by PC Mania
Още от дете Бени се възхищаваше на иманярите, които, преследвайки пари и слава, правеха открития, променящи познатата ни история. Дотук бе и приликата ми с него. Още от стартирането на играта обаче неговата личност стопли душата ми, подсказвайки, че ще имам възможността да се заровя в археологически открития и пресвята кал. Позитивно ми подейства и приветливата глава на Горгоната медуза, която виси окачена в основното меню.
Историята на тази игра предлага интересни теми за размисъл. И все пак, въпреки че в тях има известна доза оригиналност, те не са нови за мен. Срещала съм ги и преди и просто не можах да ги приема с възторга, който биха събудили, ако действително не бях се въртели вече в моята глава… Вторият главен герой в играта небрежно ви подхвърля, че може би вие не съществувате, а сте само плод на нечие въображение. Наистина това добавя нотка на желание да проверите дали в случая е така. И все пак тази геймконцепция сама по себе си не е откриване на топлата вода.
Да ви разкажа обаче малко повече за самия втори главен герой, който на практика крепи цялата игра на плещите си. И – повярвайте ми – става дума за едни наистина изящни плещи, които си заслужава да видите. 😉 Това е
пазителката на древната гробница
в която се намъквате неканени. Червенокоската е изкуствено създадена и се пробужда, когато вие нарушавате покоя й. Иде реч за нещо като програмиран пазител на гробницата. Целта й според вас е да предпази това свято място от вашето нахлуване и евентуално пагубни за съдържанието му ваши предстоящи действия. Противно на здравата логика обаче тя ви помага, давайки ви възможност да продължите напред и осигурявайки ви достъп до портали, водещи към другите светове. Може би е трогната от вашето оправдание, което е колкото нелепо, толкова и вярно, че сестра ви е отвлечена и затова сте принуден да проникнете в гробницата. Ала по-вероятно е тя самата да има своите тъмни причини, за да ви напътства… поне до един момент. А може би, както тя ви подхвърля, вие сте просто създаден от нея, както и световете, в които се телепортирате. Те са спомени от момента, когато тя е била жива. От нейни любими места. Това са портали към знанието на древната цивилизация Тастан. Може би вие нямате сестра и всъщност самият вас ви няма….
Изключително ми допада това, че
играта е разиграна като диалог
между вече споменатите двама основни персонажи. Така решаването на пъзелите не успява да ви сломи със своята монотонност.
Sentinel е до голяма степен една поредица от разнообразни загадки. Както обикновено, и тук няма изненади: има визуални (включващи например цветове) и звукови пъзели, изобщо стандартните благинки. За мен лично над другите изпъкна един конкретен куест, в който можете да се качите на определена височина. Оттам виждате в далечината един лабиринт, съставен от метални пръстени с отвори (проходи). Чрез ръчки ги въртите и си намествате коридорите, но за да виждате какво правите, трябва да се отдалечавате и да поглеждате отгоре. По-късно в играта се налага да се върнете по същия път, но съответно да изминете маршрута на обратно. Вече не можете да разчитате на поглеждането отгоре. Имате и най-различни пъзели, където трябва да комбинирате различни подсказки, но няма да ви занимавам с тях. Трудността като цяло не е твърде висока и всичко е логично. Ако обаче срещнете затруднения, можете да използвате вградената система за помощ.
Разнообразие има и в гореспоменатите
светове, измислени от пазителката
но и те не се различават коренно от средностатистическите. На първо място това е ESKA – нещо като свят на рибарите. Мястото е оплетено в рибарски мрежи и се крепи на гръбнак от малки вити дървени мостове. Всичко това се издига над много вода. Тук-там проблясват раковини, но – повярвайте ми – не искате да знаете какво друго има във водата… MARU е механичният свят. Стомана, ръчки, бутончета – получавате всичко в комплект. TREGETT – гигантски лилави цветя ограждат масивното тяло на кулата, която се издига насред нищото и обграждащите го растителни видове. CORABANTI – мечтали ли сте си да вкусите супа, в която плувате самите вие? Е, може би няма да оцелеете достатъчно дълго, за да я опитате, но поне тук имате възможността да участвате в приготвянето и, заобиколен от лава и вулкани… Mmmmm Yammo! SANSELARD – ако жегите не са по вкуса ви, можете да отпочинете сред тази ледена пустош. Само не се застоявайте на едно място, за да не останете да се любувате на пейзажа за по-дълго от плануваното…
Редно е да спомена и управлението на играта. Можете да избирате между мишка или клавиатура, но в крайна сметка най-вероятно ще използвате и двете. Играта не е с традиционното придвижване, базирано на отделни екрани. Плавно се местите из различните светове напред-назад, като ви се налага да използвате десния бутон на мишката, за да прогресирате. В началото ми се видя малко нестандартно, но определено не е нечовешко усилие и ако не сте свикнали, бързо ще овладеете тази система.
В заключение мога да кажа, че връзката между самите пъзели като концепция и историята на играта остана дълбоко скрита за мен. Интересно беше да си редя различни по цвят предметчета и да класифицирам звуци. Дваж по-интересно пък беше да следя историята. Ала защо пазителката ме тестваше по този начин най-вероятно е тайна, достъпна само за древните цивилизации и евентуално – известна на нея самата. Някак липсва цялостност на този проект, макар и отделните компоненти да са на добро ниво.
Основен коз за мен си остава историята и самият факт, че става дума за древни цивилизации. Ако и вие цените точно това в една игра, то тази е за вас. Ако пък не ви интересува друго, освен пъзелите, препоръчвам ви я още по-горещо. Лично за мен това е едно приятно заглавие, което обаче не успя да надхвърли средното ниво и да се превърне в изключително. Потенциалът за това обаче присъства.
Автор: Лили Стоилова