Seven Kingdoms Conquest трябваше да излезе още в края на 2005 г. След нейния анонс на тогавашното E3 обаче тя потъна в забвение. Вероятно авторите й са видели, че нещата не вървят на добре и са изоставили проекта – по всяка вероятност крайно незавършен. Оттогава никой не обели и думичка за нея, нищо ново не бе показано.
Изведнъж, три години по-късно, играта изникна на пазара от нищото.
Сякаш някой случайно я е открил, заровена сред боклуците на бюрото му, потънала в прах, и си е казал – “Бе, дай да го пуснем това нещо, сигурно ще изкараме някой лев.”
И така Seven Kingdoms Conquest видя бял свят, но единственото общо нещо, което тази игра има с класическата и култова за мнозина поредица, е заглавието.
Първо впечатление – грозна
Още в самото начало ще се сблъскате с нейното потресаващо гадно интро. Дори това на Baldur’s Gate от 1998-ма е по-хубаво. Преминаваме към менюто, в което може да избирате само две резолюции – 1024 по 768 и 1280 по 1024. За широкоекранния ми монитор – нищо. Стигаме до самата игра, която прилича на нещо гърчаво, което е трябвало да излезе най-късно през 2000 г.
Дори да се абстрахирам от всичко това, нямаше как да пренебрегна факта, че първите няколко пъти Seven Kingdoms Conquest забиваше още на втората минута, след като просто исках да скролна по картата, след което ме изхвърляше на десктопа ми. Накрая само рестарт оправяше положението.
Но както са ме учили – нека не съдим нещата по опаковката им. Продължавам смело напред, упорито проправяйки си път през десетките технически проблеми.
Второ впечатление – още по-грозна и… тъпа
Както вече стана дума, в Seven Kingdoms Conquest няма да откриете нито една от онези оригинални идеи, благодарение на които поредицата изпъкна преди години. Какво са си мислили Enlight и Infinity Interactive, просто нямам представа. Крайният резултат е просто потресаващ.
Дипломацията, такава, каквато я познавахме в предните части, е премахната. Няма цивилни юнити, не може да създавате други градове, а само онези, разположени по картата. Лоялността също е изчезнала. Липсва какъвто и да било икономически модел и търговия – просто пльосвате съответната сграда и тя сама си генерира ресурси. Нещо повече – войниците, които вече не се тренират от популацията на града, не трупат опит в битка или след съответното обучение на генералите във форта. За тази цел трябва да харчите точките си “репутация”. Един клик и воала – юнитът достигна ниво 2. Крале и генерали също няма – на тяхно място са се появили някакви смотани герои.
Извод – много грозна и твърде тъпа
Общо взето положението е отчайващо и дори седемте човешки и седемте демонични раси не могат да оправят нещата. Изкуственият интелект на враговете ви граничи с този на бавноразвиващ се – може да си го залъгвате, както ви хрумне. Генератор на карти също няма.
Играта неистово се нуждае от закърпване, тъй като бъговете буквално преливат от нея. Дори не може да завършите туториъла на хората заради някаква смотана стена, която не желае да се махне. Както и кампанията в този ред на мисли, тъй като понякога, дори и да избиете всичките си противници, победа така и не следва. Вие просто седите, гледате тъпо в монитора, почесвате се по главата и се чудите: “Защо ли си загубих времето с това нещо?”.
На кой всъщност му е притрябвало пач за тази игра? Моят най-искрен съвет е – стойте надалеч от Seven Kingdoms Conquest.
Автор: Владимир Тодоров