Shogo: Mobile Armor Division

Виждали ли сте някога хибрид между Quake 2 и Mechwarrior? Знаете ли какво ще се получи, ако кръстосате двете игри, добавите два пъти повече японска анимация и полеете полученото с обилно количество кръв? Може би симулатор на подводница?;-))) Ако по някаква случайност си мислите така – жестоко се лъжете. Ще се роди нещо, което доста ще се приближи до новата триизмерна игра “Shogo: Mobile armor division”, последното отроче на геймърската фирма Monolith. Може би някои от вас чудят откъде им е познато името на производителя. Това е фирмата, разработила една от най-шантавите и брутални 3D-игри в историята на PC-тата – Blood. По отношение на графиката тя не беше с върхово качество, но затова пък беше трудничка, а сюжетът й беше правен с доста въображение. Играчът в Blood използваше изключително оригинални оръжия като например пистолет със сигнални ракети, пръчки с динамит или пък Вуду-кукла.
Героят можеше да прави всевъзможни садизми с враговете си – да ги пали, да ги изтезава с вече споменатата по-горе Вуду-магия, да рита откъснатите им глави като футболни топки и какво ли още не… Е, Shogo е нещо доста по-различно. Единственото нещо, което я свързва с Blood, е че триизмерният й енджин – Lithtech – щe се използва и в Blood 2: The Chosen.

Mechwarrior + Quake 2 = Shogo

Нека обаче да се върнем в света на Shogo, защото Blood 2 все още може да се намери единствено по харддисковете на програмистите от фирмата-производител. Новата игра на Monolith е класически 3D-екшън от типа first person view. Въпреки това обаче тя е по-различна от повечето си посестрими 3D-пукотевици и в много отношения доста оригинална. По време на своето приключение героят се бие в два режима – като обикновен щурмовак и като 10-метров крачещ механизиран войн, който в японските анимационни филми обикновено се нарича просто Mech. Това обаче с нищо не приближава играта до заглавия от типа на Earth Siege и Mechcommаnder. Въпреки че съдържа в името си Mobil Armor Division, Shogo не е поредният скучноват изтъркан симулатор на футуристична бойна машина, окичена като коледно дърво с всевъзможни оръдия, лазери и ракети. Управлението на Mech-а е в традиционния 3D-екшън стил. Просто героят се извисява като Вавилонска кула над противниковите войници и танкове, размахва в механизираните си лапи огромно, разрушително оръжие (а не малко, невзрачно пищовче) и трябва да срази себеподобни механизирани титани. Съотношението между мисиите с бойна машина и тези като обикновен командос е горе долу едно към едно.

Ще видите обаче, че понякога да си Mech не е никакво предимство. Огромната машина често е твърде лесна мишена заради размерите си. За сметка на това вражеските войници са дребни като мравки и могат да ви направят на решето с малките си, но доста вредни оръжия преди изобщо да сте ги забелязали. Когато ги видите обаче, просто трябва да ги стъпчете с крака, ако не е станало твърде късно. За щастие, когато сте с Mech, ще трябва да воювате предимно със себеподобни стоманени титани и вражески танкове, които изглеждат като детски колички в краката ви, но въпреки това са достатъчно опасни.

Ще забележите също, че хората и Mech-овете воюват с различен арсенал. Просто оръжията на механизираните бойни машини са твърде големи и тежки, за да се използват от обикновени войници. Лапите на меховете пък са твърде огромни, за да държат пистолети, щурмови карабини или пък дори за ракетомети.

Въпреки че звучи като не особено интелектуално 3D-меле, Shogo е направена с изключително подробен и драматичен сюжет, който стопроцентово се вписва в каноните на японската анимация. Ще станете пряк участник в драматични събития, където съюзниците неочаквано могат да се окажат ваши смъртни врагове, а помощта може да дойде от най-неочакваното място. Мисиите са накъсани на малки парчета като през не повече от 5 минути има кратки cut-сцени от 10-20 секунди или пък някой от персонажите се появява в горния ляв ъгъл на екрана и ви светва накратко “за какво се борите”.

А сега малко предистория. Главният герой се нарича Sanjuro Macabee. Заедно със своя брат Toshiro той постъпва във военната академия на своя роден свят след като родителите им загиват. Там те се запознават с две сестри – Katryn и Kura. Момичетата са дъщери на елитния офицер комодор Nataniel Akkaraju, който живее на колониалния свят заедно със своето семейство. Във военното училище Sanjuro  и Toshiro се запознават и с Baku Ogata – невзрачен хлапак, който често попада под юмруците на по-големите момчета. Петимата млади кадети бързо стават неразделни приятели, а Sanjuro и Kura – дори гаджета.

Малко след това съпругата на комодор Akkaraju загива при атака срещу колонията. Офицерът получава заповед да остане на мястото си, въпреки че иска разрешение от висшето командване да опита да спаси жена си. Той не напуска своя пост, дори когато двете му дъщери го откриват и го молят да отиде. След трагедията комодорът изпада в дълбока депресия. Той не се опитва да се защити, когато Kura се нахвърля с юмруци върху него и го обявява за коравосърдечен убиец. Katryn пък се зарича никога да не наранява човешко същество, решава да зареже обучението си на боен офицер и става специалист по военните комуникации.

Заради хладнокръвното поведение на комодор Akkaraju по време на атаката обаче, той е повишен в адмиралско звание и получава командването на флагманския космически кораб Levithan.

Cronus – планетата, която контролира човечеството

Действието на играта започва на негостоприемната планета Cronus. Новопроизведеният адмирал и петимата приятели са изпратени в тази звездна система, за да потушат бунт на местната миньорска колония.
Cronus е може би едно от най-неприятните места във вселената, където има изградено човешко поселение. Планетата се намира в полумъртва звездна система, има отровна атмосфера, повишена сеизмична активност, а вулканите никнат като гъби по повърхността й. За сметка на това обаче колонията има ключово значение за развитието на човешкото общество. Космическа сонда на организацията UCA (United Corporate Autority) открива на този свят странна органична субстанция, която става основен суровинен материал за хората и неизчерпаем източник на енергия. И най-важното – дава им възможност да пътуват между звездите.
Органичният материал е наречен Kato на името на междузвездната сонда Katoki, която го намира за първи път.

С откриването на новия енергиен източник трите корпорации, финансирали междузвездното пътешествие на безпилотния космически кораб, стават доминиращи сили в света. Това са руската мегафирма Andra Biomechanics, японският компютърен конгломерат Shogo Industries и международната корпорация Armacham Tehnology Corporation, специализирана в комуникационните системи за цивилни и военни цели. На базата на новата суровина трите фирми разработват антропоморфни военни машини под името Mobile combat armor (MCA), които всъщност са до болка известните ни от японските анимационни филми Mech-ове. Всяка от фирмите разработва свои модификации, една от друга по-смъртоносни.

Сдружението UCA, първоначално замислено като джойнвенчър за междупланетна търговия, постепенно изтиква почти всички свои конкуренти и се превръща в огромна бюрокрация. Нейните сили за сигурност UCASF постепенно се превръщат в най-голямата военна машина, която съществува.

Революцията

С течение на времето колонията на планетата започва да набира мощ. Cronian Mining Consortium (CMC) –  миньорската фирма, която добива Kato и контролира планетата – постепенно започва да надига глас за автономия. Нейният коз е, че доставя най-ценната суровина в света. Успоредно с това консорциумът започва тайна военна програма заедно с фирмата Andra Biomechanics.

Силите за сигурност на UCA, разбира се, научават за заговора и изпращат адмирал Akkaraju, заедно с флагманския кораб Levithan и петимата приятели на борда, за да потушат метежа. За беда два часа преди CMC да обяви своята декларация за независимост наемнически флот изскача от хиперпространството и удря в гръб силите на Akkaraju. UCASF са принудени да се изтеглят от планетата под тежък артилерийски огън и са въвлечени в 18-месечна кървава война. След серия не особено ефективни тайни операции на UCA, двете  враждуващи страни решават да седнат на масата на преговорите. В този момент обаче на сцената се появява терористичната група, която нарича себе си The Fallen, и настоява добивът на Kato да се прекрати незабавно. Успоредно с това сеизмичната активност на планетата се повишава и започва да руши колониалните селища. Подривните действия на организацията поставят под въпрос успеха в преговорите между UCA и CMC. Затова миньорският консорциум моли военните да ликвидират ръководителите на съпротивителното движение като в замяна обещава да зарови томахавката на войната.
Нашият герой, Sanjuro, който в момента е новопроизведен Commander, оглавява наказателната операция. В неговия екип влизат брат му Toshiro, най-добрия му приятел Baku и гаджето му Kura. Мисията обаче претърпява провал – Sanjuro оцелява по чудо, а останалите членове на екипа изчезват безследно.

Няколко месеца по-късно The Fallen набират още сила. Техните действия стават още по-организирани под ръководството на новоизбрания им водач Gabriel. Лидерът на терористите демонстрира гениални умения в областта на тактиката и стратегията. С малко сили и средства той успява да превземе един от най-важните геоложки центрове на Cronus, да разцепи на фракции силите на CMC и да приобщи към своята кауза една трета от всички войници на консорциума. С това войната за контрола над миньорската планета става още по-заплетена. Единственият възможен изход от ситуацията изглежда е

убийството на Gabriel

и командването на UCASF добре съзнава това. Просто трябва да се намери подходящият човек за целта. И разбира се това отново се оказва нашият герой Sanjuro.

Оттук нататък започва да се лее кръв. Натоварен на своя Mech, играчът трябва да си проправи път до лидера на терористите. След няколко успешни удара на вражеска територия нашият човек попада в безизходна ситуация, трябва да зареже своята бойна машина и да се спасява пешком. Докато си проправя път из лабиринтите на Cronus с оръжие в ръка, той с учудване ще трябва да разбере, че нещата не стоят точно така, както си е мислел в началото. Оказва се, че неговите най-близки хора – Toshiro, Baku и Kura – всъщност са живи. Kura е била внедрена като дълбоко законспириран агент в тила на врага. А междувременно Sanjuro е започнал да излиза и с нейната сестра Katryn. Oops… май замирисва и на любовна драма. 😉 Героят разбира също, че Toshiro не само не е загинал, а дори е станал лидер на терористите под името Gabriel. Така играчът е изправен пред дилемата да застане срещу собствения си брат или да тръгне срещу заповедите на висшето командване. В зависимост от избора играта се развива по

два коренно различни сценария.

Но в крайна сметка няма да ви развалям удоволствието и да ви разказвам всичко докрай. Само ще добавя, че в единия случай се биете предимно с Mech, а в другия – пешком.

Най-хубавото нещо в Shogo обаче си остава сюжетът. Той е направен напълно по правилата на японската анимация. Така например играта е абсолютно доказателство, че човешкото тяло има поне 12 галона кръв (в някои случай и повече), най-бързите обекти в природата са Mech-овете, а когато някой от героите скача, гравитацията се намалява с фактор 4, а силата на едно оръжие е пропорционална на неговите размери. Като споменах за оръжията трябва да добавя няколко добри думи и за перфектния снайперов режим. Просто е истинско удоволствие да разбиеш главата на някой Mech или шматкащ се войник, без да разбере откъде му е дошло.

Автор: Морган Кроу