Panzer Elite Action: Fields of Glory

Десетина тона метал, дизелови или бензинови изпарения, прилично оръдие и възможност за бавна и мъчителна смърт – това са само част от нещата, обвивали живота на танкистите от времето на Втората световна. В наши дни единственият досег, който може да се получи с подобна ситуация на ужас, непрекъснато боботене на двигатели и оглушителна стрелба с всякакъв род топове, е внезапно прибиране в казармата, посещение на военно-исторически музей или включване на компютъра. Вариант номер едно е най-реалистичен, но по една или друга причина не привлича моето внимание, вариант две е добър, но изисква свободно време през делнични дни или уикенд – когато обаче могат да бъдат намерени и много по-добри приложения…

В края на краищата оставаме с възможност номер три. В настоящето на пазара съществуват поне няколко танкови геймки, но почти със сигурност, тази, която заслужава най-много признание, е продукта на JoWood, наречен Panzer Elite Action: Fields of Glory.

Кратка характеристика на продукта

Fields of Glory е кръстоска между танкова симулация, аркада и 3D пуцалка. Нивото на управление е с много идеи под леката трудност, стрелбата е непрекъсната, а враговете – изобилни.

Сингълплейърът на играта се състои от два основни компонента. Първият е кампания, в която се поемат двадесетина мисии, а вторият – единични изпълнения, в които наша милост може да избере любим ключов момент от войната, в който да се включи. Възможните страни, зад които може се застава, са си класическите Германия, Русия и Англо-американските съюзници.

Както и почти всяка уважаваща се съвременна игра, Panzer Elite Action предоставя възможност за мултиплейърни изпълнения, в които хомосапиенс Х може да изпробва своите способности в комбина или срещу други представители на своя биологичен вид.

Танкове на килограм

Добър момент в Fields of Glory е, че се предлага изобилие от танкове за управление. Почти във всяко следващо ниво на кампанията са налични нови и по-добри машини, с които да се пуцат враговете. Второ „бонусче”, което изниква още от самото начало, е възможност за контролиране на няколко приятелски танка. Командите, които могат да се дават, не са гениални, но вършат учудващо добра работа. С малко по-разумна стратегия и грижа за последователите почти всяка мисия може да бъде изиграна и доведена до успешен край.

Екшън

Независимо от сравнително бавната скорост, с която се движат управляемите буци метал, мелетата са прилично кървави и енергични. През повечето време действието е наситено, но в същото време се предлагат и дребни моменти на затишие, които балансират отлично цялостната ситуация. Мисиите са от средно до доста дълги и понякога, въпреки останалите плюсове, могат да доведат до лек момент на втръсване.

Panzer Elite Action разполага и с добър изкуствен интелект. Приятелските панцери се движат и пуцат с голяма доза мисъл, като от време на време могат да задминат по успеваемост дори машината, управлявана от играча. Поведението на враговете е от същия дол дренки – дори при ниско ниво на трудност лошите се размотават по терена с пъклена вещина и често създават интересни и крайно летални ситуации.

Аркадно пуцалски мотиви

Въпреки многото включени танкистки монолози и исторически филмчета, Panzer Elite Action в микакъв случай не е крайно достоверна или реалистична. Нивата са подредени по подобие на 3D пуцалка, терените са ограничени с минни полета или непреодолими геоложки препятствия. Единственото, което им липсва, за да заприличат тотално на изпълнение а ла Дуум, са видимите стени и таваните. Едновременно с това из света на геймката са разхвърляни безброй практически неунищожими депа за ремонт и презареждане с муниции. Враговете се намират под път и над път, а управлението се свежда до няколко клавиша и мишката и в никой случай не би могло да бъде сравнено с най-автентичните представители на танковите симулации. Като опция съществува и почти тотално улеснение на шофьорлъка, което като усещане свежда танковете до еквивалент на леко навъсени и недоспали персонажи от CS.

Фантасмагоричен елемент в Panzer Elite Action е и арсеналът на панцерите. Основното оръдие разполага с нереално голям запас от снаряди, а картечницата действа почти непрекъснато. Пуцалото отказва да стреля само при прегряване, момент, който продължава броени секунди. Единственият реално ограничен ресурс, с който разполагате, е възможността за въздушни удари. При желание играчът може да набележи точка от видимото пространство, която да бъде бомбардирана от приятелската авиация. Самолетните атаки са адски мощно и бързо средство за поразяване, но трябва да се използват умерено – две или три бомбомятания на мисия и екстрата се изчерпва.

Шарении и звук

Визията на играта е много приятна. Менютата са изчистени, а вмъкнатите филмчета съдържат съвсем истински документални кадри. Самата графика, изявяваща се по време на джиткането, е изключително прилична. Отделните детайли по машините и околния свят са изпипани добре. Някои от ефектите от рода на взривове и движение на пехотата са леко монотонни и повтарящи се, но това минусче лесно може да остане незабелязано.

За разлика от картината, звукът на Panzer Elite Action е с няколко идеи по-надолу. Отделните писукания са средна ръка, а гласовете, които текат зад кадър, са твърде бомбастично патриотични. Музиката и фоновите изпълнения (включително тези, струящи от сайта на играта) биха били радост за ухото на някое деветгодишно хлапе, но като реално звучене са наистина дразнещи.

Като цяло Panzer Elite Action: Fields of Glory е една забавна игрица. Управлението на машините почти елементарно, а нивото на сложност някъде към средните стойности на скалата. Ако си падате по History Channel и имате военнолюбиви помисли, намерете геймката – удоволствието, което ще ви достави, е пълно. Ако пък не спадате към този род индивиди, можете да потърсите и нещо друго, един Unreal или Need for Speed ще донесат много по-голямо количество положителни емоции.

Автор: Стефан Хаджиев