_MainPhoto.jpeg)
Още не мога да повярвам, че UbiSoft го направиха! Игра без нито един “GAME OVER”?! Опитвам се да намеря адекватна аналогия извън света на игрите… но не успявам. Всъщност, кой – по дяволите – е казал, че в игрите трябва наистина да се умира? Никой, разбира се. Просто през годините това се е превърнало в такова „изсечено в камъка” клише. Аз самия бях леко (че и не чак толкова) изумен, след като близо два игрални часа така и не стигнах до „заветния” екран, последван неизменно от най-досадния надпис в гейминга – “LOADING…”. Нямаше още разходки по менюта със сейвове, тъпи въпроси от сорта на „ама наистина ли искате да презапишете”, и прочее. И това е… лошо? Не мамка му, просто е адски неочаквано.
И ако вече съм ви загубил някъде по завоите, нека поясня – в новото издание на Prince of Persia вашият герой просто не може да умре. Въпреки всичките главоломни акробатики (по-главоломни от всякога), въпреки битките с ужасни чудовища, той просто НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ. Грешките му (т.е. вашите грешки), дори най-фаталните, не водят до нищо повече от мигновено връщане до последния чекпойнт, който почти винаги е на не повече от броени секунди геймплей. Обяснението? В своето приключение новият персийски принц е следван неизменно от чаровна спътница на име Елика, принцеса и нещо като магьосница (макар че второто определение не се споменава никъде в играта). Всеки път когато принцът се издъни, принцесата го измъква от бездната по магически начин. Така стоят нещата и в битките, които този път (о, нова ерес!) са само „един на един” – миг преди врагът да нанесе фаталния удар, Елика застава на пътя му и връща шансовете на нашия главен герой.
Не знам дали е възможно да си представите какво точно означава всичко това без да сте опитали играта на живо. „Революция” е изтърканото определение, което ми се върти из главата. Както и да го наречете, от вас ще се изисква доста по-разчупено геймърско мислене, за да приемете новата формула на UbiSoft. Това обаче показва още колко закостеняла (да не кажа – задръстена) е станала представата ни за „добър геймплей” през годините.
Нека сега да кажа, че времето, прекарано с последното издание на хитовата поредица, беше едно от най-запомнящите се в живота ми като геймър. Преди всичко на човек му трябва известно време, за да повярва, че всичко, което се случва пред очите му, е графика в реално време. Каквото и да си говорим, дори в жестоката конкуренция напоследък, просто няма игра, която би могла да мери сили във визуално отношение с Prince of Persia. И въпросът не е просто в безупречното изпълнение. Отново бедната ми глава се бори отчаяно за намирането на българския еквивалент на “artistic design” и за съжаление най-близкото съответствие, което ми хрумва, е „художествено оформление”. Та художественото оформление на играта е наистина изумително, при това още на идейно ниво.
Колкото до историята и фикцията на играта… е, аз лично бих си пожелал нещо малко по-добро, но моите претенции на този фронт са най-вероятно прекалено завишени. Новият Принц например можеше да има повече… как да кажа… характер. Това обаче се компенсира, поне до някъде, от присъствието на Елика и нейното собствено очарование. Връзката между двамата главни герои можеше и да е и по-дълбока и интригуваща, особено като се има предвид, че първообразът определено е култовият Ico за PS2. Но за какво са продълженията, в края на краищата? Аз вярвам, че първата игра от новата трилогия поставя достатъчно солидна основа за наистина впечатляващо развитие.
И така, ако сте сред твърдия електорат на поредицата, поемете дълбоко въздух, зарежете предразсъдъците си и дайте шанс на новото издание. Няма да съжалявате! Ако ли пък сте новобранци в света на Prince of Persia, или дори новобранци в света на игрите – не се колебайте! Тази игра категорично няма да ви остави безразлични. Аз пък се моля този невероятно смел, заслужаващ бурни адмирации опит на UbiSoft да не се окаже вик в пустиня.
Автор: Ивелин Иванов