Persona 4

Atlus не е ново име за почитателите на ролевия жанр, пък било то и само заради последните две издания от поредицата Persona. Persona 3 и Persona FES (значително подобрено издание на Persona 3) бяха превъзнасяни до небето като едни от най-добрите RPG игри, създавани някога, при това с пълно право. Скоростта, с която работят Atlus, е не по-малко впечатляваща от другите им таланти, тъй като новото, четвърто издание се появи на бял свят малко по-малко от година след излизането на своя предшественик.

Действието на играта ни прехвърля този път в малко, задрямало провинциално градче на име Инаба. Главният герой, ученик на гимназиална възраст, е изпратен там, за да живее за известно време с чичо си, детектив в местното полицейско управление. Действието се развива мълниеносно часове след пристигането му с откриването на трупа на млада жена, убита по мъчителен начин. Много скоро започват да изчезват мистериозно и други хора, които след това стават жертва на зловещи убийства. Изцяло в духа на поредицата всичко отново се свежда до прословутия Свят на сенките, намиращ се всъщност (буквално) отвъд телевизионните екрани. В играта се намесва и мистериозно ТВ предаване, наречено Midnight Chanel, което се излъчва само в дъждовни нощи, а телевизорът ви може да го улови само ако е… изключен! Предаването, което претендира, че уж търси подходящи партньори в любовта, всъщност показва поредната жертва, малко преди тя да изчезне. Нашият главен герой и неговите приятели са единствените, които могат да решат загадката и спасят тези хора, преди да е станало твърде късно.

За тези, които никога преди не са се докосвали до игра от поредицата, бързам да уточня, че Persona 4 всъщност е един доста стандартен (в най-добрия възможен смисъл) dungeon crawler. С други думи основното ви занимание ще бъде обикаляне из „подземия” (в случая – различни светове от телевизионния ад) заедно с останалите членове на „парти”, изтребване на чудовища и босове и вдигане на „левъла”. Казвам всичко това, за да успокоя онези, които (не без известно основание) имат едно на ум за „японските игри”. И за да съм още по-конкретен – не е нужно да сте дори бог знае какви фенове на жанра (камо ли на японските ролеви игри в частност), за да се влюбите в тази игра. Просто, все пак, трябва поне малко да ви изкушава идеята. Оттук нататък ви чака едно от най-завладяващите и оригинални игрални приключения, с които някога сте срещали. На практика оригиналността на замисъла не идва от някаква революционна геймплей механика. Изненадата идва по-скоро от начина, по който авторите са „завъртели” стандартните елементи на жанра. Например – за да спасят изгубените в Света на сенките, вашите герои се нуждаят от различни умения за общуване. Основните умения в Persona 4 са – Expression (изражение), Understanding (разбиране), Diligence (усърдие), Knowledge (познание) и Courage (смелост). Макар на практика да става въпрос по-скоро (макар и не съвсем) за подмяна на имената на вече доста поизтърканите „Agility”, “Strength”, “Dexterity” и прочее, всичко това е повече от добре дошло и се вписва чудесно в останалата част от измисления свят на играта. Разбира се, с това свежите идеи в Persona 4 далеч не приключват, просто това е един от най-бързите примери, които мога да ви дам.

Колкото до старите фенове на поредицата – P4 крие не една и две изненади, до една приятни, поне според мен. Променени са някои основни геймплей елементи като например премахването на ограничението във времето, което можете да прекарате в даден “dungeon”. Освен това за пръв път в поредицата (не е за вярване, знам) вече можете да контролирате всеки от членовете на „партито” си. Е, крайно време беше! Списъкът не приключва тук, но не се притеснявайте – това е все така играта, която помните и обичате, но този път още по-добра.

Автор: Ивелин Иванов