by PC Mania
Растения… срещу… зомбита! Генераторът на тази гениална идея и основна движеща сила зад първата игра от шантавата (вече) поредица на PopCap – Джордж Фен отдавна не е част от студиото. Въпреки неговото ненавременно и необяснимо уволнение преди две години и половина, корпоративната машина EA Games, която издава игрите от франчайза, успя да изплюе в рамките само на две години цели две продължения на хита от 2009-та година. Едното – за момента ексклузивно за мобилни платформи, е чистокръвен наследник на първата игра – класически тауър дефенс с елементи на разсъждение и въпреки типичната за издателя манипулативна схема за микротранзакции, всъщност се оказа много добро и също толкова зарибявящо като едноименния си първообраз заглавие, с което много от нас все още прекарват часове. Другата игра, чийто РС порт е обект на настоящото ревю, носи подзаглавието Garden Warfare, появи се в началото на тази година само за Xbox платформи и е кооперативен шутър от трето лице, който прави тежки заемки от класиката в жанра Team Fortress 2, но по такъв начин, че (почти) не му личи. И за това са отговорни основно любимите ни представители на живата флора и неживата фауна.
Отплесвам се, нека караме по същество
В едно нормално ревю тук трябва да ви поприказвам за историята на играта. Такава, в случая просто няма. А и в мултиплейър кооперативен шутър не ви е и необходима. Вместо това имате на разположение цели седем режима на игра, ако не броим обучителния. Ако сте играли поне веднъж в живота си шутър от трето лице, не го бройте и вие. Първият вариант на игра в менюто и най-вероятно и вашето „сефте“ се нарича Garden Ops и в него заставате на страната на растенията. Геймплеят в него е подобен на този в оригиналната игра – засаждате си градина и я защитавате от десет „вълни“ от зомбита с нарастваща трудност. Като свърши мача, имате две минути да достигнете до зоната за евакуация, където каца караваната на Лудия Дейв и ви спасява от бойното поле. Между „вълните“ можете да засаждате допълнителни растения в няколко предвидени за целта саксии. Петата и десетата вълна са специални „бос вълни“. В началото им лидерът на зомбитата – Зомбос, завърта своята ротативка, която определя срещу какви гадинки ще се изправите в рунда. В повечето случаи се падат три различни, но има вероятност картинките да съвпаднат, което води до няколко идеи по-трудна битка… но пък носи повече монетки. За тях – по-късно.
Другите шест режима са изнесени в подменю „мултиплейър“ и в тях човешкото ви право на избор на чия страна да застанете, е гарантирано. В Team Vanquish, растенията и зомбитата се състезават кой ще направи първи 50 „надвивания“ – така се наричат убийствата в играта. Като цяло режимът е стандартен отборен детмач, със сюжетния обрат че възкресяването на току-що утрепано другарче отнема на противниците точката, която са спечелили от „надвиването“ му. Gardens & Graveyards пък е типичния „base capture“ режим, в който растенията имат за цел да удържат за определено време няколко ключови обекта от зомби напастта. Лошото в този режим е, че е адски небалансиран и зомбитата имат преимущество на повечето карти. Когато в зоната на даден обект има повече представители на живите мъртви, се пълни специална лента в горната част на екрана. Когато тя стане изцяло лилава, зомбитата превземат обекта и минават на следващия. Процесът на запълване на лентата е необратим, заради което растенията губят обектите много лесно. За да имат малките сладури някакъв шанс все пак, превземането на централната им „база“ е свързано с някаква по-трудна задачка за немъртвите – избутване на гигантска голф топка по подобие на „количката“ от Team Fortress 2, нахълтване на поне пет зомбита в базата, унищожаване на централна конструкция с много жизнени точки или разрушаване на пет енергийни източника. В края на това предълго описание, един полезен съвет – от Gardens & Graveyards се печелят най-много монетки.
Последният смислен режим се нарича Gnome Bomb – в него по средата на картата се материализира градински гном, който държи бомба. Целта на всеки от отборите е да го вземе и да го използва за взривяването на трите паметника на противника – които за растенията са плашила-слънчогледи, а за зомбитата – гробници. Поне за мен този режим е най-добрата комбинация между екшън, предизвикателство и забавление. Защо той да е последният смислен, ще попитате? Защото оставащите три са две вариации на Team Vanquish и Gardens & Graveyards, но с представката Classic, която тук иде да покаже, че в съответните режими се играе само с персонажите по подразбиране и без допълнително отключващите се оръжия и умения. Тоест, ако по някое време решите че не е честно, спокойно минавате на „класическия“ вариант и продължавате да се забавлявате. Последният режим е така нареченият Mixed Mode, в който се редуват карти от Team Vanquish и Gardens & Graveyards, в случай че искате разнообразие. На теория в РС версията трябва да има и осми режим, наречен Vanquish Confirmed, но поне на този етап го е хванала липсата и не, проблемът не е в моето копие на играта – проверих!
Жива флора и нежива фауна, а.к.а. кои сме ние?
Без значение кой мултиплейър режим си харесате, в Garden Warfare ще имате избор – поне в началото – между четири зомбита и четири растения. Всички те са стари познайници на игралите It’s About Time, като тук са триизмерни, лъскави и доразвити като идея. И двете страни си имат по един представител на класическите класове в отборните шутъри – войник, лечител, танк и снайпер. Последният клас поема частично и ролята на инженер. Всеки от персонажите вдига нива на опит като изпълнява набор от задачки с нарастваща трудност – първите са от типа „използвай умението Х, еди-колко-си пъти“ и „свети маслото на У растения/зомбита“. С всяко ново ниво на развитие, отключвате по нещо за съответния персонаж – едно от шест уникални за него умения, или допълнителни аксесоари, с които да го украсите по свой вкус и да го накарате да се откроява сред тълпата. По желание можете да поемете ролята и на лидерите на двете враждуващи страни – Зомбос или Лудия Дейв, и да помагате „отгоре“ на другите играчи, като ги възкресявате, лекувате или нанасяте въздушни удари на противника. При този вариант играта се развива на стратегическа карта, като по всяко време можете да се откажете от командването и да се хвърлите в мелето.
Всяко убийство и успешно завършване на мач ви носи сребърни монетки – те са валутата в играта и се използват за закупуването на пакетчета със стикери. Въпросните ви дават растения за засаждане, зомбита за изравяне от земята в Gardens & Graveyards, възможност да се лекувате или възкресявате сами и по-важното – разновидности на всеки от наличните персонажи. Въпросните, освен че изглеждат по различен начин, имат уникални за тях оръжия и в болшинството от случаите са по-силни от първообразите си – освен че нанасят повече щети, някои от тях имат и ефекти – замразяване, възпламеняване и така нататък. Мисля, че схванахте идеята. Ако стигайки дотук, се чудите къде са микротранзакциите в цялата работа – ето! Ако искате да се докопате до по-добрите варианти на персонажите без да играете час-два, колкото е необходимо за събиране на нужното количество монетки, можете да си ги купите с истински пари. Хубавото е, че разновидностите на героите се падат на случаен принцип, което води до ситуация тип „и вълкът сит и агнето – цяло“. Така хем ЕА си получават доларчетата, хем играта не се чупи. Учудващо интелигентно решение от страна на корпоративната машина – на мен лично ми трябваха десетина ощипвания, докато повярвам. Друг готин момент е, че може би за пръв път в историята на човечеството, България не е вързана към руските или румънските сървъри на някоя игра… а към германските! Лично за мен това, че нито веднъж не ме напсува някоя братушка и не ме пратиха… знаете къде… е един от най-големите плюсове на Garden Warfare!
Хапещ студ и 64-битова реалност
Но тъй като все пак трябва да има лоша новина – играта, макар да не е тежка, има противоречиви изисквания! Захранвана от Frostbite 3 – енджинът зад Battlefield 4, ще ви трябва 64-битов Windows 7 или 8. Ако отговаряте на това условие, проблеми няма да имате, освен откровено дразнещия на моменти лаг, който е страничен ефект от гореспоменатото ситуиране на сървърите на играта в Германия. Иначе, графично играта е безупречна, като изключим понякога бавното зареждане на някои текстури. Нито по персонажите, нито по декора ще успеете да намерите ръбче или какъвто и да е визуален дефект. Характерният за поредицата арт-дизайн е запазен в своята цялост и само един cel-shading липсва, за да се почувствате като в раздвижен комикс. Звукът се състои основно бойни звуци и хаотични реплики на невръстни германчета – ако не се сетите да „mute“-нете микрофоните им, разбира се. Това не прави аудио оформлението лошо, напротив – просто в повечето случаи можете да минете и без него. Съществената информация така или иначе идва под формата на своевременно появяващ се текст.
Plants vs Zombies: Garden Warfare е изненадващо добра игра и е чудесно решение, ако искате да внесете разнообразие по отношение на заглавията, които играете. Феновете на поредицата ще я обикнат от пръв фраг, то е ясно. Подходяща е и за тези от вас, които имат затруднения с навлизането в иначе безплатния Team Fortress 2 – дали заради трудността или сложността му. Накратко – ако търсите нещо свежо и шарено, с което да отморите след дълъг ден – тази игра е за вас!
Автор: Диян Каролев