ShadowMan

Дълбоко във физическото тяло на всяко създание се намира кълбо от светлина, което представлява човешката същност или Душата. След смъртта тази нематериална част от човека напуска тялото и отива в Отвъдното, където може да съществува в това състояние за вечни времена или след време отново да се върне сред живите, освен ако… не се озове в света на сенките. Там душата е измъчвана, усеща целия ужас на Ада и болката, която само попадналите там познават. Мъчениците биха направили всичко, за да се измъкнат от ямите на The Deadside (в случая – Преизподнята). И ето че накрая успяват. Отваря се портал между света на живите и този на мъртвите. Безброй изстрадали души се завръщат, преследвани от всевъзможни изчадия на мрака. Сега нашият свят е на път да се превърне в поредния кръг на Ада… освен ако няма кой да спре нашествието, някой, изразяващ Божия гняв и възмущение…

Ужасена от надвисналата заплаха, мистериозна жрица имплантира духовно прикритие на гърдите на “избрания” Mike Le Roi. Така той става Shadowman – смъртен, който може незабелязан да преминава през портала между двата свята. Въоръжен със способността да използва вуду-магии, цял арсенал от конвенционални и мистични оръжия, Shadowman повежда битката с безсмъртните от Отвъдното и техните фанатични последователи.

Броени минути след като пуснах тази невероятна игра се почувствах истински късметлия. От мрачното ми чувство, че имам работа с поредния клонинг на Tomb Raider не остана и помен. Като цяло Shadowman  доста се различава от приключенията на Lara Croft. Управлението на главния герой е почти идентично с това на продукта на Eidos, но в конкретния случай си имаме работа с идеално изпипан геймплей. Можете да управлявате съвсем независимо двете ръце на Mike т.е. с едната да стреляте с един вид оръжие, а с другата да използвате второ. Не може да не ви направи впечатление невероятната прецизност на движенията на персонажите.
Работено е дори върху най-незначителните детайли: от движението на дрехите, до кръговете във водата, които се образуват при джапането в локвите и езерата. Нивата са огромни и разнообразни. Докато се лутате из дебрите на The Darkside съвсем ще се откъснете от реалността. Пред вас ще изникнат водопади с примеси на кръв, скали с причудливи форми или реки от лава. Докато бродите в уж познати места на нашия свят изобщо не си мислете, че ще плувате в свои води. Отвсякъде ви дебнат същества от Ада и души, нежелаещи да бъдат заточени отново. Не се доверявайте на никого! На моменти може да ви се стори, че пред вас стои невинна душичка, а след като я подминете, тя няма да се поколебае да ви нападне в гръб. Дори враговете да са далеч, няма да скучаете. Ще чувате заплашителни съскания, притичвания зад гърба си, дори звукът на собствените ви стъпки ще опъне нервите и на най-закаления екстремист.
Звуците са невероятни. Аудио-селекционерите и програмистите на Acclaim са надминали себе си. Минаването покрай огън е съпроводено с шум на пукащи от пламъците съчки. Когато се придвижвате по въжета, те издават характерния звук на опъване под въздействие на тежестта ви. Искаше ми се да кажа същите добри думи и за графиката, но не мога да не отбележа, че на места има незначителни пропуски в това отношение. Стените са леко пикселизирани, а светлината от лампите не изглежда убедително. Странно, но тези недостатъци забелязах само в първите две нива. След това графиката става безупречна.

Едно от най-забележителните качества на играта е липсата на праволинейно развитие на сюжета. По всяко време можете да се връщате в предишни нива и да използвате характерните им ресурси. На моменти действието се концентрира върху стрелянето по различни гадини, а в други случаи ще ви се наложи да забравите за пистолета и да се заемете с разрешаването на проблеми от типа на “Откъде да мина?”, “Къде е ключът?” и т.н. В началото на своето приключение Shadowman e въоръжен само с подобие на пистолет (shаdowgun) и бегли познания за това, което го очаква. С течение на времето ще си осигурявате достъп до все по-смъртоносни аксесоари. Ако се намирате в света на живите, това ще са автоматични огнестрелни оръжия. Лошото при тях е, че мунициите са доста ограничени и отново ще се наложи да си служите със своя неизчерпаем shаdowgun. Когато сте на “чужда” територия, е по-интересно. Предлага ви се уникалната възможност да си поиграете с различни вуду-средства за масово унищожение. Те са значително по-смъртоносни и се презареждат с power-ups, които са скрити в глинените делви или тъмните кюшета на даденото ниво. Предполагам, че бихте искали да знаете малко повече за враговете, с които ще имате “удоволствието” да се сблъскате. В началото това ще са изтерзани души, рядко агресивни. В интерес на истината не е наложително да ги ликвидирате, освен ако не искате да отнемете енергията им и така да позакърпите здравословното си състояние. Другият вид мъченици е снабден с остриета или куки вместо ръце и те не се колебаят преди да атакуват. Особено смешен (на вид) е двуглавият паякообразен изрод, който е издръжлив и никак няма да ви е до смях докато стреляте безрезултатно по него. След като ордите на мрака навлязат в нашия свят, те ще разполагат със земните оръжия и тогава работата става дебела…
Дебелокожи типове със сивкав цвят ще ви тровят живота. Тъкмо когато сте решили, че сте се справили успешно с тях, идва ред на boss-а, вманиачен убиец, способен да ви преследва из цялото ниво. Звучи страшно, но не е съвсем така. Играта е огромно удоволствие, без капка монотонност и  безброй изненади. От много време не бях се увличал в игра, както сега с Shadowman. Създателите гарантират поне 70 часа спиращо дъха приключение. Аз, от друга страна, ви гарантирам още толкова часа loading time 🙂 Според философите, всяко нещо си има добра и лоша страна. В случая, зареждането на нивата е продължителен и досаден процес, но пък добре ще си помислите преди да направите нещо безразсъдно и самоубийствено, водещо до презареждане на мисията.

Свидетели сме на поредното опровергаване на клишето, че по филми и комикси добри игри не се правят. Shadowman е игровариант на не особено популярния едноименен комикс. След като това заглавие успя да вземе ума на почитателите на конзолите, дойде времето, когато PC-маниаците също ще имат възможност да му се насладят. На въпроса дали си струва притежаването на Shadowman, отговарям без колебание -ДА!

Автор: Иван Георгиев