Roki

Ако има един жанр, който като че ли напълно изчезна в днешно време, това е класическият куест. Мнозина сме отрасли с игри като Myst и The Longest Journey, но днес такъв жанр просто няма. Днес, тези игри са под гигантския всеобхватен чадър на жанра “приключенски игри”, техните елементи, като пъзели и боравене с предмети, са честа част от геймплея на други заглавия, но чисти куестове днес почти не се намират.

Както често се оказва, ако много искате нещо, обърнете се към инди разработчиците. Точно такъв е случаят с Rӧki – една съвременна игра, връщаща ни към усещането на класическите куестове.

Rӧki е историята на сестра и нейният по-малък брат,

живеещи някъде в студената Скандинавия. Двете деца се казват Тове и Ларс, или както биха ги произнесли скандинавците – Тьове и Льярш. Знам това, защото съм сглобил не един или два мебела от ИКЕА, или както биха го произнесли скандинавците… ИКЕА. Двете деца живеят в малка къщурка далеч от останалия свят заедно с баща си. Животът им обаче е далеч от идилията на бърз интернет, цъкане на World of Warcraft по цял ден и високи социални помощи, с които днес свързваме Скандинавия.

Историята започва съвсем банално, с приготвяне на вечеря и друга подобна къщна работа, но още същата вечер се случва нещо необикновено – къщата на семейството е нападната от мистериозно, гигантско чудовище. Двете деца са принудени да бягат, но навлизайки в гората се налага да се разделят. Ние поемаме контрол над по-голямата сестра Тове, която притеснено започва да търси братчето си в зимния лес, но околностите започват да стават все по-необичайни, докато накрая тя не минава през мистериозен портал, който я пренася в магически паралелен свят. Никъде наоколо изобщо не се забелязва магазин ИКЕА.

От тук започва и същинската игра – Тове трябва да намери брат си, като за целта открие и събуди мистичните Пазители на гората. Цялата игра е пропита със скандинавска митология, но не тази, с която сме свикнали – липсват викинги, Тор, Мьолнир, Валхала и други подобни. Все пак не са ни спестени фантастични същества като каменни тролове, говорещи дървета и имена като Йотунбьорн и Йотунхьорт.

Играта е класически куест,

при който обикаляте из пейзажа, събирайки в раницата си предмети, които впоследствие можете да комбинирате помежду си. Движението става със стрелките на клавиатурата, вместо с посочване с мишката, но като изключим това, играта силно наподобява класики в жанра като Monkey Island или Grim Fandango, а най-много ми заприлича на Syberia.

Играта е напълно праволинейна – няма възможност да се отклоните от историята, дори нямате възможност да правите отделни сейвове, играта разчита изцяло на autosave. Няма и опасност да загинете, да направите напредъка невъзможен или да провалите играта по някакъв друг начин. На свое разположение имаме дневник, в който играта ще отбелязва по-важни събития, всички посетени локации, както и личната ви колекция от странни предмети, като антична брошка или опашка на плъх. Въпросната колекция е само за забавление и няма отношение към историята. Една от критиките ми е към интерфейса, с който се управлява въпросният дневник – при него поради някаква причина не можете да използвате мишката, а навигацията става само с определени клавиши и като цяло да стигнете до точно определена бележка е голяма мъка.

Играта ще ви дава само най-бегли напътствия какво да правите, за да продължите – например, описанията на на някои предмети съдържат удебелени думи, които целят да ви подскажат употребата им. Ако текстът към предметът парцал казва, че той е ЛЕСНО ЗАПАЛИМ, ви става ясно какво трябва да правите нататък.

Пъзелите в голямата си част са логични и добре направени –

с решение, което не е очевидно веднага, но все пак се основава на някаква нормална логика. Авторите са успели да избегнат капана на старите куестове, където някои пъзели бяха толкова откачени, че беше почти невъзможно да се сетиш за решението им, без да прочетеш някакъв гайд. Трябва да открадна октопод, да го скрия в тоалетна, да го поръся с горчица и след това да дам сливи на рибаря, за да отиде в тоалетната, да бъде нападнат от октопода и да му открадна златната тока на колана? Че какво по-логично от това! (Последното е истински случай, между другото (имам предвид от игра, не от личния ми живот.))

Но да се върнем към Rӧki. Друг помощник в търсенето на предмети ще бъде верният ни клавиш F, който кара всички предмети и подробности от пейзажа, с които можем да взаимодействаме, да премигват, така че да са лесно забележими. Тази функционалност прави играта точно толкова трудна, колкото искам – нито е твърде елементарна, защото все пак сами трябва да навържете какво трябва да направите и в каква последователност, но не и толкова трудна, че да преследвате всеки пиксел по екрана с надеждата да попаднете на малката пукнатина в далечната стена, с която можете да правите нещо.

Графиката е интересна –

стилът определено е комиксов, но същевременно способен да предаде и по-дълбоки послания. Без да ви разкривам подробности, след средата и особено към края историята на играта става изключително емоционална, и това се усеща, въпреки на пръв поглед несериозния стил. Играта е правена на Unity и има някои бъгове, но нищо стряскащо.

Що се отнася до аудиото – тук е може би най-голямата ми забележка. Нито един персонаж от играта не е озвучен, а диалозите се предават единствено с текст. Същевременно, героите не са и напълно неми – при всяка реплика казват по някой звук или дума, но най-често ще минете през цял диалог, в който Тове ще е казала само “Хмм”, “Ааа”, “Хаа”, “Пффф” и други подобни. В началото това лично за мен беше страшно дразнещо. Разбирам ограниченията на разработчиците, че игра с толкова много текст би била трудна за озвучаване, но това не е Animal Crossing или Banjo-Kazooie, че да слушаме странни звуци през цялото време. Стократно бих предпочел героите да говорят на шведски, норвежки или финландски, дори да не разбирам нищо от казаното. Така или иначе, по някое време се свиква.  Музиката от своя страна е приятна.

Впечатляващо е колко разнообразна е играта.

Точно, когато геймплеят започне да омръзва, нещо се променя и се откриват нови геймплейни възможности. Аз минах цялата история за малко под десет часа и забих сериозно само два или три пъти, но успях да продължа без да търся подсказки в интернет.

Лично аз съм изключително доволен от Rӧki – очарователна атмосфера, запленяваща история и завръщане към един жанр, който мнозина смятат за отживелица. Ако и вие сте фенове на приключенските игри с много пъзели и малко по-бавен геймплей, със сигурност трябва да я пробвате.

Автор: Terwell