by Terwell
Когато аз започна персонален страничен проект, нещата обикновено не завършват добре. Но някои хора са различни и тяхната мотивация изглежда не познава граници. Например инди разработчиците на игри, които с много труд и усилие на волята успяват да създадат нещо, с което цяло студио може да се гордее.
Такъв е случаят с Pumpkin Jack – екшън платформър с ретро усещане, но модерен стил, създаден от един единствен разработчик. Той се казва Никола Мейсоние и, вдъхновен от класики като Ratchet & Clank и Jak & Dexter, се заема да създаде модерен 3D платформър като любителски проект през 2016 г. Проектът изглежда бързо се превръща в професионален, защото играта вече е налична за PC и Xbox още от миналата година, и за PlayStation от около месец. Ние играхме PS4 версията.
Огромното количество работа, вкарана в проекта, си личи още от началното меню и интро анимацията. Всичко е изпипано до такива детайли, че първоначално ми беше трудно да повярвам, че е правено от един човек. После обаче се заслушах в историята и вече можех да повярвам.
Историята, в общи линии, е следната –
имало едно време едно идилично кралство, в което всички си живеели добре. Това не се харесало на Дявола, защото било скучно. Дяволът изпратил проклятие над кралството, за да развали идилията. Хората от кралството обаче изпратили своя закрилник – мистериозния Магьосник – да развали развалянето и да премахне проклятието. В отговор на това, Дяволът измъква Джак, сприхав свободолюбив дух, от небитието, в което е заключен, и го затваря в тиква, след което го изпраща в кралството да победи Магьосника и да развали развалянето на развалянето.
Това, драги приятели, е какво се случва, когато решиш да пишеш история и нямаш редактор. Идват ти всякакви идеи, които ти звучат супер яко, и няма кой да ти каже, че всъщност зашити заедно звучат доста глупаво. Не само общата история, а и диалозите между персонажите страдат от подобен проблем. Лично аз до края не бях сигурен какъв ефект се опитва да постигне автора – много от диалозите са комични, така че може би е търсил комедията; от друга страна част от репликите са доста злокобни, сякаш е търсен по-сериозен, gritty тон. В един разговор можем да чуем вашият асистент-гарван да казва нещо от рода на “опаа, упси-бупси, дано тези страшни чудовища не направят нещо страшно-мрашно, че да се стресна” и веднага след това Джак да се включи със “Само да посмеят и ще ги убия на място, ще ги унищожа и натикам в най-тъмната бездна, от която никога няма да се измъкнат…”. Или поне на мен така ми звучеше, диалозите не са озвучени.
За щастие, историята е далеч най-слабата страна на играта.
Абстрахирайте се от сюжета и ще видите, че почти всичко останало в нея е значително по-интересно. Имаме на разположение шест нива, в които да покажем биткаджийските и акробатичните си умения. Цялата игра ще ви отнеме между пет и осем часа, което предвид високото качество, отново е наистина впечатляващо постижение за сам човек.
Всяко ниво предлага смесица от няколко геймплейни елементи. Като начало, има праволинейни секции, при които ходите и биете най-разнообразни противници. Джак започва само с лопата, но в края на всяко ниво се сдобива с нови оръжия. Битките са сравнително стандартни – комбота, dodge-ове, такива неща. Тук имам друга критика, че лично аз не успях да разбера каква по-точно е разликата между отделните оръжия. Струва ми се, че някои нанасят повече щети от други, или имат по-голям обсег от трети, но това не е описано никъде, така че аз просто използвах оръжието от последния бос и почти не сменях.
Има също платформинг секции, разбира се, при които трябва да скачате от една статична или движеща се платформа на друга. Има части, в които ще се возите на някакъв вид влакче и ще трябва да скачате и да отстранявате препятствия в точния момент. Има епизоди, в които Джак си маха “главата” и трябва да решите даден пъзел, управлявайки само тиква. Има секции, в които трябва да маневрирате около опасности във въздуха или на водата, като по едно време дори има мини състезание с колички. Споменавайки водата, тя е архизлодеят в тази игра, защото дори леко да я докоснете ще ви покоси на място. Лично за мен това беше основната причина за провал – умрях по време на битка не повече от три-четири пъти, но неправилната преценка на скок от една платформа на друга, довела до бърза баня в близкото езеро, ми прекъсна напредъка десетки пъти. Между другото, когато загинете има брояч, който показва колко пъти сте пукнали в играта до момента. Не би трябвало да се страхувате от него твърде много – играта е настроена на изключително подходящо според мен ниво на трудност. Ако сравним с друга игра, би било малко под normal и малко над “гейм журналист”.
На края на всяко ниво има бос,
който обикновено не можете да победите просто с бой – винаги има някакъв трик или последователност от действия, които трябва да изпълните. Обикновено всяка бос битка е разделена на три етапа, като всеки следващ става по-предизвикателен от предходния. Играта обаче заслужава огромна похвала, че веднага ще ви стане ясно какво трябва да направите, за да продължите напред, без изрично да ви го казва. На екрана няма да се появи текст “бутни бомбата към боса в точния момент”, но сравнително бързо би трябвало се ориентирате какво се изисква от вас. Подобно насочване на играчите само с геймплейни елементи е изключително трудно и авторът отново заслужава похвала, че тук е успял да го реализира перфектно.
Графично играта е шарена и пъстра – правена е на Unreal Engine, но целта не е била фотореализъм, а анимационен стил. Локациите са най-разнообразни и няма да ви омръзнат бързо, особено предвид сравнително кратката й продължителност. Като цяло играта е забавна, не особено напрягаща и бърза, така че – особено ако пропускате всички диалози и кътсцени – със сигурност ще си прекарате добре времето с нея.
Ако харесахте статията, ще се радваме, ако я споделите – това наистина ни помага да продължим да правим нещата, които правим. А ако искате да ни помогнете по по-личен начин да запазим двадесетгодишната легенда PC Mania жива, станете наши поддръжници в Patreon. Ако обаче не можете или не искате – това е напълно окей. Оставаме си приятели 😉