Safari Biathlon… Стиснал диска в ръка, дълго се питах каква ли чудна игра се крие под такова странно име. Из главата ми започнаха да подскачат лъвове, зебри, финландци с пушки, еленчета, снежинки, седем джуджета. И тогава стигнах до нас, включих компютъра и…
Е, играта се оказа твърде далеч от най-откачените ми очаквания. Safari Biathlon представлява нещо като междугалактическо рали с малки въоръжени колички. Състезание, провеждащо се в няколко кръга. Първият е на планетарно равнище, вторият – на галактическо, а третият – на вселенско. Всяко от нивата се развива на определена планета със свои си климатични особености.
Пистите
в ралито са девет, по три за всяка от частите на шампионата. Само първото трасе е безплатно, за останалите се плаща участническа такса. Пари в играта се намират сравнително лесно, дават се за всяко влизане в тройката на което да е от състезанията. Колкото по-сложна е пистата, толкова по-голяма е печалбата.
Машините, които могат да се управляват в Safari Biathlon, са десетина. Абсолютно всичко, което се движи, подлежи на продажба. Цените на някои от най-добрите модели са твърде соленички и изискват поне няколко спечелени състезания.
Оръжията по колите са по-скоро декоративни. Ако попаднете на тази игра, не се и надявайте да видите горящи останки и деформирани железа. Най-голямата поразия, която можете да направите, е да завъртите противника за секунда две. Безразборната стрелба е крайно нежелателна – мунициите са ограничени. Поне съществува нещо като автоматично насочване, което в голяма част от случаите “облекчава” положението.
Противниците обикновено отговарят на ранга на съревнованието. Ако в началото те карат като
ватмани в задръстване
то към края заприличват на озлобени таксиметрови шофьори. За радост или съжаление враговете твърде рядко се сещат да използват наличните си оръжия. Един от най-любимите им номера е да изтикват конкурентите към трудно преодолими препятствия из терена.
Управлението на колите е изключително лесно. Цялото действие се контролира само с пет копчета – две за ляво и дясно и по едно за газ, спирачка и стрелба. Safari Biathlon е от игрите, в които можете да се юркате непрекъснато напред без дори да помислите за забавяне.
Трасетата в по-голямата си част са достатъчно широки, отсъстват и прекомерно остри завои. Реални проблеми се появяват едва на последните две/три състезания. Колкото и да се лигавят, по-опитните любители на подобни игри със сигурност ще могат да я превъртят за по-малко от ден.
Графиките на Safari Biathlon са почти толкова банални, колкото и самата идея на състезанието. Цветовете са хубави, но леко убити. Поне детайлите ги има – въртящи се колела, просветващи оръдия. Само дето отвсякъде струи гнилото усещане, че всичко се повтаря непрекъснато. За малките си размери и непретенциозното изпълнение играта може да впечатли единствено със своето звуково оформление. Музиката и ефектите са написани и “записани” добре. Мелодийките, които се пускат по време на състезанията, са динамични, двигателите ръмжат приятно, спирачките скърцат, тенекиите стържат и т.н. В общи линии ще се позабавлявате, ако не сте твърде претенциозни.
Автор: Сергей Ганчев