by PC Mania
Всички допускаме грешки. Някои са по-големи, а други по-малки. Но тази, която направи той, бе различна. Родена от невинност и подхранена от гордост, тя бе най-ужасната от всички… Но за да може да я разберете напълно, ще трябва да ви разкажа цялата история на този млад воин. Още от самото й начало.
Можеш ли да избягаш от своята съдба?
Всичко започна още преди години, когато принцът на Персия се завърна след успешно завършилата битка с могъщия махараджа. Като плячка, той и баща му бяха взели неговата нещастна дъщеря, принцеса Фара и два от най-ценните артефакта от съкровищница му – странна кама и голям пясъчен часовник. Ако само нашият герой знаеше, че тези предмети могат да превърнат техния собственик във всесилен и безсмъртен бог, който умее да контролира времето, надали щяха да загинат толкова невинни души.
Но, уви, той нямаше никаква представа какво стои пред очите му. И заслепен от победата и жаден за още слава, той бе подмамен от подмолния и смъртно болен везир, готов на всичко, за да запази своя живот. И Пясъците на времето бяха освободени. В резултат на това кралството на младия принц бе почти унищожено, а жителите му – превърнати в демони. Единствено той, Фара и везирът останаха непроменени. Тогава някакси успя да поправи стореното. Но когато се завърна в своя роден дом, разбра, че действията му и безразсъдната игра с времето са родили мистичен звяр на име Дахака, чиято единствена цел е да го открие и убие. Така бе принуден да отпътува до Острова на времето, да се върне назад в миналото и да предотврати създаването на самите пясъци, за да отстрани своята грешка още в своя зародиш. И успя…
Пътешествие до Вавилон
Но приключението на принца на Персия все още не е завършило. Той си мислеше, че сега, след като съумя да промени съдбата си и да избегне смъртта като победи Дахака, всичко ще дойде на мястото си. Но ето, че сгреши за пореден път. При това много повече, от когато и да било. Мнозина останаха с впечатление, че след като се завърна от прокълнатия остров, той е бил сам. Но това не бе вярно. Принцът реши да освободи Кайлина, енигматичната Императрица на времето, вместо да я убие. И я поведе към своя дом във Вавилон, за да намерят мир и покой. И по този начин обрече всички на смърт. Отново…
Докато пътуваше към родния си град на своя кораб заедно с жената, която неволно бе обикнал, нашият герой въобще не подозираше какво го очаква. Злият везир бе жив! И бе успял да превземе, опожари и подчини на своята воля почти цял Вавилон. Нещо повече – в неговите ръце бе попаднала и необикновената кама. И сега единственото нещо, което трябваше да направи, за да освободи отново Пясъците на времето и да се превърне в безсмъртно създание, е просто да я забие в самата императрица. Която принцът реши да пощади…
Тук започва и новата история. Вижте сами как този път нашият герой най-накрая ще осъзнае, че не трябва да се опитва да променя грешките, сторени от него, а да посреща открито последствията, които те са донесли.
Една магическа приказка
След като вкараха поредицата в правия път с приказната The Sands of Time и се опитаха да я направят по-динамична и по-брутална с кръвясалата Warrior Within, сега Ubisoft ни предлагат нещо средно между двете. Без съмнение The Two Thrones е най-добрата Prince of Persia-игра въобще. От една страна, защото някои от нейните нововъведения са точно това, от което екшън-приключенския жанр се нуждае. И от друга, защото авторите очевидно са осъзнали, че не ни трябва толкова озлобен, безстрашен и коравосърдечен принц, който е готов на всичко, за да постигне целта си. Без значение колко трупове ще остави по пътя си. И поради тази причина са го направили по-уравновесен и са върнали приказната атмосфера от The Sands of Time. Но разбира се, са запазили и уникалната система за водене на битки, която Warrior Within въведе. Което определено е доста разумен ход.
Хищникът и неговата плячка
Сега действието в новото приключение протича основно по покривите на Вавилон. Принцът се е превърнал в истински хищник, който върви тихомълком по парапетите, подскача от една сграда на друга с помощта на няколко нови трикове, плаши гълъбите и пълзи към своите врагове, за да ги издебне в гръб и да ги елиминира с две-три добре премерени удари на своята кама – основното оръжие в играта.
Това са първите нововъведения в поредицата – елементите на стелт и бързите убивания. Противниците ви вече реагират на шумове, така че например ще трябва да се стремите да не трошите малките керамични вазички, разпръснати навсякъде из нивото. А и обикновено враговете не ви виждат, ако се намирате над тях. Този факт прави катеренето по покривите и въобще – достигането на по-високи места в играта – една от основните ви цели. Представете си само как с няколко ловки подскока между етажите на къщите и с едно бързо притърчаване по стената успявате да се доберете до патрулираща по тясната уличка гад, заставате зад нея и я намушкате по особено ефектен начин. Или пък как се спускате надолу с главата по свободно висящата от тавана верига и се нахвърляте върху човека отдолу. Общо взето принципът на бързите убийства е да не бъдете видени въобще, да се приближите достатъчно близо до някого и сте готови. Противникът е мъртвец, стига да натиснете левия бутон на мишката колкото пъти е необходимо в правилния миг. Изпуснете ли момента, врагът ще отреагира и ще ви спре. Така на практика можете да убиете абсолютно всеки с изключение на босовете, макар елементът на изненадата да го има и при тях по един или друг начин). Разбира се, въвеждането на бързите убийства не означава, че не може да се биете и по добрия стар начин – лице в лице с едно или две оръжия. Отново ви очакват огромен набор от комбота, съобразени с предметите около вас, всяко едно от които може да видите как точно се изпълнява от основното меню на играта.
Тъмната страна на принца
За съжаление, когато везирът убива Кайлина и се превръща във всемогъщ крилат бог, принцът също бива частично засегнат от опустошителната сила на магическия пясък. По лоши стечения на обстоятелствата към лявата му ръка се сраства дълга и назъбена верига, която засиява с жълтеникав блясък. В героя се зарежда една нова душа. Друго Аз – Тъмният принц, в който нашият герой често ще се преобразява. Нещо като доктор Джекил и мистър Хайд.
Уви, трансформацията става автоматично, а не когато играчът пожелае. Но това не прави играта с пясъчното изчадие по-малко интересна и различна. На външен вид то е просто уникално. Кожата на нещастния принц потъмнява, на места се образуват остри шипове, очите му светват в жълто, дрехите му стават мрачни и раздърпани, косата му приема формата на гарвановочерен пламък, а по цялото му тяло се оформят жълтеникави, подобни на трайбъл татуировки, ивици, които мъждукат и го правят още по-зловещ. В този момент принцът е няколко пъти по-силен и издръжлив, а веригата, за която ви споменах малко по-рано, оживява и се превръща в неговото най-смъртоносно оръжие. Той я размахва като луд и прави на кайма всички около себе си. Дори има отделни комбота, свързани с нея. Бързите убийства също се изпълняват именно с веригата. Вместо да наръгва противниците си с кама, както прави Светлия принц, неговото тъмно превъплъщение, което има необичайно добро черно чувство за хумор, директно ги души. Уви, здравето му спада постоянно малко по малко, което ще ви принуди или да бързате като луди и да достигнете до вода, за да приемете нормалния си облик, или да търсите трескаво предмети, напоени с пясък, да ги потрошите, да изсмучете съдържанието им и да възстановите силите си. Особено напрегнато става при преодоляването на поредица от капани. Докато с добричкия тип може да си се кумите по сто часа, преди да решите кога точно да се шмугнете между две въртящи се назъбени колела, с лошия принц не може да си позволите този лукс.
Динамичност
За да разнообразят и да направят пътя към тронната зала, разположена в най-високата част на прословутата Вавилонска кула, още по-разчупен, на два пъти в The Two Thrones ще се впуснете в диви надпревари с колесници, водени от по два коня. През това време ще трябва да се стремите да не се натресете в някоя сграда, да отблъсквате противниците, които скачат върху вас и едновременно с това – да се опитвате да накарате останалите вражески двуколки да се разбият. Честно казано, имах лоши предчувствия за този момент от играта. Но след като го видях със собствените си очи, останах приятно изненадан. Каквото и да си говорим, надпреварата с колесници освежава цялостния геймплей и го прави супердинамичен.
За това спомагат и битките с босовете. Най-запомняща се, естествено, е тази с гигантското чудовище на арената. Но и другите не отстъпват на нея. В една например ще трябва да забиете камата в тила на гадта, за да започнете да я управлявате собственоръчно и да я блъскате в затворените врати, за да я накарате да капне съвсем. А при финалния бос – везирът – определено ще се озорите, тъй като ще мерите сили с него на няколко етапа.
Пясъчните сили
Разбира се – без тях не може. Всичко на всичко те са точно четири на брой. Ще връщате времето назад, ще го забавяте, ще отблъсквате насъбралите се около вас противници и ще убивате някого моментално. Честно казано, най-полезни са първите две. А благодарение на въвеждането бързите убийства, последните някакси губят предназначението си.
Джордан Мехнер вероятно все още не може да повярва как една негова на пръв поглед обикновена идея за скоклив персийски принц, избягващ десетки зъбати капани и съсичащ враговете си със своя ятаган, само за да спаси любимата си от ръцете на зъл везир, може да се превърне в няколко десетки милиона долара. Да му е честита славата. На нас ни остава просто да се наслаждаваме на онова, което успя да роди тя през последните няколко години. Защото The Two Thrones може и наистина да се окаже последната игра, посветена на принца на Персия.
Автор: Владимир Тодоров