Resurrection: The Return Of The Black Dragon

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ако и вие като мен сте си паднали по Blade of Darkness, горещо ви препоръчвам и тази игра. Историята отново се развива в свят, наподобяващ този от фентъзи романите. Принц Бертран от Айрос се жени за дъщерята на краля на Саграс. Това е съюз, който е изгоден и за двете страни. Ахивоугз – първосвещеник на демоничния бог Азоугараз – е избран от господаря си, за да се грижи за черния му дракон, чрез когото богът черпи сили. Във вените на люспестия звяр се влива жизнената сила от душите на жертвите му. Ахивоугз трябва да осигури достатъчно души, за да бъде завършен кръгът на развитие на дракона. Тогава демонът ще има силата да премине през портала и да нахлуе в нашето измерение. Ако рицарите от Сиул не бяха се опълчили срещу това сатанинско деяние, влечугото би завършило кръга на развитие отдавна. В миналото е имало тайно изграден храм, чиито цели обаче са били разконспирирани.
Рицарите освободили душите и предотвратили изпълняването на тъмното деяние. Те обаче не успели да отнемат живота на заговорниците…

Сега Ахивоугз и демоничното животно пътуват на юг в търсене на място, където то да развие способностите си. На пристигане в Саграс Ахивоугз и свитата му срещат царя и му даряват едно изумително същество – уникален черен дракон. В замяна получават благосклонността на владетеля, който, замаян от красивата си придобивка, им дава разрешението да построят храм на бога си в столицата на кралството.

Принцът обаче чувства, че зад добрите намерения на гостите се крие нещо много по-дълбоко, тъмно. Споделяйки своите съмнения с краля, той получава единствено разрешение да посети строежа и да разследва случая сам. Това обаче смущава плановете на Ахивоугз и ги поставя в опасност. Чувствайки се заплашен, той заповядва на своя ученик Доменикус да се отърве от натрапника.

Оттук нататък Доменикус, Гау и Дайко се забъркват в приключение, чиято цел е да попречат на пъклените плановете на Азоугараз.

Героите,

които споменах, са и тези, които попадат под ваше управление.
Доменикус е незаконен син на Азоугараз и млада вещица, която богът прелъстява с коварни обещания за безсмъртие, ако износи детето му. 18 години след раждането му обаче праща първосвещеника си, за да отнеме детето и да го обучи. Душата на майката е окована и обречена да не намери покой.

Доменикус служи вярно на баща си, но търси начин да освободи душата на майка си и да отмъсти на виновниците, които са го осъдили на вечни страдания.

Това е герой с донякъде злодейски инстинкти – крие се в сенките, пълзи по тавана, промъква се незабелязано. Използва подлост, изненадващи атаки, краде. Лично аз смятам, че е най-интересният от тримата.
Гау е най-добрият рицар в цялото кралство Айрос. Той е най-силният герой. Разчита предимно на хладните оръжия и здравия бой за своите мисии. Помага си и с магии.

Дайко е готината амазонка, без която напоследък май не минава никой екшън. Освен радост за окото тя има много по-важна цел. С нея ще минавате мисиите, в които се изисква не толкова груба сила, колкото магия. Тя може да насочи силата си в магически гранати, да предусеща опасността, да убива злото в душите на враговете и да става невидима за тях. Разполага със забележителна психическа дарба. Тя всъщност е рицар от Сиул, тръгнал по петите на бегълците.

Играта е с относително линейно развитие на фабулата.

Мисиите

са осем:

1. Резиденцията на принц Бертран: тъмният пророк Ахивоугз ви изпраща да инфектирате принца и да се измъкнете незабелязано без да оставяте следи.

2. Ковачницата на Огул: Гау е изпратен от бащата на принца, който се е разболял тежко, за да разследва произхода на инфекцията. Героят ви решава да потърси помощ от ковача Огул. Той му разказва за вярване, което има силата да инфектира по този начин. Истински ценно обаче се оказва вълшебното оръжие, което той получава и успява да спечели битката срещу механично магическо чудовище.

3. Пренаселеният град: Дайко, която е по петите на злосторниците, попада в столицата на Саграс, където сред населението е пламнала инфекция и трябва да спаси душите на живите. Така обсебените няма да могат да предадат силата си на демона. Междувременно открива два скрити храма и трябва да попречи на сатанинските им дела.

4. Развалините на храма: пътувайки към Саграс, Гау попада в изумителен храм. Той е завзет от гоблини и нашият човек трябва да го освободи, защото е използван за нечисти цели.

5. Фортът на робството: Доменикус/ Дайко след като разбира, че Гау е бил пленен. Иска да го освободи, за да използва помощта му за изпълнение на личните си цели.

6. Фортът на робството (2): Гау попада на арената и трябва да се справи с гладиаторите и да се измъкне.

7. Замъкът на Айрос: Доменикус разкрива на Гау за плановете на свитата на Ахивоугз, която се е отправила към Айрос. Гау се връща, за да помогне.

8. Фортът на Азоугараз: след като храмовете на Азоугараз са унищожени, идва и неговият ред. Дайко/ Доменикус отива във форта му и преминава в другото измерение, за да се справи с източника на всички злини…

Според мен историята е много ценна, което е предимство пред повечето игри в жанра. Това е и причината да я засегна така обширно, но от първостепенна важност си остава и чистият тупаник. Нещата тук обаче не стоят така просто. За да има успех нападението ви, хубаво е да имате идея за най-основните

правила в боя

Важно е да обръщате внимание на специалните способности на героя, с когото играете. Имайте предвид, че по-сложните и животоотнемащи удари ви костват повече време, през което сте уязвими. Ако противникът е блокирал атаките ви, можете да спрете да го налагате са секунда, но важното е веднага щом премине в нападателна позиция, да го подхванете отново. Не задържайте блокирани гадовете до стената! (или ако сте много любопитни, го направете, но първо дайте един бърз save) Когато ви нападнат няколко противника, това има и плюсове и минуси. Пазете си гърба, но не забравяйте, че докато вниманието ви е насочено към един (най-добре към най-силния), останалите не винаги се защитават. Освен това можете да засегнете няколко противника с един удар. Ако сте на предела на силите си, можете да напуснете бойното поле, но не забравяйте, че опонентите ви следват по петите и рискувате да алармирате и техните приятелчета за присъствието си. Ако ще нанасяте изненадващ удар, трябва да следите внимателно маршрута на жертвата и да нападнете в момента, когато започва да се отдалечава (с гръб).
Разучете добре и отбранителните техники, защото без тях няма да напреднете много.

Можете да тренирате тактиките си срещу всеки противник, който сте срещнали в играта във Fight Mode.

В заключение ми се иска да отбележа, че това е една много приятна игра и ще ви хареса, ако не подходите към нея с прекалено големи очаквания.

Автор: Лили Стоилова