by PC Mania
Когато излезе първият Rainbow 6, реших, че съм намерил играта на мечтите си. И тя наистина бе такава – перфектна за времето си графика, идеален геймплей и най-впечатляващото – атмосфера от романите на Том Кланси, толкова допринесла за успеха (и трудността) на играта. В продължението – Rogue Spear, повечето недостатъци (доколкото ги имаше) бяха изгладени, макар да останаха някои дразнещи дреболии.
След като я изиграх, а повярвайте – това никак не беше лесно, започнах да си точа зъбите за следваща част, надявайки се тази линия на възход в качеството да продължи. Опитах да се залъжа със SWAT 3, обаче изобщо не можах да свикна да не застрелвам гадните копелета в мига, в който ги зърна.
И най-после настъпи дългоочакваният момент – Red Storm пуснаха на пазара новия си продукт, похвален ми от приятели като “Rainbow Six – 3” и обещаващо наречен “Операции под прикритие”. Седнах, разбира се, да я играя, опитвайки се да не танцувам от кеф на стола. Обаче, когато от Startup-менюто се разнесе убийствена музика, не издържах и се поддадох на еуфорията. Нещастната мебел още е счупена :-).
Като изпечен геймър skip-нах training-a и се хвърлих с главата напред в действието на първата мисия. И ме уби първият терорист, който срещнах. Явно, казах си аз, съм позабравил играта. Пуснах си една от тренировъчните мисии тип Lone Wolf (това значи, че играя сам, без екип и мога да си избирам броя на лошковците) и се заех да влизам във форма. Хубавите неща веднага се набиха в очи и отново ключовата дума е “атмосфера” с главно “А”. Ако не харесвате екшън-трилърите, едва ли ще разберете възторга ми, но за мен напрежението, което влива адреналин в кръвта, е от изключително значение за една игра. Тясната, клаустрофобична обстановка, дебнещият зад ъгъла враг… Просто мечта.
Крайно ми се понрави и шумът от стъпките, който е различен в зависимост от терена и в повечето случаи представлява леко шумолене. За разлика от всички останали 3D-shooter-и, където повереният ви мускулест батко трополи като стадо бизони…
И тук, за мое огромно съжаление, положителните страни на играта свършват.
Ред е на лошите новини
Не е за вярване, но пак ни извозиха! Сега ще разберете защо. В т.нар. Covert Ops нововъведения практически липсват.
За звука – или лошо, или нищо. Музиката е ужасяващо монотонна, няма нищо общо с откриващото парче. Да не говорим, че ако не се сетите да я намалите в началото, тя ще е толкова силна, че нищо друго няма да се чува. При движение през храсти шум липсва, но това не пречи на гадовете да ви убиват в гората още преди да имате визуален контакт с тях. Което пък ме навежда на мисълта за изключително ниското ниво на “човечност” на противниците ви. В смисъл, че не постъпват така, както би постъпил човек на тяхно място. AI-то им е много ниско и в повечето случаи действат откровено идиотски. Това се компенсира от свръхчовешката им точност и бързи реакции. Тъпо, нали?
Не е за вярване, но на целия диск, ако изключим тренировките, има само ТРИ мисии, които имах съмнителното удоволствие да премина за половин час. С моя нередовен стомах прекарвам дневно повече време в тоалетната, което ме подсеща за мястото, където ще отиде точно сега дискът с играта :-(.
Автор: Петър Стойков – Longanlon