Rune

Да си призная, досега не бях отделял достатъчно време на игра, която попада в категорията “класически екшън”. Разбира се, изключение са шедьоврите в жанра, познати до болка на всеки себеуважаващ се геймър. Хареса ми обаче идеята да се счепкаме гуша за гуша с врага, въоръжени само с хладно оръжие и малко магия, която почти не използвах (моя грешка). А и screenshot-овете от Rune, които циркулират по Интернет, си ги биваше. Та… реших да опитам.

Но да започнем както трябва – стъпка по стъпка, за да не пропусна нещо (не че пак няма да го направя, но все шансът е по-малък, ако карам по правилата :-)).

Rune е игра на фирмата Human Head Studios (създател и на Blair Witch Project Vol.2) и се базира на сюжет от скандинавската митология – богове, викинги, берсеркери и т.н., нали се сещате? Е, берсеркерът би трябвало да сте вие. Всъщност не е задължително да бъдете такъв, но нали така са се наричали “елитните кралски войни” сред скандинавците, а какво да сте вие, ако не боец “първа категория”. Или поне се опитвате да станете такъв :-). Поемате ролята на Рагнор – избраник на село, което притежава мистичен рунически камък на Один – върховния скандинавски бог, бащата на всички живи твари. Задачата на войните от вашето село е да пазят реликвата от посегателства. Руническият камък е един от няколкото, които възпрепятстват настъпването на

Рагнарок, неизбежният край на света

Тогава злите великани ще се изправят срещу боговете и ще ги сразят, се казва в древните пророчества.

Има и други подробности, свързани с Рагнарок, но няма да ви ги разказвам сега, за да не сънувате кошмари нощем :-). За по-любопитните от вас си има библиотеки, където може да се намери скандинавска митология и да се прочете това-онова по въпроса. За жалост в книжките няма да намерите нищо за подобни камъни, така че връзката на Rune с легендите на северните народи свършва дотук. Това, разбира се, не пречи играта да има интересен сюжет. Но както сами се досещате, той и без това не е най-важната част, така че на кого му пука дали фактите от преданията наистина са спазени едно към едно.

Май се отплеснах твърде много и затова предлагам да продължим с “не толкова важната” история на играта.

Вие тъкмо полагате теста си за мъжественост (не оня… ъмм… така де… става дума за бой с мечове :-)), когато в селото ви пристига вестоносец. Той идва с лошата новина, че многочислен враг е нападнал друго поселище, което пази рунически камък. Изглежда е време да се притечете на помощ. Викингите скачат по своите дракари (знаете какво е това, нали?), хващат веслата (тъй като селото се намира някъде по поречието на реката – б. а.) и започват здраво да гребат. По пътя

попадате на главния “лош”

някой си Конрак, който също е викинг. За разлика от вас обаче, той леко е свърнал от праведния път и се отказал да служи на Один. Както разбирате, той е усвоил и някои коварни и подли магически умения, с помощта на които подпалва вашия кораб. В следващия момент следва… какво следва…? “Разбира се, следва удавяне”, отговарят по-досетливите и ще са напълно прави.

Но няма страшно! Один решава, че сте твърде млад, за да умирате (или твърде неопитен, за да издържите на вечното пиянство във Валхала :-)) и ви връща към живота. В замяна от вас се очаква да откриете кой стои зад изменника Конрак и сподвижниците му.

Оттук насетне започва същинската част на Rune. В продължение на петдесетина нива ще трябва да изколите, изкормите и сплескате де що се движи и да разкриете загадката. Цялата история ще ви се разкрива късче по късче в хода на действието под формата на кратки филмчета, които са правени с енджина на играта. Май забравих да ви спомена, че и началните анимации са такива. Това обаче никак не е зле, тъй като играта ползва модифициарн вариант на небезизвестната триизмерна платформа на Unreal Tournament. По-нататъшният коментар по въпроса за качеството на графиката е по-скоро излишен. Заобикалящата ви среда изглежда доста приятно. Започвате от под водата, минавате през пещери, огромни замъци, селища на викинги и джуджета и всякакви други приказни местенца… А ако не си падате по story-та, филмчетата могат да се прескачат като от това няма да загубите основната нишка на играта (както казах това е екшън, а не адвенчър). И все пак според мен е приятно да ги изгледате.

Музиката и звуците в играта също не са лоши, но по мое мнение не блестят с кой знае каква уникалност. От време на време враговете ви подхвърлят по някоя дума на неразбираем език, което внася допълнителен нюанс в мрачната атмосфера. Бронята ви пък подрънква при всеки скок… Като се заговорихме за скокове, трябва да отбележа, че Рагнар умее да скача сравнително реалистично. Това ще рече, че той няма чак близки родствени връзки с известния в близкото минало корейски екшън-герой Хон Гил Дон (който прелиташе над 20-метрови дървета) и подобните нему спецове по източни бойни изкуства. Ако обаче сравня нашия герой с някой нормален атлет (който има положителна допинг-проба и е лишен от състезателни права за две години:-)), ще трябва да призная, че

Рагнар прелита завидно разстояние

и то с всичката железария, която е накичил по себе си.

По подобие на Heretic 2 и Drakan гледната точка на камерата е от позицията на страничен наблюдател (third person perspective) и е фиксирана над главата на героя. С помощта на скрол-бутона на мишката обаче може да я доближите и до first person view. Това обаче доста би опорочило играта. Kогато се сражавате от първо лице, не си виждате меча и започвате да сечете доста хаотично. Така че играйте си в нормалната перспектива като Tomb Raider, въпреки че Рагнар не изглежда толкова привлекателен в гръб (поне за повечето от мъжката част от геймърите). И все пак той би могъл да разнежи доста от останалата, макар и значително по-малка, дамска половинка от играещото войнство :-).

Тук е моментът да похваля движенията на камерата, която се държи направо културно и следва героя ви постоянно отзад. Доста трудно е да я докарате до положение, в което да не знаете къде се намирате или в което не виждате врага като хората. Когато сте до стена, камерата автоматично преминава в гледна точка от първо лице, а щом се махнете от съответния забутан ъгъл, отново виждате целия герой в неговото пълно великолепие.

Докато избивате легионите на врага, ще имате на разположение

само оръжия за близък бой

Няма да видите лъкове и други такива глезотии. Това допълнително допринася за чара на играта, тъй като я разграничава почти напълно от цялата сюрия екшъни, които копират Quake и други известни заглавия от този тип. Управлението се извършва с мишка и клавиатура в унисон с каноните на жанра. Движението на Рагнар, а и на враговете му, е доста реалистично и като гледам е правено с технологията motion capture (сканиране на движенията на живи хора). Това пък вероятно ще ви подтикне да изпробвате разнообразните бойни техники и трикове, които се постигат чрез комбинация между клавиш за движение и атака. Препоръчвам ви да експериментирате с всяка една бойна техника на сухо, ако направите сражението по-ефектно. Ако не сте почитатели на елегантния бой, а предпочитате бруталните изпълнения, спокойно можете да минете играта и без да обръщате внимание на това какъв удар нанасяте. Просто се движете около противниците си и натискайте левия бутон на мишката.

Това може би ви звучи като досадно повтаряне на едно и също действие, а? Ами то в голяма степен си е точно това и е едно от лошите качества на играта. Не се нуждаете от някаква специална стратегия, за да убиете конкретния враг. Можете да прилагате един и същи универсален похват за всеки и това убива част от удоволствието. С малко повече въображение създателите на Rune можеше да направят играта още по-увлекателна…

Е, малко преувеличих, но в общи линии според мен това за еднообразието е вярно. Тези от вас, които искат да изпитат истинска наслада от играта, трябва да си я пуснат на най-високото ниво на трудност. Все пак има противници, срещу които дадено оръжие е по-ефективно. Ако го използвате срещу други гадини, вероятно ще ви се наложи да кликате, докато ви изтръпне китката.

Разполагате с девет вида оръжия, които обаче са различни варианти на основните три – меч, боздуган и брадва. Някои от тях представляват отсечени вражески глави или пък крайници, които сполучливо могат да бъдат използвани в боя. От време на време това върши доста полезна работа, така че хвърляйте смело. За щастие обаче не може да си хвърлите меча, така че трудно бихте могли да се обезоръжите сам.

В малко по-късен етап от играта ще можете да ползвате и

магическите руни

Повечето от тях увеличават мощта на някое ваше оръжие. Има и такива, които ви осигуряват различни защити. Ползвайте ги смело… Аз през повечето време пропусках да се сетя за тяхното съществуване. А, за малко да забравя още нещо (нали ви казах, че съм разсеян)! Разполагате и с богат набор от щитове, които се различават главно по форма. Те помагат, разбира се, но не са задължителен атрибут.

Много добре е поработено над визуалните ефекти в боя. След всеки понесен удар тялото ви се обсипва с нови и нови рани. За жалост това не се отразява на подвижността ви, но от друга страна изглежда много добре. Когато ударите някой противник, от него хвърчат кръв и крайници. Да, играта е доста кръвожадна, но е направена с финес. Тя въобще не може да се сравнява със значително по-бруталните Blood 2 или King Pin, където насилието беше леко кичозно и малко повече от необходимото. А на всичкото отгоре създателите са се извинили за този малък факт, като са го оправдали с епохата, в която се развива действието.

Те учтиво са предупредили, че играта не е подходяща за деца под 17 години, които със сигурност ще станат най-големите й почитатели… 🙂

По време на битките

оръжието ви се цапа с кръв, която шурти като водопад

от вашите противници. В момента, когато се потопите във вода обаче, съсиреците по меча се отмиват и той отново е чист. Когато преминете през труп, за известно време оставяте кървави стъпки. Най-ефектното е, че оставяте мокри следи, когато излизате от вода.

Често ще ви се налага да прескачате от една скала (или предмет) на друга, при което Рагнар може да се хваща за ръба като акробат. За съжаление той не се сеща да го направи, когато се опитате да се спуснете отнякъде. За сметка на това пък вашият герой може да се катери и спуска по въжета. Дразнещо е обаче, че често виждате вериги или други висящи предметчета, които не могат да се ползват за тази цел.

Изкуствен интелект? Не, благодаря…

Враговете, като цяло не са надарени с твърде висок умствен коефициент. Често пъти седят загледани в една точка и въобще не обръщат внимание на шума от вашите стъпки, докато не ги фраснете с нещо тежко и ръбесто по главата, а после вече е твърде късно за тях. Когато ви видят, те се отправят към вас по най-прекия път, който, както знаем (ако сме си били в час по геометрия, а не в съседния гейм-клуб:)), е правата линия. Ако случайно на пътя има дупка, огън или друго подобно… толкова по-зле за тях. Възползвайте се от тъпотата им, пък може да се почувствате и много хитри :-). Хубавото качество на вашите противници е, че все пак са разнообразни и, както казах по-горе, че има значение с какво ги биете.
Тези, които са по-твърди, трябва да се атакуват с тежки оръжия като боздуган и брадва. По-подвижните и човекоподобни същества би трябвало да колите с предимно с верния си меч. Има малки изключения, когато може да се объркате от външния вид на създанието и да не уцелите най-добрия арсенал за целта. Но това не е фатално.

Сюжетът на играта се развива почти праволинейно. Няма да се натъкнете на някакви сложни логически задачи. Обикновено трябва да натискате ръчки, да търсите вратата, която се е отворила и да достигате определени места, за да намерите пътя за напред. Играта има и мултиплейър, който обаче не включва кооперативна игра, а само deathmach – единичен и team play.

И така стигнахме до тежката присъда и неизбежното сравнение с останалите бисери в екшън жанра от трето лице. Мнението ми е, че 

играта доста си я бива

разбира се, има какво още да се желае от нея. По отношение на сюжетната линия и хумор тя значително отстъпва на Indy 4: The Infernal Machine. Като динамика пък серията Tomb Raider все още държи първенството. Силната страна на Rune е убийствената графика и интензивният екшън. С две думи играта е една чудесна загрявка преди дългоочаквания фентъзи екшън Blade, който ще се появи под ново име – Severance… А, и още нещо – “дракар” означава викингски кораб. 🙂

Автор: Иван Атанасов