Rugby 08

Приятно главоблъскане (в буквалния смисъл на думата)…

Вероятно си мислите, че за да практикувате успешно този спорт, трябва или да сте много глупави, или безумно смели. Истината, както винаги, е някъде по средата… но това е една друга тема. Важното в конкретния случай е, че единственото нещо, което ви трябва, за да се насладите на най-мъжкия спорт (макар и в неговия виртуален и изцяло безболезнен вариант) е компютър и последното издание от поредицата на EA Sports, наречена Rugby 08. Не че тази игра ще ви поднесе нещо кой знае колко ново в сравнение с нейния предшественик, но все пак, ако сте истински фен, или същински безделник, който има намерение да пропилее най-хубавите години от живота си, не можете да не направите няколко блокажа.

Изчерпвация

За жалост трябва да призная, че маркетинговият модел на Electronic Arts започва все повече да издиша и да показва своите отрицателни характеристики. Някакси в един момент омръзва всяка година по едно и също време стройната редица от заглавия на най-големия гейм разпространител в света да се сдобива с нови попълнения.

Вероятно положението щеше да е един нюанс по-розово, ако все пак производителите се стараеха да създадат нещо ново, различно и грабващо, а не тъпчеха на едно място като бивша социалистическа държава в първите години на прехода към светлото капиталистическо бъдеще.

Но, не съвсем

И така, за да подчертая, че все пак в Rugby 08 има нещо ново в сравнение с миналогодишната част на поредицата, която незнайно защо се казваше Rugby 06, ще започна с нововъведенията.
На първо място държа да отбележа, че тазгодишният търкул е снабден с два напълно нови режима на игра – World Cup Challenge и Rugby World Cup.

Първият не е толкова отчайващ, колкото очаквах. Дори на моменти е идеен. Целта в него е да повторите паметни ситуации от мачове с историческа стойност. Например трябва да изиграете срещата между Франция и Нова Зеландия, който през 1991 година е завършил 17:13 за домакините. Изпълнявайки различни задачи, които ще ви бъдат зададени преди срещата да започне (например – направете 20 точки или 3 есета с един играч, завъртете се на един крак и т.н.), ще се доближавате до финалните облаги, изразени в спечелване на медали.

Според това как сте се представили и колко от предварително зададените изисквания ще изпълните, ще се сдобивате съответно с бронзов, сребърен и златен медал. Наличието на повече благороден метал в колекцията ви ще ви позволи да видите някоя друга интересна снимка или дори да “отключите” любим играч.

Вторият режим, който би трябвало да е ключовият елемент в Rugby 08, e посветен на Rugby World Cup in France. Този режим ви дава възможност да изиграете поредица от мачове в рамките на шест виртуални седмици. През това време ще се грижите за смените в отбора си, ще наблюдавате хилядите статистики на турнира и разбира се, ще се наслаждавате на всичките три нововъведения в геймплея.

Иновативни до мозъка на костите

В тазгодишното издание на поредицата са добавени два нови ъгъла, от които можете да наблюдавате бойното поле, а-а-а-а стадиона имах предвид. Според производителите благодарение на тях (режимите Truck и Zoom) ще станем свидетели на значително променен геймплей. Зуумването на терена би трябвало да носи повече информация за случващото се, но аз лично смятам, че това не е кой знае каква екстра – както със зуум, така и без него.

Освен това играта и без това се развива на толкова високи обороти, че последното нещо, което можете да правите, докато се опитвате да си спасите задника, е да се гаврите с камерата и да избирате различни гледни точки.

Нанесени са и някои подобрения по отношение на изпълнението на схватка и тъч. Признавам си, че те са една идея по-добро хрумване от зашеметяващите два нови режима на камерата. При изпълнение на схватка имате повече контрол над действията и по-голям шанс да организирате нападение, а тъчовете като че ли са станали малко по-лесни за отиграване.

Право напред

Според програмистите от EA Sports в играта са добавени изключително полезни дефанзивни формации, от които можете да се възползвате, когато противниковият отбор се юрне да щурмува вашата половина от терена. Между нас казано обаче, те са доста трудни за използване. Проблемът всъщност е, че в компютърната версия на играта явно има някакво недоразумение, заради което не можете да тичате по диагонал. Или поне не всеки път, когато пожелаете.

В резултат на този бъг (искрено се надявам да е бъг или проблем в моята щайга) за една бройка да ми се наложи да си купувам нова клавиатура, защото старата пострада лошо. Когато решите да финтирате няколко освирепели противници, трябва да прецените дали да тичате направо или наляво, но не и по диагонал между тях. В комбинация с този неприятен момент и изключително интензивното развитие на събитията, дефанзивните комбинации, за които ви споменах преди малко, са особено трудно приложими. Това обаче не означава, че не можете да използвате различни стратегии.

Най-добрата е следната – мачкайте всичко живо, а след като хванете топката – бягайте, ако ви е мил животът. В интерес на истината най-добрата система за отбелязване на точки си е стандартната – много бързи пасове по диагонала и след това финален спринт с някое от двете крила. Чиста работа.

Музикално попадение

По темата за звуковите ефекти и музиката не бих ви говорил, защото нещата в тази насока не се променят особено много в игрите, излезли през последните пет години. Само ще спомена, че в саундтрака има много готини парчета, които принципно не бих свързал със спорт като ръгбито. Говорим за мелодични тракове, които с удоволствие бих изслушал още няколко пъти.

Това, че има няколко готини парчета обаче, не е основната причина да се залепите за монитора. Може би по-добър стимул биха били новите режими, за които ви споменах, в комбинация с приятната графика и реалистичните ингейм филмчета. Заслужава си да се отбележи и фактът, че играта има ниски системни изисквания, което в ерата на системоизяждащите заглавия си е голям плюс. Освен това виртуалните ръгбисти се движат реалистично по терена, блокажите са въздействащи, а разнообразието от различни физиономии и мимики – впечатляващо.

А за тези, които четат първото и последното изречение на текстовете, ще кажа – иде реч за n-та част от спортните поредиците, пускани на конвейер, два нови режима, от които единия доста свеж, читава графика и музикални попадения. В крайна сметка май си заслужава да отделите няколко часа от живота си. Приятно главоблъскане (в буквалния смисъл на думата).

Автор: Асен Георгиев