Sid Mayer’s Alpha Centauri

Никой не може да отрече, че Сид Майер е един от гениалните дизайнери в историята на компютърните игри, а името му е най-добрата реклама за всяка стратегия. Малко играчи знаят, че една от най-успешните игри на Microprose – Civilization II, всъщност е създадена не от самия него, а от неговия колега и партньор Брайън Рейнолдс, който е дизайнер и на последното заглавие на фирмата Firaxis – Sid Mayer’s Alpha Centauri.  Името на Сид в заглавието би трябвало да събуди интерес у почитателите на походови стратегии и да ги накара да развържат кесиите си. Има логика – играта е наследила повечето от идеите на добрата стара Civilization. Сюжетът е горе-долу следният:

Космическият кораб на обединените нации Unity след 40-годишно пътуване достига до своята заветна цел – звездната система Алфа Кентавър. Неговата мисия е да открие подходяща за живот планета и да я колонизира в името на Човечеството. Тук започват проблемите – капитанът е тайнствено убит, връзката със Земята прекъсва, а сред екипажа избухват бунтове. В крайна сметка заселниците се разделят на седем фракции, а Unity е унищожен завинаги. И пред вас, в ролята на лидер на една от фракциите, стои нелеката задача да овладеете Алфа Кентавър… Но преди това трябва да знаете правилата, които не са никак прости. Предвиден е подробен “help”, може би дори прекалено подробен – малцина ще имат нерви да го изчетат открай докрай. Тези, които са играли на ретро-стратегии като Civilization, Colonization и Master of Magic, ще успеят бързо да се приспособят и към Alpha Centauri, но просто ми става жал за горките новаци.

Основните концепции и правила

Започвате със своя единствен “град” – първата колония на вашата фракция (това определено няма да е единствената прилика с Civilization). Отначало главните ви задачи са да създадете няколко нови колонии и максимално бързо да изследвате повърхността на планетата. Ако успеете да се доберете до някоя от разпръснатите капсули (supply pods) преди другите фракции, можете да спечелите ценни облаги (помните си “къщичките” в Civilization?). Вашите колонии добиват три типа ресурси – хранителни вещества, необходими за прираста на населението; минерали, използвани от индустрията и енергия, която е еквивалент на парите. Зелените сектори са идеални за ферми, каменистите – за добив на минерали, а колкото по-нависоко е един сектор, толкова по-голям е енергийният ви добив от него.

Накратко – търсете каменисти, яркозелени сектори, по възможност на висока надморска височина (ако и телефонните линии са добри ще е направо утопия). За жалост по-често ще откривате червени джунгли от извънземни гъби (xenofungus), които, освен че са напълно безполезни, могат да създадат доста опасности за вашите колонии. Затова най-добре е бързо да ги премахнете, като за целта използвате специалната единица Formers. И като сте се захванали с тераформиране не спирайте дотук – посадете гори от земни растения, постройте пътища, мини, ферми и слънчеви батерии. Ако сушата не ви е достатъчна – колонизирайте и океаните!

Планетата няма да ви търпи дълго…

Хората най-брутално нарушават баланса в прецизната екосистема на Алфа Кентавър и планетата скоро започва да отвръща на насилието с насилие. Гадинките, които се въдят в ксено-джунглите и дълбините на океаните, започват да нападат вашите колонии и стават все по-агресивни. Макар и без индивидуален интелект те притежават сложно колективно съзнание, може да се каже дори, че планетата е живо същество. По-лошото е, че развитата военна технология няма да ви помогне да се защитите от телепатичните атаки на извънземните. Единственият фактор, който има значение в такива битки, е моралът на  армиите ви. За капак на всичко вашите скаути откриват и следи от разумен живот. Никой не може да каже как е изчезнала безименната извънземна раса, но повърхността на планетата е осеяна със странни високотехнологични монолити, които можете да използвате за свои цели. Артефактите, оставени от извънземните, също могат да ви бъдат полезни.

Не трябва да забравяте и основните си конкуренти – враждебните човешки групировки. Всъщност “враждебни” не е точната дума – те ще се държат много любезно с вас, стига да им играете по гайдата. Но е трудно да угодите на всички – ако изградите индустриално общество, ще си навлечете гнева на еколозите, ако пък сте демократ, няма да се спогодите с религиозната фундаменталистка сестра Мириам, която ще види във вас самия Сатана. За да се харесате на всички, трябва да сте умел дипломат и задължително да се въздържате от използване на непозволени оръжия (както в боя, така и при потушаване на бунтове).

Можете да победите по четири различни начина. Ако сте в завоевателско настроение, можете просто да изметете противниците си от лицето на Алфа Кентавър. Ако с умели дипломатически ходове си осигурите три четвърти от гласовете им (гласовете на всеки играч се определят от броя на заселниците, които контролира) можете да ги обедините. За третия вид победа ви е нужна много добре развита наука и индустрия – трябва да завършите първи тайния проект “Transcendence”, чрез който човешката раса еволюира в по-висш вид. Съществува и четвърти начин за икономическа победа. За целта трябва да имате достатъчно енергия, за да завладеете целия световен пазар.

Играта има няколко сериозни недостатъка – основните два ви посочихме още в preview-то в миналия брой: “калпава графика и лош интерфейс”.

Графиката ще ви ужаси

Режимът е 800х600, но това не компенсира недостатъците на псевдотриизмерния терен и псевдотриизмерните единици, които пълзят по него (трудно е да различите човек от подводница). Само сносната интродукция и добрите анимации при завършване на таен проект спасяват Firaxis и Брайън Рейнолдс от пълен позор. Колкото до интерфейса – след около 2 часа игра ще свикнете с него, но в началото просто ще ви изтръпнат очите от всичките менюта и подменюта. Това се компенсира от факта, че повечето маловажни елементи (управление на колониите и тераформиране) могат да бъдат автоматизирани и така да си спестите голяма част от щракането. Все пак играта е доста сложна и може би няма как интерфейсът да се опрости повече. Дразни и фактът, че основните идеи са заимствани от всевъзможни стари стратегии.

Въпреки това си струва да я изиграете. За разлика от Civilization, където имаше само 5-6 различни държавни строя, тук ще можете много по-прецизно да съставите модела на вашата собствена футуристична утопия. От менюто social engineering ще зададете вашия държавен строй, икономическа политика, ценности и структура на обществото. Колкото повече напредвате в науката, толкова повече алтернативи ще придобивате.

Атмосферата в играта е като във фантастичен роман, дипломацията също е добре изпипана (което не можеше да се каже за никоя от предишните подобни игри). Допадна ми и реалистичната опция Blind Research – когато тя е активирана, не можете да определяте точно коя наука да “изобретят” вашите учени, а трябва да им посочите в коя област да насочат усилията си – колонизация и прираст на населението, чиста теория, икономика и инфраструктура или военна технология.  Внимание заслужава възможността за дизайн на ваши собствени единици (можете да създадете например stealth-колонизатор и да се чудите какво да го правите : -).

Играта има какво да предложи на всеки фен на класическите стратегии. Въпреки това тя категорично няма да стане хит. От Сид, Брайън и Firaxis очаквахме много повече.

Автор: Боян Спасов