Стана модерно да се смесват отделните типове игри, но досега никой не бе опитвал да съчетае три толкова различни жанра наведнъж. А и като зъл фен на BattleTech-вселената не мога да спомена липсата на подобен тип геймки. Но да карам подред.
Годината e 4120-та. Човечеството отдавна е излязло в космоса и толкова е дръпнало в развитието на технологиите, че Дарт Вейдър би се чувствал като примат в този нов свят. Все пак за да стане по-интересно, на сцената се появява могъща корпорация – Transdoc, която постепенно прекършва конкуренцията и монополизира пазара. В един хубав момент човечеството открива първия портал. Имаме стандартната ситуация – малка и неизвестна планетка със следи от древна и свръхразвита цивилизация и човек, който си задава задължителния въпрос: “Я-я-я, какво ли ще стане, ако натисна този бутон”. Резултатът е първото хиперпространствено пътуване.
Отначало през порталите могат да минат само малки обекти – командоси в бронирани скафандри. По-късно идва ред на изследователските експедиции, както и най-различни големи контейнери. Оказва се, че в контейнерите има бойни машини на корпорацията (т.нар. Warbots).
Започва мини война за контрол над планетата с руините. Следват няколко спасителни експедиции. Само една успява да достигне целта си – кораба Паркан. Междувременно един от командирите на корпорацията, притиснат в битка, е принуден да скочи в “черен портал” (така се наричат проходите, от които няма връщане). След няколко години той се появява отново, след като е успял да разбере принципа на действие на портала. За сметка на това обаче губи разсъдъка си.
Вие поемате ролята на капитана на Паркан – единственият оцелял от катастрофата. Разполагате единствено с бойния си костюм – въоръжен с картечница, импулсно оръдие, лазер и четири самонасочващи се ракети. Целта е да се изправите срещу противниковите роботи, да съберете част от войските си, разпръснали се по планетата по време на катастрофата и най-вече да оцелеете. Гледате света през очите на героя си (или от два вида гледна точка на страничен наблюдател – изборът е ваш). Вашият човек е и единственият, който може да се прокрадне в чужда сграда (Комсат Център, фабрика, казарми и т.н) и да я плени.
Във всеки един момент можете да се прехвърлите в кокпита на произволна машина от вашата войска. Тук идва голямото разнообразие. В зависимост от вашето желание можете да се заемете със стратегически дела от мобилния щаб или да скокнете в кабината на най-мощния си Mech/Tank и да се врежете във вражеските редици. Когато сте в стратегически режим, поемате контрола над продукцията на единици, а ако решите сами да защитавате базата, очаква ви удобно кресло пред пулта на защитната кула.
Много са важни летящите спътници – те контролират вашите единици, предлагат air support и могат да достигнат до места, недостъпни за танковете. Не случайно играта е с подзаглавие “Желязната стратегия” – единиците ви започват от обикновени бъгита, паякообразни канонерки и се стига до огромни танкове, Mech- ове. В началната анимация се вижда едно поле с изпотрошени машини и едно огромно метално чудовище с още димящи дула. Признавам си, още не съм стигнал до него, но мило и драго давам, за да го пробвам в действие.
Графиката е наистина добра – приятна и пъстра с доста красиви спецефекти, а за музиката мога да пиша много и все хубави неща. Но мястото ми свършва. Само ще добавя, че в момента се ровя в нета за mp3 със саундтрака на играта.
Автор: Георги Панайотов