателите на по-слаби машини… Пускането на видеокарта Riva ТNT или по-нисък клас е невъзможно и от това губят само производителите и геймърите. Лично опитах и дори след използване на програмки за пускане на скритите функции на TNT, но не постигнах задоволителен резултат.

Както може би сте предположили, Spider-Man започва с Tutorial, в който забавен глас ви обяснява как да се оправите в дигиталния Ню Йорк, как да мятате мрежи, да пълзите по стените, да се биете с ръце и крака, за какво служат златните и сребърни паяци и другите бонуси, които ще намирате из нивата.

След като минете тази част, се хвърляте с паяжините напред в огромни и много на брой нива (ако не сте играли някои от предишните паячешки игри, минете уроците по два-три пъти, а ако сте Spider фен, може да започнете и с едно обучение). Казвам огромни и наистина имам това предвид – ако само “прехвърчате” из лабиринтите, ще го правите по две-три минути, докато опрете в невидимия им край. А под “много на брой” става дума за

обещаните от Аctivision 36 нива с гореспоменатите размери

Всяко от тях е в различна част на града. Има открити, в които трябва да съберете бонуси, пръснати из нивата, или да набиете определен брой гадинки във въздуха или на земята. Преди това обаче ще трябва да ги намерите. За целта ще се възползвате от познатия Spidey компас и нововъведения “уред”, който показва колко близо се намирате до противника. Е, понякога двата уреда имат фабрични дефекти и ако погледнете показанията им, би трябвало да сте настъпили противника, а дори не го виждате, но както се знае, няма уред без отклонения.
Събирането не е най-забавната част от играта, но всеки бонус е един по-приятен начин за набиване на противниците или ново комбо за по-лесен начин на придвижване, така че събирайте всичко, което видите!
Както и в предишната част на играта, и в тази има ниво, което е плагиатствано като идея от Counter-Strike – спасяване на заложници, без да се допусне нито един да умре. Е, явно и из офисите на Activision, Marvel и Gray Matters се играе C-S! А в закритите нива ще се запознаете с други приятни умения на Човека-Паяк – кaк да се криете по тъмните ъгли на стаите, как да се промъквате невидимо за противника и, разбира се, как да счупите главите на всички наоколо. За щастие без добрите и невинни хорица де.

В хода на действието ще се срещнете с тумба стари познайници от комиксите и другите части на поредицата. Предстоят ви битки с Shocker, Vulture, Scorpion, с членове на бандата Skulls, както и с много неизвестни злодеи с екзотични имена. Но за да стигнете до директен сблъсък с тях, ще трябва да минете през много дълго преследване, придружено с логически задачки наситено със здрав екшън.

След като порових из интернет за филма Spider-Man, установих, че действието в компютърния вариант, както подсказва и името, ще следва почти без отклонение сюжета на първообраза. Което ми подсказва, че крайната цел на играта ще е

страхотна въздушна битка с The Green Goblin

За жалост филма за Паяка тепърва ще го пускат по кината, но което открих за него, показва, че това ще бъде сред blockbuster-ите това лято.
Системата за битки е променена много, дори и в сравнение с предишната игра. Имате много повече възможности за визуален и физически тормоз на лошковците. За да получите пълен контрол над играта и за по-лесно изпълняване на тарзаноподобните придвижвания из нивата, ще ви е необходим геймпад. Tой ще е особено полезен най-вече за комбота в стил “Напред, Напред, Надолу, Удар с крак и Мрежа”. Новият Spider-Man поддържа и вибриращи уреди. Не, не вибратори, а джойстици и геймпадове, които ви гъделичкат по възглавничките на пръстите.

Малка подробност, която прави готино впечатление, е хитро измислената идея за костюмите на Питър Паркър. В началото сте облечен в смешен костюм, за който мога да се закълна, че се продава и в постоянния базар в зала “Фестивална” за не повече от 20 лева – долнище от анцуг, червени маратонки Puma и развлачено горнище от стар футболен екип, с щампа-паяк на гърба. Междy другото точно такива маратонки ми подариха за 15-тия рожден ден (млад беше, Перка, млад, само преди 15 години! – бел.ред.). Но на петото-шесто ниво вече сте облечен като истински Spider-Man, а и предполагам, че ще се движите и биете като такъв, защото ще сте свикнали с не особено удобното и многоклавишно управление.

Музиката и звукът в играта също използват най-новите технологии на звуковото инженерство. И ако пуснете от настройките всички екстри на максимум и не сте собственик на най-нов модел саундкарта и последен модел Pentium III, може да усетите леко разминаване между говор и мимика и леко бавене и накъсване на музиката. Добре е, че подобно на графиката те имат собствен начин за настройка и показват опциите, които вашият хардуер поддържа. Не ви съветвам да пипате много ръчно по тях освен резолюцията. Но и от нея може да дойде сериозно завлачване, което да развали иначе огромното удоволствие, което ще изпитате.

Дори и да не сте фен на комикса или предишните игри от серията, аз горещо препоръчвам Spider-Man: The Movie Game на целокупното геймърско братство – нищо няма да загубите, освен около седмица календарно време…

Автор: Пеню Дачев