by PC ManiaКогато през далечната 1983 година Williams създадоха оригиналната версия на Sinistar за arcade, се появиха много противоречиви мнения относно играта. От една страна, това заглавие предизвика революция сред coin-op автоматите. За първи път се използваха дигитално преработени реални звуци, а и графиката не беше за подценяване. Но само при споменаването на думата “управление”, геймърите започваха да си скубят косите. През 1990 се появява нова версия, която има значителни подобрения по отношение на геймплея, но затова пък самата игра е разработена от други компании (GameFX, Midway) и се губи много от първоначалния замисъл на продукта. Вече на пазара е третата интерпретация на това класическо аркадно заглавие. Изглежда гореспоменатите фирми са загубили интерес и са продали правата над Sinistar на компанията THQ, която поне по мое мнение не предлага нищо повече от вече познатите ни версии отпреди години.
Какво все пак е Sinistar? След като човечеството е покорило и най-отдалечените кътчета на Вселената се оказва, че сред наличието на други форми на разум се спотайва и високо развит изкуствен интелект. Той е представен от враждебно настроени дроиди, които не желаят да делят необятното космическо пространство с някакви си твари, устроени от органични молекули. Подлите машинки, чийто произход е забулен в мистерия, започват изграждането на огромна био-механична конструкция, чиято единствена цел е да прочисти Вселената от хората и всички останали извънземни представители на биологичния живот. Това страховито творение се нарича Sinistar. Сред възможностите на технологичния гигант е способността му да преминава най-неочаквано през пространствените портали на всяка галактика. Обаче в плановете на дроидите не е предвиден човешкият инстинкт за самосъхранение. Вие влизате в ролята на храбър пилот, изпратен на непосилната мисия да открие и премахне надвисналата заплаха. Тъй като на война не се ходи без оръжие, в началото на всяко ниво ще трябва да забравите за баталните действия и да си постреляте на воля по заобикалящите ви астероиди. Освен че гледката от техните експлозии е радост за очите, те са и добър източник на суровини за мощните оръжия на летателната ви машина. Ако не си набавите необходимото количество от кристалите в метеоритите, считайте, че сте загубен. Разполагате с ограничено време за тяхното събиране, след което ви засичат вражески дроиди и работата става дебела. Тук е мястото да вметна, че ако не разполагате с удобен joystick/pad, по-добре забравете за тази игра. Ще бъдете подложен на такъв кръстосан огън, че ще ви се иска да удушите виновника за калпавото управление на играта, което е почти невъзможно да се осъществи само с клавиатурата. В началото справянето с тази напаст няма да представлява проблем, но с напредването на играта нахлуващият Sinistar ще бъде ескортиран от все повече и повече гадини. Така ги наричам, защото изглеждат точно като огромни железни насекоми. Като цяло идеята на играта не е особено трудна за възприемане; събирате кристали, стреляте по появилите се противникови совалки и разкатавате боса в края на всяко ниво. Следва друго ниво, почти същото на вид, но по-сложно и с по-бързи врагове. След унищожаването на един Sinistar, враговете ви ще правят нов; по-жилав и смъртоносен. Ще са ви необходими много усилия докато откриете специфичните слаби места на всеки от тях. Нямате нужда от стратегически умения, остър ум или каквато и да е задълбочена мисъл, важно е само да сте сръчни в ръцете и да разполагате със светкавични рефлекси. Това са типични условия за един аркаден хит, където единствената цел е да съберете повече точки от другите фенове на същата игра. Но за осъществяването на тази задача е нужен добър контрол, какъвто винаги е липсвал на Sinistar. Затова не познавам някой, който да е превъртал предишните версии. Казват “Свършиха ми жетоните”. При компютрите жетони няма, но съм убеден, че без cheat е невъзможно човек да се справи с управление, което изисква запаметяването на функцията на всеки един бутон от клавиатурата. Поне играта е много, ама много красива. Космосът в Sinistar e толкова очарователен, че се абстрахирах от единствения и основен проблем и се впуснах в епични битки с представителите на злото. Излишно е да казвам, че няма да се насладите на амбициозната графика, ако не разполагате с добър 3D-ускорител. Изискванията са доста високи, но ако вашето PC ги покрива ви очакват неописуеми гледки и ефекти. Допълнение към чудесната графика е не по-малко увличащата музика, която е във формат MP3 и се променя в зависимост от интензитета на действията ви в момента. Като се сетя и за професионално подбраните звукови ефекти, май наистина ще взема да драсна едно писмо до производителите да вземат да пуснат някой patch за оправяне на недоразумението, наречено управление.
Макар простичките идеи на Sinistar Unleashed да допадат на много игромани, геймплеят в стила на заглавията от 80-те години се натрапва, като нито презвъзходният графичен енджин, нито новаторските ефекти са достатъчни да прикрият този факт. Истината е, че откъдето и да се погледне, Sinistar Unleashed е един продукт със сърцевина на ретро-игра, а щом е “ретро”, значи е далеч от съвременните представи за екшън-заглавие. Утехата е, че не забелязах дори незначителен софтуерен бъг през многото часове, които прекарах в междузвездното пространство.
Автор: Иван Георгиев