Robots

Не знам за вас, но когато аз чуя думата „роботи”, обикновено в съзнанието ми изплуват неузнаваеми камари от монотонен сив метал – зашеметяващо скучни неразгадаеми, с гарнитура от някой и друг невзрачен болт за освежаване. Не и този път! Болтовете тук са много! Истинско успокоение! А между другото и играта си струва… 😉

В тази игра поемате ролята на Rodney Copperbottom. Малкият робот-мечтател, за чиито безгранични блянове родното място се оказва твърде тясно. Оказва се, че и в света на роботите има йерархично разделение, социално положение и всички други сложни словосъчетания, от които боли глава… И разбира се, няма несправедливост, която да не засяга пряко Rodney. Баща му е мияч на чинии и детето, сами разбирате, не се къпе в машинно масло…

Обстоятелствата обаче не успяват да потъпчат мечтите на малкия Copperbottom. Той иска да направи нещо значимо и да промени света. В увлечението си по тази мечта заминава за Robot City с надеждата, че там ще се запознае с Big Weld – неговия герой от детството, най-великият робот, живял някога. Това обаче го води до разочароващо разкритие… Или може би възможност да осъществи мечтата си! Big Weld е безследно изчезнал! Бъдещето на Robot City е застрашено от мистериозния механичен злодей Ratchet! Сега всичко е в малките механични пръстчета на Rodney.

Очарова ме светът, който създателите на играта са изградили за Rodney. Това е

най-многоцветната приказка за роботи

Няма и едно пикселче скучен сив метал. Всичко грее, окъпано в разнообразната палитра от цветове. Музиката, която ви съпровожда през цялото време, също е уникално свежа, весела, жизнерадостна. Градчето, в което играта стартира, е олицетворение на хармонията. Слънчицето грее. Всичко е песен. От време на време се прокрадва съмнението, че може би нещата ще се променят. Може би точно днес голяма злокобна сянка ще погълне слънцето и ще изсипе разрушителния си дъжд над бедните роботи. Ще ги превърне в купчина ръждясало желязо. Ще рухнат безполезни и безпомощни на земята. Може би…

И може би светът, в който живее Rodney, все пак не е перфектен. Питали ли сте се как растат роботите? Как се раждат? Бебетата роботи не са заченати. Те са сглобени от родителите си. И всяка година майките и татковците правят upgrade на отрочетата си, за да „пораснат”. Rodney винаги получава части “втора ръка”. Такава е и съдбата на Rusties- група причудливи роботи, които стават приятели на нашето роботче скоро след пристигането му в Robot City. Този елемент е перфектно застъпен в играта, като ви се намеква за него кратко след започване на приключението. След като upgrade-ът на Rodney е уреден, той захвърля старите си части на улицата. В момента, в който те докосват земята, край тях като лешояд вече се е спуснал ръждясал робот, който ги обира, като че са милостиня. Очичките му се стрелкат на всички посоки, сякаш в уплаха някой да не му отмъкне ценната придобивка.
Но

реалността на роботите

невинаги е трагична. Даже напротив. Често създателите оставят някой болт разхлабен и през дупките нахлува свежо чувство за хумор. Така например, когато в началото на играта се опитате да заговорите някой робот, можете често да получите отговори от типа: „Знам, че просто си стоя тук, но в действителност съм ЗАЕТ!”, „Челюстта ми е ръждясала. Съжалявам”, или прочетеното със смехотворно гласче „Звуковата ми кутия не работи”. Мадамите пък същевременно или ви обясняват, че са ви какички и да се целите по-ниско, когато си търсите свалка, или се оплакват, че са пълни и други подобни световно важни проблеми на “слабия пол”.

Иска ми се да ви разкажа и за самия геймплей. Играта в общи линии доста стандартно ви представя опциите да тичкате, да скачкате, да събирате болтчета и да осакатявате лошковци. Много приятно е умението на Rodney да изпълнява т. нар. „двоен скок”. Може да скочи веднъж нагоре или хоризонтално в някоя посока и след това да удвои дължината/височината на скока си, като се отблъсне във въображаема опора във въздуха. Можете също да се засилвате и да се плъзгате по земята като по този начин се снишавате и преминавате под препятствия. За да повредите някое противниково другарче, можете да го обстрелвате с гайки, болтове и други метални части или директно да го нагънете с огромен гаечен ключ. Изобщо все полезни идеи за детската аудитория. 🙂
По-късно в играта слагате ръчички и на магнитно пуцало. Арсеналът ви е разнообразен и от електропушка. Когато разнищите някой опонент, от него остават различните му съставни части, които събирате и използвате като муниции или средство за заплащане. Можете също така да правите upgrade на Rodney или неговия Wonderbot. След като се сдобиете с Wonderbot, с негова помощ можете да преодолявате големи дупки, които иначе не можете да прескочите. Можете също така да прехвърляте управлението изцяло върху малката машинка и с нея да се провирате в недостъпни за Rodney места (много тесни или отдалечени, до които трябва да се лети).

За да се придвижвате, ще използвате Transport Ball. Авторите споменават, че са обмисляли няколко варианта как в крайна сметка да реализират това в играта.

Наближава времето за

финалните хвалби

Преди това обаче не мога да пропусна да спомена кои са тези така мистериозни „създатели”, които споменах няколко пъти… Играта, както може би се досещате, е вдъхновена от едноименната анимация, която ще превземе света през март тази година. А авторите на проекта са същите като тези аниматори, създали Ice Age. Едно мегалюбимо за мен творение. Убедена съм – и за останалата част от света. Това най-малкото е достатъчно, за да се стартира у мен един необратим процес, чиято интензивност нараства в геометрична прогресия – сипенето на суперлативи. Считам обаче, че самото споменаване на Ice Age е достатъчно, за да задейства вашата собствена машинка за безкрайни хвалби. Оставям на вашите мозъци този път сами да завъртят необходимите зъбни колела. Насладете се на спектакъла.

Когато излезете от опияняващата хипноза на спомените за убийствено смешния анимационен гигант Ice Age, не пропускайте да проследите и приключенията на Rodney… 😉

Автор: