Requiem

Жанрът на 3D-екшъните напоследък като че ли е най-доходен. Пазарът непрекъснато бива безмилостно заливан от нови и нови триизмерни пуцалки, всяка от които претендира, че предлага на геймърите нещо ново и различно. В рекламите на подобни игри често се срещат невероятни бисери като “ултрареалистично фантастично приключение” или “невиждани досега нововъведения, заимствани от Quake и Unreal”. Звучи смешно, но това не променя факта, че такива заглавия се търсят и само абсолютните бози оставят производителите на загуба.

Рецептата за създаване на поредния “хитов” 3D-клонинг си остава една и съща:

1. Главен герой – ако е мъж, трябва да прилича на Арни, Рамбо или някой друг екшън-идол. Многото мускули и малкото мозък са задължително условие (включително за гениалния ядрен физик от Half-Life). Мъжкарят също така обезателно трябва да може да издържа неприлично дълго време без въздух, да носи на бой, пиене, снаряди от базука и отвреме навреме да освежава атмосферата с плоски майтапи и изтъркани лафове. Ако пък авторите са избрали за главен герой жена, можете да бъдете сигурни, че играта е third person action 🙂 Тук естетическите показатели са от първостепенна важност (особено два от тях). Високото IQ отново е противопоказно.

2. Сюжет – “Това пък какво е? Защо да се затормозяваме, вместо да пристъпим направо към екшъна?” – така се оправдават гейм-дизайнерите, когато ги мързи да правят интродукция, анимации, да записват диалози и всякакви подобни бутафории. Все пак почти всеки 3D-екшън си има свой набързо скалъпен псевдосюжет, колкото да не е без хич. Няма значение дали историята е фантастична, фентъзи или някаква друга – тя обобщено може да бъде преразказана така: “Добрият трябва да разкаже играта на лошите” или “Лошият трябва да разкаже играта на още по-лошите”…
Задължително трябва да присъства и архи-злодей (или архи-злодейка като Елексис Синклер), който да насъсква легионите на Злото срещу вас. По правило тези типове са жилави и не умират лесно… как иначе ще се направи продължение или expansion pack?

3. Engine – графичната машина на играта, тоест програмите, които моделират героите и декорите, както и алгоритмите за тяхното пресмятане (рендериране) в реално време. Добрият engine трябва да бъде преди всичко бърз и атрактивен, тоест да позволява плавна анимация с много кадри за секунда и спецефекти дори на по-бавни машини. Разработването и оптимизирането на един engine понякога струват години черна работа на програмистите, затова често една и съща графична машина се използва от няколко 3D-игри.

4. Мултиплейър – ето, че си дойдохме на думата! Още Doom и Quake2 доказаха, че мрежовата игра е най-важният елемент на всяка 3D-пуцалка. Тръпката от детмача – да разпарчетосаш своите приятели в клуба, не може да бъде заменена с нищо друго.

Горните четири елемента се комбинират в неравни количества, добавят се подправки като кървища и еротика на вкус, както и мащабна рекламна кампания и така се изпича поредният 3D-екшън. После той се появява на пазара и започва да носи печалби на производителите, легалните и нелегалните разпространители.

3D-екшъните съвсем не са любимият ми жанр – те напомнят американските филмови екшъни – много на брой, приличат си и са предназначени за масовата публика… Въпреки това Requiem на Cyclone Studios ми допадна и доказа, че жанрът все още не е напълно изчерпан. Създателите на играта са избегнали повечето (макар и не всички) клишета, характерни за клонингите и точно това я прави забележителна.

Фирмата-разпространител е нашумялата напоследък 3do, а това е още една гаранция за качеството на продукта. След успеха на хитове като Heroes of Might&Magic 3 е ясно, че 3do няма да рискуват със слабо заглавие. Производителите Cyclone Studios не са толкова известни, но по-старите геймъри без съмнения помнят психарските им куестове Shivers и Shivers2. Сега те са решили да сменят фронта и са се преориентирали към далеч по-доходния жанр на триизмерните екшъни. Според собствените им думи “Requiem е първата 3D-игра с библейски пропорции”.

Играта представя битката между Рая и Ада

Длъжен съм да предупредя вярващите читатели да не си пускат Requiem, защото ще разтърси из основи представата им за религията. Създателите явно не вярват в християнски приказки като “Бог е добро” или “Обичай ближния си”, тъй като основната идея на играта е “Използвай Божествените си Сили, за да пратиш ближния по дяволите…”.

Падналите ангели са завладели света на смъртните. Демонката Лилит е в ролята на задължителния архи-злодей, за когото споменах по-горе. Нейните адови слуги са се вселили в душите на световните лидери и сеят хаос и разруха. Гигантски космически кораб, наречен Левитан, ще пренесе Злото в Космоса. “Всесилният” Бог е загубил първия рунд и изпраща своя верен ангел Малахи да оправи бъркотията. Не си представяйте усмихнато, русо, къдрокосо и безполово амурче, насочващо стреличките си. Малахи е брадясал мъжкар и предпочита тежките огнестрелни оръжия пред ангелския лък. Не завиждам на Господ, чийто най-верен ангел е този криминален субект, който дори си няма ореол.

Точно Малахи е нашият герой. Той трябва самосиндикално да раздава божествено правосъдие и да громи ордите Адови. За тази цел му е необходим съответният внушителен арсенал. За разлика от класическите ангели, въоръжени с нелепи оръжия като арфи или най-много огнени мечове, Малахи се е ориентирал към пистолети, пушкала и гранатомети. Не толкова елегантни, но далеч по-ефикасни като средство за набиране на “форсирани кръводарители”. За съжаление извън Рая той е не по-малко смъртен от човеците и никак няма да се чувствате божествено (освен ако не пуснете cheat за god mode:-). Реално Малахи има само едно преимущество – неговите

Божествени Сили

Докато напредвате в играта често ще получавате като бонус различни старозаветни свръхестествени умения, които Бог вади от ръкава си, когато се налага да разкаже играта на непослушните египтяни, содомци, содомити или на жената на Лот. Тези хитринки малко напомнят на уменията от добрия стар Jedi Knight и са разделени на четири категории.

1. Атакуващи – когато конвенционалните пушкала ви омръзнат, защо не опитате да стреляте по противниците с Напаст от Скакалци? Друга възможност е да печете гадовете с Божествената Светкавица (това май беше запазена марка на Зевс, а не на християнския Бог, но карай да върви…). Да не пропусна и възможността да превръщате опонентите в сол – Windows периодично прави същото с вашия компютър. Тези и останалите атакуващи сили идеално допълват вашия оръжеен арсенал.

2. Защитни – предназначението им е да запазват божествената искрица живот у Малахи. Лекуването възстановява вашата енергия, свещената светлина заслепява противниците и прогонва тъмнината, а умения като Земетресение и Отразяване също не са безполезни.

3. Маневрени – разполагате със свръхскорост и забавяне на времето, които ви осигуряват значително предимство пред противниците. Забележителен е и управляемият скок (Малахи използва за целта ангелските си крила).

4. Интерактивни – най-забавните ви умения. Можете да се вселите временно в тялото на противник или да го спечелите за вашата кауза. Друг любопитен вариант е да съживите някой мъртвец, който след това се бие на ваша страна. Интересна идея е и да опитате да си съберете цял митинг от придружители.

Енджинът на Requiem

Графичната машина на Requiem се нарича Emotive Animation Technology (EAT Engine) и е разработвана около две години и половина. Авторите основателно се гордеят с факта, че не заимствали енджина на друга игра, а са създали свой собствен, започвайки от нулата. Основният им стремеж е оптимизирането на играта, така че тя да върви сносно дори на по-скромни машини. Създателите твърдят, че дори в режим на софтуерно рендериране качеството е повече от задоволително (в интерес на истината – не съм изпробвал този вариант). Като най-добър хардуерен избор Cyclone Studios горещо препоръчват Voodoo 2, тъй като двете фирми са официални партньори и играта е специално оптимизирана за такива карти. Пак според думите на фирмата-производител: “качеството на текстурите при 8-битова палитра с карта Voodoo е същото като това на 16-битовата палитра при останалите ускорители, а скоростта при Voodoo е значително по-добра”.

Предимствата на EAT са доста – комбиниране на “твърди” и “меки” (тоест статични и морфиращи се) елементи в “3D-скелетите” на героите за постигане на максимален реализъм; плавно преминаване между отделните анимации (напр. тичане и ходене) и страхотно моделирани декори. Още в пролога на играта ще се впечатлите от света на хаоса – пулсиращи кървавочервени пещери, претъпкани с грешници, измъчвани по всевъзможни екзотични начини. Не трябва да пропускам и бързото зареждане на нивата – това става за части от секундата (припомнете си няколкоминутното чакане в Sin, причина за немалко нервни заболявания сред играчите).

Разбира се, предвиден е и multiplayer

Тук всеки играч си избира един от многото skin-ове на мъжки или женски ангели и демони. След това голямото меле започва. Традиционните оръжия не предлагат почти нищо ново, но помислете за практическото приложение на вашите Божествени Сили (Jedi Knight не стана мултиплейър-хит, но тази идея си я биваше). И не забравяйте да кажете “Алелуя” или “Амин”, когато отбележите поредния frag!

В крайна сметка Requiem е един много добър 3D-екшън, но все още не може да се каже дали той ще се наложи като суперхит при тази жестока конкуренция (игри като Alien vs. Predator също не са за подценяване). Все пак той със сигурност ще се хареса на много от играчите с по-алтернативни вкусове, на които им е писнало от Quake II и неговите клонинги.

Автор: Боян Спасов