Red Ocean

Цамбур, бълбук, КАБУУМ!

Точно когато от гърдите ми щеше да се изтръгне развеселен вик „H2O!” (идва от „Ха! Двама олигофрени!”) и се приготвих да вкарам в телата им повече олово, отколкото кръв имаха в момента, всичко се сгромоляса. Тоновете вода, надвиснали над главите ни като Дамоклиев меч, нахлуха в помещението. Внезапно ледената пелена ни погълна, нямах добра видимост, но оставаше надеждата, че на повърхността ще открия някакъв въздух. Е, там нямаше…

Джак Хард ((интересно име indeed :-)) си мислеше, че това ще е поредното гмуркане, което щеше да направи като гид. Той беше инструктор-гмуркач и търсач на съкровища. Минути по-късно загуби партньора си от поглед, а може би и от този свят. Случи се нещо непредвидено и се наложи да потърси убежище. И го откри. Откри го в голяма метална конструкция, запазена под водата. В нея имаше и въздух, и какво ли не. Дори влакове, при това движещи се. Като се огледа, му се стори, че тук има необичайно много неща и са необичайно запазени…

И в крайна сметка това пътуване се оказа най- важното за него до момента, ала с неизвестна последна гара и значимост от световен мащаб. Терористична организация бе се настанила охотно в изоставената подводна руска разузнавателна станция от времето на Студената война и подготвяше необезпокоявано

биологично оръжие за масово унищожение

Именно този план трябваше да разгроми Джак. И нямаше да му е лесно.
Първоначално въоръжен само с нож, нашият човек се ориентира с невероятна скорост в обстановката. Малко по малко, започвайки от най-стандартни деструктивни играчки като пистолет и пушка, героят ни трупа завиден инвентар, който постепенно се разширява и до свръхмодерни гърмялки. Към края на битката си срещу злото той вече може да разчита и на плазмено оръжие, на различни картечници и т.н. Всяко от гърмящите ви приспособления, освен стандартния начин на стрелба, предлага и алтернативни режими, както и zoom опции, които да внасят още интерес в мелето.

От гореизброените чудесийки, сами разбирате, че от вас се очаква непоколебимо да сеете смут, разруха и суматоха в душите на опонента. Но нека бъдем по-конкретни – авторите са ви подготвили основно три типа противници, като в техните редици има и разновидности. Ще срещнете работници с гърмялки, пазачи, които имат значително по-добра екипировка и елитни групи от бойци, които носят още по-тежка артилерия. Ако това не ви е достатъчно (а според мен не е), можете да потърсите допълнително удовлетворение при битките с босовете. Имайте предвид също така, че броят и разположението на противниците често си казва думата.

На пръв поглед всичко това може да ви звучи доста посредствено, но има някаква доза забавление в геймплея, защото се налага да се дебнете с гадинките сред

непрекъснато променящ се терен

Сред нещата, които мога да определя като по-добри хрумки, е идеята, че можете неочаквано да бъдете погребани под водата (именно първата сцена, описана в статията). Ефектно и интересно е.

Посредством водата стават достъпни и нови зони от терена, до които не можете да припарите просто така. Допълнително напрежение вкарва и фактът, че имате и постоянно намаляващ въздух. Готиното е, че всичко, което си е било в помещението, практически пак е там, но е разместено от водата. Например, че противниците ви също са живи и готови да ви притесняват в новосъздалата се обстановка.

Водата

ви дава и други преимущества, свързани с геймплея. Както разбирате, тя е основен и движещ фактор при това заглавие. Тя ви позволява да се криете в нея, да изплувате незабелязано като упорито като парче тоалетна хартия и също така натрапчиво и нежелано да досаждате на опонентите си. Освен че можете да дебнете враговете си, можете и да ги давите в нея. Издателите също така обещават, че човек ще се сблъска с водата като заплаха във всички нейни агрегатни състояния. До момента лично аз я срещнах само в течно и под формата на гореща пара, но явно ще има още изненади по пътя ми към финала.
Но стига за водата! Да поговорим малко и за

самия лабиринт

Ще бродите из гигантски комплекс, изграден на много нива. Оборудван е с аларми, които се задействат супер злобно и проглушително. Целият е опасан с еднорелсови влакови линии, които все още работят. Понякога свирепата мотриса е готова да ви размаже и затрие най-неочаквано, изскачайки внезапно иззад врата или пък пресича пътя ви. Във всеки случай серпентините на линиите опасват всичко и има нещо стряскащо в това, че често те са единственият ви изход

Освен на влаковете, редно е да обърна внимание и на експлозивите. Знам, че ги споменах, но следва да ви помоля да им обърнете по-специално внимание, тъй като ще има доста „Кабуум” в тия подводни тунели. Друго интересно нещичко, което ще откриете, е пристанището за подводници. С тъга трябва да отбележа, че няма да управлявате никакви превозни средства в тази игра.

Във визуално отношение играта е приятна и ефектите са ок. Не бих казала обаче, че е изключителна. Енджинът, който е използван, се нарича Gamebryo и не предлага нещо кой знае колко революционно. Музикалното оформление също е ок, но отново няма да има чудеса и загубили връзка с реалността от възхита играчи.

Описвайки ви различни елементи от геймплея по-горе, се опитах да ви предам и нещата, свързани с него, най-вече като факти, без да влагам лични емоции. Причината е, че достойнствата на играта я поставят в категорията “непретенциозен FPS”. За съжаление тя не е достатъчно оригинална. По мое мнение е по-скоро неангажиращ и лежерен начин да загубите някакво време или игра за тези, които наистина държат да изпробват всички заглавия от този жанр. Липсата на мултиплейър и не чак толкова нестандартния геймплей не могат да изстрелят Red Ocean в класациите на топзаглавията. Това обаче не я прави безинтересна, а просто стандартна. Затова, ако съм разчовъркала любопитството ви, най-добре е да запретнете крачоли и сами да наджапате в Червения океан. Преценете дали това е вашата бира…. Ъм… Вода?

Автор: Лили Стоилова