Въпреки че догодина ще празнува своята двадесета годишнина, поредицата Ridge Racer вероятно не е добре позната на повечето РС геймъри. Това е така, защото през годините серията на Namco си остана заглавие, което се появява преди всичко на различни конзоли – от оригиналния PlayStation през Nintendo 64 та до портативното PSP. Ето защо решението на японците да финансират и РС версия на новия Ridge Race Unbounded изглежда малко странно. След като обаче играта вече е факт, макар и след малко забавяне, нищо не ни пречи да направим едно-две кръгчета и да видим дали наистина сме изпускали нещо особено.
Във време, когато повечето рейсъри направиха остър завой към реализъм, Ridge Racer Unbounded се придържа към своите аркадни корени и това става ясно от факта, че работата по играта е поверена на студиото Bugbear Entertainment. Без да са гръмко име в индустрията, финландците са известни със своите три FlatOut игри, които бяха умерено успешни аркадни заглавия. Това, което студиото се е опитало да направи с Ridge Racer Unbounded е да забърка една експлозивна смес между Split Second и Burnout на фона на традиционните дрифтинг елемент от поредицата. Въпреки че като цяло в играта няма нищо фундаментално сбъркано, резултатът от подобен опит не изглежда особено успешен за Bugbear.
Копче, ама важно
Ridge Racer Unbounded не предлага туториъл, в който да запознае играчите с основните механики, което се оказва сериозен пропуск. Така сте изправени пред угрозата да преигравате дори първото си състезание, докато разберете как точно да извлечете максимума от вашия автомобил. А той до голяма степен е свързан с бутона за дрифт и неговото правилно приложение. С една дума, ключът за успеха е неговото постоянно задържане, а не просто еднократно натискане. Когато овладеете тази механика играта определено става по-достъпна, но нивото на трудност определено е проблем. Още от самото начало вашите опоненти са агресивни, а грешките могат да бъдат фатални. Няма съмнение, че някои играчи биха приели с отворени обятия подобно предизвикателство, но е факт, че Ridge Racer Unbounded крие солидна доза нерви по пистите си.
Повечето състезания са от типа Domination, но периодично може да се пробвате в Time Attack, Drift Challenge и Destruction, но независимо от типа на надпреварата всичко се свежда до това да избегнете агресивните напъни на съперниците ви и да се справите с не дотам добре конструираните писти, като междувременно се стараете да напълните вашия power meter. Проблемът с трудността можеше да бъде облекчен от включването на rewind опция, но уви такава не съществува, затова в случай, че изостанете прекалено много най-добрата възможност за пестене на време и нерви просто е да рестартирате състезанието.
Грешки по дизайн
Освен дрифтинга, играта съдържа повече или по-малко стандартни маневри, с които си пробивате път към челото. Скокове, сблъсъци и ловки маневри по улиците на Shatter Bay са част от вашето ежедневие като авто ентусиаст. За съжаление играта повече пречи, отколкото помага за гладкото усещане и адреналина. Управлението не е толкова изчистено, колкото в други добри рейсъри. Непредизвиканите удари са чести, а при тях колата трябва да потегли бавно и отначало, което ви коства ценно време. Дизайнът на трасетата е изненадващо скучен и еднообразен. Въпреки че периодично може да сеете разрушения благодарение на небрежно оставени по трасето газови контейнери, ако се загледате в пейзажите около вас ще откриете грозновати и повтарящи се сгради. Ridge Racer Unbounded се развива в градска среда, но дори ветеран като NFS: Most Wanted предлага по-разнообразни гледки.
Извън това играта предлага стандартна селекция ат нелицензирани автомобили, вдъхновени от реални модели. Сред тях има мощни и стабилни, но по-бавни коли, както и пъргави леки модели, напомнящи суперавтомобилите от реалния живот. С течението на играта отключвате нови модели, но за всяко състезание може да избирате само между някои бройки. Предвид вече спомената трудност, отварянето на нови коли е задължително, ако искате да сте конкурентоспособни пред безмилостните АІ опоненти.
Да имаш бърз компютър е проблем
Не е нужно да прекарате доста време с Ridge Racer Unbounded, за да разберете, че играта е била оптимизирана за конзоли. Да, на мощно РС тя изглежда по-добре и кадрите в секунда са осезаемо по-високи, но точно това е проблемът, защото понякога се появяват насичания или странни забавяния, очевидно породени от невъзможността на играта да се справи с ускорението. Липсва и поддръжка на волани (може да управлявате вашите коли само с клавиатура или XBOX360 контролера за Windows), но предвид аркадният характер на играта това едва ли е сериозна загуба. Феновете на сериозните симулатори най-вероятно изобщо не биха се занимавали с Ridge Racer Unbounded така или иначе.
Интересно допълнение към основната игра е редактора на писти, който позволява да създадете собствени трасета. Той не е толкова богат, колкото този в ModNation Racers например, но въпреки това е приятна изненада, която си заслужава да се опита.
Независимо дали правите автентична симулация или аркаден рейсър, който не признава законите на физиката, за създаването на добра авто игра са нужни специфични умения. При симулаторите е необходимо педантично изпипване на всеки детайл и внимание към дори най-дребните елементи от управлението, разработени на фона на голям автопарк от суперавтомобили. При аркадните игри лицензът не играе такава роля, но там много зависи от дизайна на пистите и поддържането на непрекъснато усещане за скорост. За съжаление Ridge Racer Unbounded изглежда прекалено обикновено, за да се отличи на фона на силни заглавия, с които геймърите от различни платформи разполагат. Що се отнася до лудото каране, изпълващо с адреналин, поредицата MotorStorm продължава да бъде на върха и момчетата от Bugbear определено могат да научат едно или две полезни неща от Evolution Studios. Въпреки че навремето не заслужи полагащото й внимание, Split Second също остава по-напред в идейно отношение. Там разрушенията бяха допълнителен и приветстван елемент-добавка към солиден рейсър, а тук те са набутани насила. В този си вид Ridge Racer Unbounded е една посредствена игра, която не ви предлага никаква причина да й обърнете внимание.
Автор: Филип Станиславов