Space Siege

След особено амбициозни заглавия като Dungeon Siege и Supreme Commander е нормално да искаш много, когато става дума за следващата игра на Крис Тейлър и неговия екип от Gas Powered Games. Но… Уви, хората са си го казали –

“Надявай се на най-доброто, очаквай най-лошото”

Защо е тази нотка на песимизъм ли? Защото Space Siege не е това, което очаквах. Определението „духовният наследник на Dungeon Siege” не е особено вярно, защото това, което прави новата игра на главния дизайнер на Total Annihilation, е тотално да анихилира всички ролеви елементи, познати във фентъзи поредицата, и да ги пренесе на един клиширан до болка космически кораб. Не може да избирате или създавате свой герой, няма статистики като сила, ловкост или интелигентност, които да подобрявате, не качвате нива и на всичкото отгоре от чудовищата не падат оръжия и брони, съответно и нямате инвентар. Какво получаваме в крайна сметка? Space Siege – кежуъл екшън игра с неприятно оскъдни елементи на RPG. Дали това обаче е наистина такъв проблем?

Вие се намирате на

гигантския колонизаторски кораб „Армстронг”

който напуска Земята в деня на инвазията на извънземната раса Керак. Той е последната надежда на човечеството. Живот на нашата планета вече няма, а всички останали космически кораби, опитали се да избягат – са напълно унищожени.

Преди да успеете да се измъкне от орбитата на Земята обаче, към корпуса на „Армстронг” се прикачва капсула, пълна със стотици извънземни воини, готови на всичко, за да изтребят хората до последния крак. Алармата засвистява. Изкуственият интелект на кораба заповядва на Обединените сили по сигурността да защитят двигателното отделение на всяка цена, преди то да бъде напълно унищожено.

Именно в този критичен момент ще поемете управлението на бойния инженер Сет Уокър. И както става в подобни ситуации, искате или не – съдбата на човечеството ще бъде поставена във вашите ръце.

Прилики и разлики с Dungeon Siege

На пръв поглед Space Siege прилича доста на своя фентъзи събрат… всъщност далечен роднина. Поне от девето коляно. Най-вече заради перспективата, блуждаещата камера и преобладаващата шарения.

След няколко минутки, прекарвани в разучаването на управлението, ще откриете съществени разлики. Например, ако натиснете E, героят ви ще се търкулне натам, накъдето сочи курсорът на мишката, което обикновено е полезно в случаите, когато искате да избегнете вражески изстрел.

Няколко лоудинг скрийна по-късно към вас ще се присъедини и малък робот, който ще се опита да улесни живота ви на „Армстронг”. Той притежава нелоши бойни умения и най-хубавото нещо в случая е, че може да го направлявате с лекота с „ефовете” по клавиатурата. С F1 му посочвате кого да нападне. Натискате F2 и го пращате в избраната от вас посока. F3 му заповядва да се върне, а F4 го кара да се ремонтира. Това е наистина простичък и изненадващо добър набор от команди.

Т. нар. RPG елементи

Когато убиете първата гад пък, за зла участ ще видите, че единственото нещо, което извира от трупа й като малко фонтанче, са резервни части. Точно така, правилно сте ме разбрали. По-късно, стига да намерите някой Workbench, с тях ще може да ъпгрейднете което и да е от оръжията си – да подобрите бързината, с която го използвате, да увеличите шанса да нанесете критичен удар (в случая изстрел май е по-правилно) и т.н. Същото важи и за вашата броня и неотменно следващия ви робот. Ефектите от тези „подобрения” обаче са на практика незабележими.

Както вече стана дума, в Space Siege не качвате нива, а специалните умения се отключват с течение на времето. В определени моменти на играта обаче ще получавате точки, които ще може да разпределяте в две дървета с нещо като таланти – Combat и Engineering. Но всичко в тях е толкова… стерилно и семпло, че трудно може да ви вдъхнови да стигнете до върха. Ако в Titan Quest едно от последните умения в Earth, специализацията е мощен вулкан, който изригва от земята и изпепелява всичко под и около него, то в Engineering в Space Siege е Tactical Mastery, което увеличава с 5% демиджа на гранатите, капаните и роботите ви. Еха-а, направо спира дъха…

Човечност vs. Кибернетизъм

Може би най-готиният елемент в Space Siege са кибернетичните части, които ще откриете по време на странстването си из „Армстронг”. Те биха могли да заемат мястото на вашите стари, биологични и не чак толкова съвършени органи, и значително да подобрят боеспособността ви срещу извънземните нашественици. Например кибернетичната ръка ще увеличи както цялостната ви сила на атака, така и капацитета на всички пълнители. Ако подмените краката си, това ще увеличи вашата скорост на движение.

Освен че ще променят външния ви вид и ще ви правят по-силни, тези „части” ще ви дават достъп и до някои от уменията в двете дървета. Едновременно с това обаче ще унищожават вашата „човечност”. До каква степен бихте я жертвали, за да спасите своя биологичен вид? Какви ще са последствията за вас, ако тръгнете по пътя на кибернетиката? Готини въпроси… Но, уви, само на теория. Дори и да решите да се превърнете изцяло в робот, ще си спасите света като пичове и ще си живеете щастливо дълги години като машина. Съществено значение за изхода на играта наистина няма.

Натрапчиво еднообразие

Както вече стана дума, цялото действие в Space Siege се развива на един-единствен космически кораб, така че може да сте сигурни, че ви очакват постоянно повтарящи се текстури навсякъде. Това ще се случва из всеки един коридор или стая, в която попаднете. В помещенията предвидливо са разпръснати десетки експлодиращи варели, които да ни замажат очите с малко пироефекти. Но след първите няколко минути на постоянно бумкане по-скоро ще се отегчите и от тях.

Не ме разбирайте погрешно – Space Siege не е лоша игра и нейната геймплей механика работи отлично. Просто очаквах едно, а получих друго. Може би най-големият удар под кръста от страна на Крис Тейлър е елиминирането на loot-а – една от основните причини, заради която прекарвам с часове в игри като Diablo II, Titan Quest, Dungeon Siege и Sacred в търсене на епични и легендарни мечове и брони. Тук такова животно нема и Space Siege рядко или въобще не успява да ви възнагради подобаващо. А колко яко щеше да бъде нещо от типа на лилав бластер с един тон сай-фай статистики…

Ако оставим това настрана обаче, ще видим, че новата игра на Gas Powered Games представлява добър опит да се направи едно

леко, непретенциозно и адски семпло заглавие

За добро или лошо обаче, то едва ли ще впечатли някого със своята особена невпечатлителност. Какво си е мислил Крис Тейлър, когато е подхванал този проект, нямам абсолютно никаква представа. Мога само да се моля, че няма да му хрумне да опрости до такава крайна степен и Dungeon Siege III, която тайничко вярвам, че рано или късно ще има.

Автор: Владимир Тодоров