Soulbringer

Първото ми впечатление от Soulbringer бе, че пак става въпрос за поредното Diablo и почти бях готов да претупам набързо и играта и статията. Второто ми впечатление бе свързано с необикновено добрата графика – бях прочел, че движенията на героя и NPC-тата за направени по технологията motion captioning (същата, която е използвана и за Tomb Raider и която е до голяма степен в основата на успеха на поредицата) и действително още в първия момент има cutscene, в която главният герой (вие) скача от лодка на дървен пристан – и това движение наистина беше много естествено и “човешко”. Другото, което ме учуди, бе нетрадиционният интерфейс – наистина нов и невиждан никъде другаде и нямащ нищо общо с традиционния “point and click” метод на провеждане на битките. Всъщност именно новаторският интерфейс и ме подкани да обърна по-сериозно внимание на самата игра и да се задълбоча в подробностите. И постепенно се очерта много изненадваща картинка – като сюжет и като gameplay това се оказа НАЙ-ДОБРОТО RPG, което Interplay са пускали след Baldur’s Gate.

Непривичният интерфейс ми отне няколко часа за разучаване и почти два дена, докато свикна с него… при това разучаване е меко казано – всъщност през първите два часа най-големият ми враг бяха собствените ми пръсти! Въпреки това за пръв път намирам RPG, в което можех свободно да се отпусна и да наблюдавам битките, които води героят ми и да ми бъде ЗАБАВНО! Да, именно забавно, защото както ще разясня по-късно, обикновено в играта движенията на вашия герой по време на битките се ръководят от компютъра и то в зависимост от показателите му и в зависимост от предварително зададените команди. И понеже освен това стана въпрос за ръководените от компютъра персонажи и за така нареченото AI – за пръв път срещам игра, в която този проблем е толкова добре изпипан! Доста време отделих да си направя специални тестове – например избирах за героя си най-причудливи маршрути, дори трябваше да излезе от стая със затворена врата и да обиколи половината карта – установих, че стига да е възможно, той винаги намираше своя път и дори отваряше при нужда затворени (но незаключени) врати!

Ето сега малко и от сюжета на играта – страната Rathenna с бурна и интересна история и много магия – но магията е достъпна на малко хора. Тези, които имат потенциал да си служат с магията, се наричат warlocks и играят важна роля за живота на обикновените хора. Преди около 15 столетия магът (за по-удобно нека така да преведем думата warlock) Berek Silbermane заедно с петимата си другари обединява разпокъсаните племена на хората и създава голяма държава, обхващаща цялата територия на Rathenna. С помощта на магия Silbermane създава артефакта The Crown of Rule като символ на обединението на хората и пак с магия издига насред морето замъка Galdon Thor. Следващото използване на магията обаче е катастрофално – един от експериментите довежда до неочакван резултат – от друго измерение са призовани шест демона – The Revenants, които успяват да се вселят в телата на Berek Silbermane и неговите другари. Най-могъщият от демоните – Skorn се вселява в тялото на Sibermane и така започва епохата, наречена по-късно The Age of Strife.

Демоните управляват хората посредством трима свои наместници – the warlocks Horath, Talendrah и Thardolin. Всеки от тях е могъщ маг, но не достатъчно, за да оспори господството на демоните и освен това те са специалисти само в определен тип магии. Horath обаче успява да открие малко момче с необикновено голяма способност – Harbinger и тримата warlocks обединяват усилията си, за го укрият от демоните и да му предадат познанията си. В последната битка между Skorn и Harbinger замъкът Galdon Thor потъва в морето и с него изчезват и двамата бойци. Никой повече не чува нищо за Harbinger, но и демоните са прогонени и настава Ерата на Трите Империи, като мирът и разбирателството между тях се поддържат с посредничеството на могъщ warlock – кръвен наследник на Harbinger.

След смъртта на Horath обаче странни нещастия започват да преследват хората. Някои градове са разрушени от природни бедствия или са превзети от орди вампири и други undeads. Артефактът The Crown of Rule е откраднат, а последният warlock Tamaran изчезва безследно. Безследно изчезват и различните магически артефакти, създадени от Harbinger или отнети от демоните. И странно – замъкът Galdon Thor отново се показва сред вълните…

Настъпва ерата, която хората наричат The Years of Dusk. От миналите времена обаче остава преданието, че при голяма нужда отново ще се появи могъщ warlock, който да поведе хората за нови битки и нови победи срещу силите на злото.

Трябва да сте крайно недосетливи, ако вече не сте разбрали, че този бъдещ могъщ warlock е вашият герой… който обаче поне в началото (както във всяка подобна игра) изобщо не смята да се занимава със спасяването на каквото и да е било. Единственото му желание е да намери чичо си Andrus, най-близкият му жив роднина след скорошната смърт на баща му и ето как бъдещият warlock слиза от лодката на пристана на малкия град Madrigal. Следва кратка раздумка с лодкаря, от която научавате, че по неизвестни причини вече трета седмица слънцето изобщо не се е показвало (колко удобно за производителите – така изцяло се решава въпросът с големите открити пространства – няма нужда от fog или поставяне на изкуствени препятствия за ограничаване на обзора) и другото, което научавате е, че около Madrigal се навъртат разбойнически банди, които нападат пътниците и дори проникват и в самия град. Нашият герой е въоръжен с ножче, предназначено главно за рязане на кисели краставички, но какво да се прави – няма никакъв избор и трябва да се добере до Madrigal въпреки разбойниците.

Тук е време да се направи подробно описание на интерфейса – горе вдясно на екрана имате шест слота, които са маркирани като weapons, potions and scrolls, food and drinks, spells, missiles и misc (всичко, което не влиза в другите категории). С шестте клавиша page up, down, home и т.н. избирате за активен един от слотовете и с (+) или (-) сменяте различните предмети от съответната категория. Веднага под слотовете имате пет реда, в които са изписани възможните действия с активния за момента предмет. Тези възможни действия зависят от вашите способности, от самия предмет и/или от наличието на други предмети в inventory-то ви (очевидно не можете да стреляте с лък, ако не разполагате със стрели например).
Съответното действие може да се извърши като “кликнете” по него с мишката или чрез клавишите Q, W, E, R и T (можете да използвате предметите и като отворите inventory-то си). ОБАЧЕ: Тези два способа са крайно неудобни по време на битка… и това е съвсем естествено, защото те не са предназначени да се използват по време на битка! Наистина можете да си приготвите активно оръжие – например меч, и да го използвате отново чрез клавишите Q, W, E, R и T, но това може да ви свърши работа само при по-елементарни сражения; основната идея е да се използват разположените долу вдясно десет възможни слота за съставяне на combo. В едно combo можете да включите всичко, с което разполагате, без никакви ограничения – например можете отначало да стреляте с арбалет, после да метнете защитна магия и след това да извадите меча си и да започнете да нанасяте повтарящи се сечащи удари с него (там има една гениална опция – looping point). Можете да направите combo само за една или повече магии и изпиване на mana potion отвреме навреме или дори можете да направите combo само за изяждане на бут шунка. Въобще гледайте на combo-то просто като shortcut за всяко действие, което ви хрумне – и не само това – ако се окаже, че за даден противник нямате подходящо combo, можете в движение да си направите ново и веднага да започнете да го използвате (единственото забавяне е за евентуална смяна на оръжията).

Една-единствена особеност обаче трябва да имате предвид – клавишите Q, W, E, R, и T работят винаги, докато combo-то може да се активира само ако сте маркирали със стрелката “Up” (може да го направите и с мишката, но е много по-трудно) някакъв враг. И нещо много интересно – когато вашият герой изпълнява някакво combo, той не само извършва действията, които сте заложили, но и в зависимост от показателите си speed и combat автоматично се опитва да блокира противниковия удар иди просто да го избегне (dodge) – и всичко това е показано с много естествени и дори приятни за наблюдение движения.

Няколко думи за магията – в Soulbringer имате пет типа магия – по една за всеки елемент – earth, air, water, fire плюс “spirit” магия. Особеното е, че всяка от тях можете да развивате само за сметка на съседната – т.е. използването и развиването на spirit magic води до намаляване на уменията ви във fire magic, и т.н. За сметка на това “свръх” натренираността ви в дадена област ви носи допълнителни облаги – от имунитет (примерно от fire magic) дори до “обръщане” на действието на магията – вместо да ви отнеме hit points изстреляният към вас fireball дори ще ви излекува – но цената пък е “свръхчувствителност” спрямо подценените елементи.

Можете да екипирате различни брони и да използвате различни оръжия, но имайте предвид, че всички екипирани брони и оръжия се изхабяват (с изключение на няколко артефакта) и вследствие на това първо намаляват ефективността си и, второ, след като преминат в стадий “ruined” съвсем лесно могат да се счупят и да ги загубите. Другата особеност, свързана с оръжията е, че те правят различен тип “damage” – crushing, slashing и piercing и някои от противниците са особено уязвими за даден вид damage, докато други пък са почти имунни към него, така че е добре да носите няколко различни типа оръжия и да си подготвите различни combo за различните врагове.

Последно – героят ви изпълнява куестове и трепе врагове и естествено трупа experience points и качва нива, като с всяко качено ниво получавате точки за разпределение между различните ви показатели: strength ви дава възможност да носите повече и да нанасяте повече damage на врага, speed – можете да се движите по-бързо и да отбягвате ударите по-често, combat ви дава възможност да нанасяте по-различни и по-ефективни удари с едно и също оръжие, да блокирате по-често и да пробивате по-често блоковете на противника, health – увеличава наличните ви hit points и повече точки, заделени за magic, ви носят повече mana и възможност да използвате повече магии от даденa spellbook (играта има общо тринадесет spellbooks с по четири или пет магии във всяка от тях).

И за съжаление типичните недостатъци – дребни бъгове, които са най-вече досадни и за които просто не си струва да губим място в списанието. Имаше и още нещо, което отначало приех за недостатък, но после май се оказа, че има защо да е така – героят ви не си променя външният вид, като го екипирате с различни брони, но пък се оказа, че го променя в зависимост от това, на кой етап от сюжетната линия се намира.
Като заключение – великолепно RPG, задължително за всеки, който харесва сериозните игри от този тип!

Автор: Генко Велев