Sniper Elite: Resistance

 „Тази среща трябваше да е имейл“. В днешно време почти всеки е чувал тази фраза. Е, тази игра трябваше да е DLC, и в следващите редове ще се опитам да обясня защо.

Ако трябва да съм напълно откровен, след добрите впечатления, които остави у мен петата част от поредицата, се хвърлих да играя Resistance без никакво предварително проучване. Първият alt+tab дойде някъде на десетата минута – исках да проверя кой е създателя на играта, защото усещането беше много подобно на незаконните експанжъни за StarCraft от едно време – нищо ново като геймплей механики, само куп съдържание със съмнително (към онзи момент) качество. Изненадващо, създатели са британците от Rebellion, отговорни за всички предишни Sniper Elite заглавия. Чисто като история, играта върви паралелно със събитията в предишната част, проследявайки мисиите на британския агент от SOE Хари Хоукър във Вишиска Франция, състоящи се основно в лов на нацистки „супероръжия“. Сюжетът е дори по-неангажиращ от петата част – той е просто неубедително извинение за системното избиване на виртуални противници по забавен, и често особено кървав начин. 

Да се оцени подобно творение не е лесна задача, защото прототипа е все пак една доста добра игра. Откъм геймплей сходството с петата част е пълно, като изключим разбира се една разтърсваща иновация – нов тип граната в инвентара. Имаме на разположение същия отворен тип нива с големи размери, позволяващи да избираме различни подходи за всяка следваща цел. В същото време обаче преживаването е някак „счупено“ в сравнение с оригинала. Нивата са почти празни откъм вражеско присъствие, а интелекта на малкото налични противници на моменти е потресаващ. Любимия ми момент е нацистки войник да пребяга покрай мен, почти блъскайки ме, да продължи да бяга безцелно в произволна посока, и чак след няколко секунди да се сети да се обърне и да стреля, без да търси прикритие. Друг подобен момент е, че на средата на 9-те налични мисии все още нямам идея какво трябва да направя, за да накарам противника да включи алармата, така характерна за предишните части. Дори да тичам около тях и да ги избивам отблизо с автомат не изглежда достатъчно провинение, за да повикат подкрепления.

Всичко това води до натрапчиво усещане, че играя с включени чийт кодове през цялото време. На най-високата трудност играта е ужасно лесна, и няколкото пъти, в които все пак бях убит, са следствие от крайно безрасъдни действия от моя страна, чисто и просто от скука. Възможността за елиминиране на противници от голямо разстояние, бидейки практически невидим за тях, в Resistance се усеща като нечестно предимство от страна на играча. Може би с тази цел създателите са „поръсили“ нивата с по-голямо количесто противникови снайперисти, далеч по-рядко срещани в предшественика. Това за съжаление не помага – първо, че те рядко ви забелязват, преди вие да откриете огън, и второ, те са изключително лесни за намиране и елиминиране. Просто огледайте добре нивото – ако някоя висока сграда ви се стори като добро място за снайперист, със сигурност там има такъв. Прикрийте се, използвайте бинокъла, и нататък е лесно.

Чисто визуално играта изглежда доста добре, но още веднъж, това е просто Sniper Elite V с друго съдържание, така че не знам доколко това може да се брои за плюс. Преминаването на нивата изглежда почти като приятна разходка в красивите френски градчета, предвид липсата на адекватен противник. Все пак създателите са успели да „пипнат“ и този момент – лицевите модели на главния герой и някои от персонажите в кът сцените изглеждат… да кажем странно, в сравнение с високото ниво на предната игра в това отношение.

Нека бъда напълно откровен, предвид всичко изброено, по някаква странна причина все още продължавам да играя Sniper Elite: Resistance. Всяко следващо ниво е малко по-трудно от предното (може би търсен ефект), макар и към момента играта да не успява да оправдае дори Easy трудност спрямо някои други заглавия. Все пак мисиите са разнообразни и успяват да задържат вниманието, макар и основната ми цел на този етап да е по-скоро да открия всичките три workbench-a на всяко ниво и да получа съответните ъпгрейди за някое оръжие, отколкото да взривя подводница/саботирам фабрика/убия високопоставен нацист. Вероятно дори ще я изиграя до край в следващите дни – успешните изстрели от над 300 метра и kill cam-а, станал запазена парка за поредицата, някакси не успяват да ми омръзнат. Може би тук е добър момент да обърнем внимание на незапознатите с поредицата – ако сте гнусливи, хубаво е да се възползвате от възможността да изключите x-ray kill cam-a от настройките на играта. В противен случай повечето успешни изстрели ще ви удостояват с особено детайлна визуализация на засегнатите органи у вашата жертва.

Финалът е най-трудната част в едно такова ревю. От една страна имаме за основа много добра игра като Sniper Elite V, която освен всичко друго е и технически солидна основа без забележими бъгове – на това човек не може да сложи ниска оценка. От друга страна, вместо да надградят над тази основа, Rebellion просто са „преписали домашното“, без да добавят абсолютно нищо ново.

Имаме девет на брой големи и красиви нива, в които си личи хвърления труд и вниманието към детайлите, имаме и доста нови оръжия, както и нов режим на игра – т. нар. „пропагандни мисии“. Това обаче е просто съдържание, което не може напълно да оправдае цената на цяла отделна игра. Експанжън, DLC, наречете го както искате, но щеше да е далеч по-удачен формат за Resistance, особено имайки предвид допирните точки с историята на оригинала. Може би не трябва да съм прекалено учуден, предвид цялостните cash grab тенденции в гейминга в наше време. Неангажираща и приятна за убиване на време, но с леко горчив привкус и солена цена – това е Sniper Elite: Resistance.

Оценка 4 от 6.