SCUM

Сървайвъл игрите, съвсем разбираемо, се радват на сериозна фенска база в последните години. Някои от тях залагат на оцеляването като основен елемент, други – на битките, трети – на строеж на база и крафтинг. Е, сега имаме и нещо съвсем ново – първият по рода си метаболитен симулатор, маскиран като сървайвъл игра.

Майтапът настрана, SCUM не залага на един конкретен геймплей елемент като водещ мотив. Въщност играта залага на ВСИЧКИ възможни геймплей елементи, познати от сървайвъл игрите, едновременно, но и добавя някои нови такива. Не знам колко е голям екипът, сътворил този продукт, нито колко време им е отнело, но вниманието към всеки възможен детайл във всеки възможен аспект от играта ме кара сериозно да се притеснявам за менталното здраве на колегите разработчици.

Да започнем с историята – да, тук има такава, макар и да служи по-скоро като приятен фон, без да се натрапва. В SCUM, както заглавието едва доловимо загатва, влизаме в обувките на горд обитател на затвор с максимална степен на сигурност. Компанията TEC1, която (разбира се) е корпоративно свърталище на класически анимационни злодеи, захвърля вас и съквартирантите ви на  самотен остров, пълен с най-различни опасности. От диви животни, през зомбита, та до гигантски mech-ове, и (разбира се) останалите симпатяги от крилото на бай Ставри – всичко живо (и не-живо) се размотава из острова с твърдата нагласа да ви скапе деня. Храна в готов вид почти няма, ще разчитате на наличните за бране плодове и листа, както и на лов и риболов (да, и това можете да правите). Целият този извратен пикник се предава по телевизията (разбира се), генерирайки приличен приход за злата (разбира се) корпорация. Представете си нещо като нашенски риалити формат, но с далеч по-приятни за гледане участници – тежки рецидивисти, зомбита и роботи. С това сюжетът се изчерпва, както казах – има го точно толкова, колкото да не се пречка на иначе зарибяващия геймплей.

Споменавайки геймплея, още веднъж искам да подчертая – тази игра е идеална за хора с тежка форма на OCD. Подробностите, до които е раздробен всеки един аспект от играта са умопомрачителни. Мога да изпиша страници наред с описания на различните видове стръв, крафтинга на всеки отделен компонент от въдицата ви и как успешно да вадите 30-килограмови риби без да ви се къса кордата (да, да, да, и това също го има). Същото важи като цяло за крафтинга на каквото и да е в играта. Любимото ми залитане далеч отвъд необходимото за нещо, което все пак трябва да бъде игра, е следенето на физическите показатели и метаболизма на героя ви. Да, правилно разбрахте – метаболизъм. Забравете за обичайните за десетилетия гейминг показатели – „кръв и броня“.  Тук имаме налице толкова подробна кръвна картина, че дори опитен ендокринолог би се изчервил. Следят се всякакви показатели, включително витамини, урина и стомашно съдържание. И, ако сега случайно се чудите дали при споменаването на урина и стомашно съдържание разработчиците са направили и следващата логична стъпка в преследването на пълния реализъм… ами, накратко, да. Нека просто кажем, че мотивите от един от вечните хитове на Черно Фередже са отразени в много голяма степен в геймплея, макар и не в духа на игри като Postal например. Който знае, знае.

Важно е (разбира се) да внимавате с избора на дръвче, под което да клекнете с цел обогатяване на почвата – можете да си представите неудобството, ако в същия момент зад гърба ви се промъкне представител на контингента „ни живи, ни умрели“, или дори по-лошо, някой от бившите ви комшии от третия етаж в Пазарджик. В този ред на мисли, ако по някаква причина имате нужда от още реализъм, ще го получите още при създаването на героя си, преди да се присъедините към нов сървър. Честно, ако отделите време на всеки един възможен детайл, можете да си утрепете цял час, преди да сте започнали същинската игра. Подробностите достигат дори до определяне на размера на мъжкото достойнство на подопечния ви психопат. И да, невинни мои геймърски събратя, женските герои не са подминати в това отношение. Дерзайте, дет‘ се вика…

Визуално и звуково SCUM е на доста добро ниво. При други обстоятелства островът би бил доста приятно и разтоварващо място. Разбира се, ако изключим спорадичните срещи с представители на подземния свят (и буквално и преносно), нищо не ви пречи да третирате играта като рибиловен симулатор, и то по-добър от някои от истинските такива.

Трудно ми е да обобщя нещо толкова мащабно, като постигнатото от хърватите от Gamepires. Ако държите да правите всичко, което разработчиците са ви позволили в играта, то едва ли ще ви остане време за реална игра. От друга страна, всъщност никой не ви кара. Можете и да не си изградите огнище, за да си изпечете стека от човешко месо, който придобихте с толкова много усилия – спокойно можете да го изядете суров. Прекаляването с тази практика води до нежелани последствия (разбира се), но играта не ви наказва сурово още първия път. По същия начин можете да изберете да не се биете със зомбита, а да ги заобикаляте. Имайте предвид все пак, че както през останалото време те са бавни и тромави, така ако ви забележат, ще ви преследват с 6-метрови скокове с отвратителна настойчивост, колкото и време да се опитвате да им избягате.

Накратко, SCUM не е игра. SCUM е като български филм – концентрирана доза реалност, водеща на моменти до депресивни състояния. Ако държите на детайлите, разполагате с практически неограничено време за игра и обичате сериозно да се потапяте в сървайвъл атмосфера, не се колебайте – в тази игра има потенциал за години наред тежък гейминг.

Не би било честно да се заигравам с оценката на подобен продукт. Забележително е не просто колко много Gamepires са задълбали в творението си, а че практически всеки един негов аспект се е получил. SCUM практически няма слаби страни, 6 от 6 от мен.