Двуръкият бекхенд е отлично антистресово средство. Мощният замах с ракетата е един от най-стилните и безотказни методи за отпускане на нервите. За съжаление редовното джиткане на хубав корт предполага едновременното наличие на няколко фактора: хора, време и пари. И тъй като реалността не предполага често съчетание на трите, групички ентусиасти са създали всевъзможни по вид и форми тенис заместители. Някои от тях са страшни и опасни (скуош), а други до безкрай невинни като например настоящата игрица – Perfect Ace: Pro Tournament Tennis.
Това прясно попълнение в редиците на спортните геймки представлява изчистена
симулация с отявлени аркадни мотиви
Всичко е опростено до минимум. На екрана има човечета, топка и много, много гонене.
Контролът е сведен до копченцата за посоките плюс още четири клавиша.
Самото действие е изпълнено достатъчно симпатично. На играча се дава възможността да избира от торбата с герои, терени и начинания. Достъпни са практически всички видове мачове – от самостоятелни изпълнения до пълни турнири. При желание всеки може да играе както на двойки, така и поединично. Заложените правила на срещите отговарят напълно на реалните тенис-мероприятия. Независимо от това в Perfect Ace се дава и широка възможност за промени в класическите схеми на точкуване и продължителност на мачовете.
Голямо плюсче е и номерът с настройката на сложността. Въпреки че е аркада, играта предлага ужасно добри противници. Дори при ниски нива на трудност CPU-контролираните играчи могат да разбият всекиго. Елементарното джиткане не върши работа, необходими са поне малко тактика и много чаткане по клавишите. Единственото, което подпомага наша милост, са няколко едва забележими подсказки. Картината на Perfect Ace дава добра идея за траекториите на топките и радиуса, в който играчът може да се метне, за да отиграе противниковия удар.
В играта могат да се открият наченки на мултиплейър и PDF с описание на основните принципи, които трябва да следвате, за да бъдете сносен тенисист. Приятна добавка е и възможността за използване на любимата, стара геймпериферия.
Първата черна точка
на Perfect Ace е в това, че авторите очевидно не са разполагали с изобилие от финанси и в резултат на това отсъстват лицензи от всякакъв вид. Действието бъка от различни фантасмагорични “герои” и кортове, които нямат нищо общо с действителността. Колкото и да е жалко, имената и същността им са далеч и от най-забутаните в дъното на ранглистите играчи и съществуващите географски локации.
Второто отрицателно нещо на геймката е нейната визия. Максималната резолюция, на която можем да пуснем чудото, е 640х480, което обикновено е доказателство за конзолен произход. Основната част от движещите се елементи са съмнително поносими. Погледът върху картината и моментните анимации са добри, но публиката и някои други елементи от околната среда са с твърде примитивно изпълнение. Положението при звука е абсолютно същото. Единственият по-автентичен звуков детайл са откъслечните пъшкания след някой по-сложен удар.
Въпреки това Perfect Ace си остава една сравнително приятна игричка. Не че ще я инсталирам пак, но ако бъда честен, минутите, прекарани в компанията й, бяха наистина забавни и разтушаващи.
Автор: Сергей Ганчев