by PC Mania
Според много хора “Скарфейс” или “Белязания”, както е преведен на български, е един от филмите, определили облика на 80-те. Стилът на главните герои, допълнен от други произведения, като ТВ-сериала “Маями вайс” например, става синоним на повечето аспекти от поп-културата, характерна за тези години. Да не говорим, че през цялото осмо десетилетие на миналия век този филм държи рекорда за най-много споменавания на думата “fuck”.
Толкова култово заглавие е естествена предпоставка за игра по него, нали? Нищо по-естествено, видяхме го да се случва с десетки киноленти. В конкретния случай обаче има един малък проблем – Scarface завършва доста окончателно. Главният герой – Тони Монтана – е убит след яростна престрелка в имението си. Няма място и основание за продължение на идеята. Това обаче явно не спира находчивите момчета (и момичета надявам се) от разработчика Radical: те просто решават да ни върнат малко след началото на въпросната битка и да ни дадат възможност да променим събитията. Самият факт, че е било пипано по финала, който сам по себе си също е добил култов статус, вече кара някои фенове на произведението на режисьора Браян де Палма и сценариста Оливър Стоун от 1983 г. да заклеймят играта като кощунство. Но нека все пак й дадем някакъв шанс да се самодокаже.
Grand Theft Auto 3?
Няма какво да шикалкавим – всеки, който види откриващите надписи веднага ще се сети, че играта е брутално изкопирана от третата част на GTA и нейните разширения. Това само по себе си е иронично, защото Rockstar са черпели голяма доза вдъхновение за играта именно от филма Scarface: ще откриете, че саундтракът му е вкаран в радиостанциите на Либърти Сити, имението на Томи Версети е почти едно към едно с това на Монтана и много други подобни препратки. Та на ниво геймплей спокойно можем да кажем, че Scarface: The World is Yours (STWY) е на 99.9% идентична със скандалната поредица за авто-крадци.
Поемате ролята на умрелия в оригиналния филм, но тук все още жив, Тони Монтана. Той е кубински имигрант, напуснал Куба с благословията на Фидел Кастро през 1980 г. заедно с още 125,000 несъгласни с народната революция в страната. Пристигайки в САЩ, той се запознава с влиятелни фигури от подземния свят и бързо се изкачва в йерархията, забърквайки се във всевъзможни нелицеприятни случки. Стига дотам, че поема управлението на наркотрафика в голяма част от Маями, докато един ден не обърква сериозно плановете на боливийския наркобарон Алехандро Соса поради нежеланието си да убие една жена и двете й деца. Тази проява на решимост се оказва фатална – на следващия ден Соса му изпраща цяла армия от главорезите си… Точно когато те нахлуват в имението на Тони, играчът поема управлението над него. Този преразказ няма да ви даде дори минимална представа за филма, така че горещо ви препоръчвам да си го намерите отнякъде и да го гледате. Надявам се не съм ви развалил удоволствието като ви казах как свършва, но е важно за нуждите на статията .
Какво се очаква да правите в играта? Да си върнете територията и уважението, естествено. Това не е никак лесно – през трите месеца, в които Тони си е близал раните, градът му се е напълнил с всякакви самозванци, които трябва да бъдат разкарани. За да разпрострете влиянието си в даден квартал, трябва да купувате разни предприятия в него, които да действат като параван за нелегалната ви дейност – продажба на бял прашец. Ще трябва да изпълнявате и различни мисийки за собствениците на тези предприятия-паравани, преди да се съгласят да ви ги продадат. Когато фирмата ви се разпростре и започнете да печелите сериозно от наркотици, трябва да отидете в банка, където да “изперете” парите, защото губите всички мръсни мангизи, ако ви арестуват или убият. За целта обаче банката ви удържа процент комисиона, която зависи от сръчността на пръстите ви в една суперлесна мини игра. Банката също е мястото, където можете да си запишете играта. Дотук всичко прилича на Големия Автоджамбазин? Стига бе!
Освен че е прекопирана от GTA, играта е (естествено…) конзолен порт. Това означава, че трябва да се подготвите джитката да ви казва да не си спирате компютъра, докато се извършва save или да ви пита дали искате да включите вибрацията. Кое ще вибрира – мишката, клавиатурата или нещо друго, така и нямах смелост да проуча. Но не това е най-важно – прицелването при стрелба се извършва с мишката, но поради ред фактори (мудността, с която се движи всичко в играта и фреймрейт от рода на десет кадъра в секунда) разработчиците са решили, че и едно автоматично “заключване” на целите няма да е излишно. Управлението на колите от своя страна е същото като в произволна друга игра от жанра и не е особен проблем.
Chocolate salty balls…
За да има поне някаква разлика с GTA, в STWY е въведен чисто нов показател, който се съмнявам да е попадал в друга игра. Става въпрос за… топките. Или в оригинал – Balls. Какво се крие зад тази дума, ще оставя всеки да се досети сам, но в по-свободна интерпретация този показател се доближава най-много до “смелост”. Всяко убийство ви носи някаква цифра смелост, а ако уцелите жертвата в определена зона – главата, ръцете, краката и ами… топките, ви се дават допълнителни точки. Отгоре на това можете да “предизвиквате” (на практика да напсувате) всеки прострелян от вас гад за допълнителни “топки”. Когато този показател се запълни, можете да влезете в режим на сляпа ярост (blind rage), в който от трето лице преминавате към първо, ставате неуязвим, изстрелите ви се самонасочват и всяко убийство ви запълва здраве. С други думи – безкрайно полезно състояние, което трябва да се пази за среща с многоброен противник.
Графично всичко всичко е издържано в стил Grand Theft Auto: Vice City, която, ако не ме лъже паметта, излезе през 2003 г. Питам аз – възможно ли е игра с претенциите да е sequel на култов филм да е с графика от преди три и повече години, че отгоре на всичкото да е в пъти по-тежка и натоварваща хардуера? Май по-добре да не получавам отговор… В звуково отношение нещата са по-розови: Ал Пачино не е дал гласа си, а само своя образ за нуждите на играта, но човекът, който озвучава Тони, се справя доста добре и разликата е доста малка. В Scarface присъстват и повечето знаменателни реплики от филма, например култовото “Say hello to my little friend!”, последната реплика на Тони Монтана, точно преди да бъде убит/да се спаси, в зависимост от гледната точка. Освен реплики от лентата е пренесен и целият soundtrack, като разбира се е допълнен. Тони пък постоянно носи в себе си уолкмен (нали помните какво беше уолкмен? ) и така музиката ви следва навсякъде, а не само в колите (нещо, което лично на мен ми липсваше в GTA).
Единственото, което STWY успя да ми покаже, са солидните връзки на Grand Theft Auto с филма Scarface. Уви, обратната връзка се оказа хлабава – получаваме един хибрид, който не е ясно в каква аудитория се цели. Ако искате да се превъплътите в гангстер – изберете GTA. Ако искате да научите нещо за Скарфейс – гледайте филма. А играта? Е, в крайна сметка Светът Е Ваш, направете, каквото намерите за добре .
Автор: Пламен Димитров