by PC Mania
Всеизвестна е моята страст към tycoon-ите и точно тя ме накара да подходя с интерес към новия съвместен проект на Activision и CatDaddy. Запазил съм приятни спомени от други геймки на тандема – Ski Resort Tycoon II и Golf Resort Tycoon. Затова и разочарованието, което смаза геймърските ми очаквания, е изключително неприятно.
Изхождайки от заглавието, очаквах Snowboard Park Tycoon да ме отведе високо в заснежените планини, където да построя най-прекрасната писта за сноуборд на света. Но не! Озовах се на място, наистина с алпийски атмосфера, но уви, пресъздадена чрез map-нати планински текстури и спрайтнати ръбати борчета, поставени в редичка. И това бе най-грозната писта под слънцето. Ще поема дълбоко въздух, ще запуша нос и ще направя опит за представяне на играта, като не обещавам, че ще бъда безпристрастен и обективен.
Snowboard Park Tycoon предлага само два режима на игра – Action и Career. Първият ни доближава до основната идея за tycoon-а като жанр – аранжирането на сноуборд писта. Имате на разположение набор от съоръжения, обекти и функции, обединени в пет групи. Две от тях са за промяна на терена, посредством заскрежени хълмчета, бабунки, паднали борчета, замаскирани със сняг скали и разни други причудливи алпийски образувания. Има и функция за поставяне на рампи и релси. Последната предлага по-сложни за преодоляване препятствия – останки от самолети и покриви на заснежени колиби. Дотук добре, но уви, разработката е постна и възможностите на геймката са ограничени. Няма какво повече да правите, освен да пуснете доброволец, който да тества създаденото от вас трасе. И ако до момента сте стискали зъби и сте успели да преглътнете грозната графика, то в този момент едва ли ще имате сила да понесете допълнителния визуален терор. Защото е неприятно и потискащо да джиткаш на фона на конзолна пикселизация и от цялата тая работа по създаването на място за зимни наслади да няма никакъв фън.
Activision са се опитали да замажат очите на геймъра и са поместили в Trash-секцията пет предварително зададени сценария, при които би следвало да се пускате на различни по трудност и оформление писти и да съберете максимален брой точки за преминаване в следващо ниво. Е, аз нямах нерви да отключа нито едно от предизвикателствата – вече ви споменах, че разполагам с ограничени възможности за понасяне на естетически изтезания.
Капак на измамното разнообразие е Career режимът, дублиращ току-що описания с допълнителни мисии и предизвикателства. Е, звучат примамливо с кретенските си цели – да счупите 206 кокала от крехкото си тяло за 2 минути, да целите със снежни топки разни мишени, докато карате борда и още подобни такива смахнати неща. Но как да прежаля за повече от едно-две спускания, след като установих, че мога да се движа нагоре по склоновете и да се въртя в кръг сякаш съм котка, която гони опашката си. Подобни алогизми направо ме влудяват.
Не ги разбирам аз подобни нелепи геймки, издадени от фирми с големи имена. Къде ми е удоволствието, къде ми е кефът и кой ще ми върне парите, хвърлени на вятъра? И както има комисия, която определя гледаемостта на филмите (виждали сте ги ония кръгчета с цифри на гърба на видеокасетите), така трябва да се въведе подобна инстанция и за игрите? Ако имаше подобна институция, тя със сигурност ще е на моето мнение. Snowboard Park Tycoon не носи наслада, а само разочарование.
Автор: Васко Чаворски