by PC ManiaПричините за новата вълна (да не кажа лавина) от “GTA wanna be”-та може да значи в общи линии две неща. Вариант едно – (след ледения душ на критиката, залял последната серия от пишман Grand Theft Auto игри) създателите на игри са решили за пореден път, че са му хванали най-после цаката и знаят как да бият концепцията на Rockstar. И вариант две – просто всички са (отново за пореден път) толкова отчаяни от липсата на свежи идеи, че не виждат друг изход освен да се обърнат към проверена, 24-каратова формула.
От всичко прочетено и видяно, Saint’s Row доста прилича на обширна колекция от чужди работещи идеи, при това заимствани далеч не само от GTA поредицата. Историята на играта разказва за кръстоносния поход на бандата, наречена „Светците от 3-та улица”, към висините на предишната им слава и влияние в града, наречен Стилуотър. В началото „Светците” контролират едва един от общо 30-те квартала на града, което ще рече че им предстои доста работа. Историята на Saint’s Row е малко по-„настойчива” от тази на обичайното GTA, в смисъл че авторите са й отделили малко повече време и внимание. Въпреки това „свободната игра” е в сърцето на геймплея. Volition очевидно не са искали да пришпорват играещия да напредва в сюжета на всяка цена.
В общи линии геймплеят на Saint’s Row може да бъде разделен на две ключови групи – мисии, които „придвижват” историята напред, и т.нар. „activities”, които не са обвързани с нея, но пък могат да ви донесат други дивиденти. „Мисиите” и „заниманията” са взаимозависими, тъй като всяка нова мисия изисква определено ниво на респект, който пък можете да спечелите при добри резултати в свободната игра. Списъкът със „занимания” е доста дълъг – пренасяне на дрога, отвличания, измами и прочее. Играта ви стимулира да се изтарашите здраво целия град, тъй като голяма част от въпросните занимания са скрити. Може би тук му е мястото да уточня, че всичките 30 квартала на Стилуотър са отворени от самото начало на играта просто за безцелно мотаене насам-натам или пък за систематичен тормоз на противниковите банди, който съответно ви носи покачване на респекта плюс, разбира се, пари.
И като споменахме пари, точно като в San Andreas, тук можете да си купите нови дрешки от пръснатите из целия град магазини, стига издокарването да е сред любимите ви занимания. Вслушвайте се внимателно в анонсите на радио водещите, докато карате колата си, защото нерядко споменават разпродажби в един или друг магазин, които могат да ви спестят доста пари. И за да бъде отдадено нужното на ултрапопулярното шоу на MTV, в Saint’ Row можете да отскочите до близкия сервиз, където да „пимпнат” вашето возило.
Все в тази посока работи и наистина впечатляващият едитор за герои, които предлага играта. Разбира се, ако не ви достигат нервите за нещо подобно, вие можете да генерирате случаен герой и ефектът пак няма да е разочароващ. Ако ли пък решите да си поиграете с едитора както си трябва, това като нищо може да ви изяде час, че и повече.
Графиката на Saint’s Row e впечатляваща, но не до степен, която да я превърне в next gen сензация. За сравнително краткото съществуване на 360 вече сме виждали не едно и две по-добре изглеждащи заглавия.
Автор: Ивелин Иванов