by PC Mania
Войната е неприятно нещо. Повечето игри се опитват да ни я представят като умерено гадна, но Panzer Command: Operation Winter Storm (PCOWS) не се страхува да ни разкрие грозната истина. Нещо повече – в стремежа си да се доближи максимално до реалността и самата игра е гадна.
Мъка, мъка
Panzer Command е неприятно нещо. Момент, не скачайте да ме принасяте в жертва на Бога на Походовите стратегии. Аз обичам походови стратегии, по дяволите! Но не и тази. Това е една от онези turn-based мисловни дъвки, в които целта е да надиграете врага, все едно че играете някаква модерна версия на шаха. Както показва подзаглавието, PCOWS е само за хора, които търсят специално такъв вид стратегии. Такъв и никакъв друг. На мен играта ми се стори мудна, плитка и безинтересна, но може някой да я хареса… хмм, именно затова.
Разбира се, ревюто не се базира единствено на симпатиите ми към този или онзи жанр геймки. Да разгледаме в детайли…
Четире’есе и втора, Големия студ
Втората световна война. 1942 година, зимата. Германците (за кой ли пореден път) са обкръжени от руснаците в Сталинград. Не им достигат храна, гориво и амуниции. Снабдяване е възможно единствено по въздух. Най-близките частите на Вермахта извън обсадата са решени да я разбият и да спасят другарите си, съветските войски горят от желание да се разправят и с тях. Положението се утежнява от тежките метеорологични условия. Взривна ситуация, която вероятно се е развивала не ден за ден, а час за час…
…но не и в тази игра. В нея всичко е забавено до влудяване. Ходовете са разделени на части от по 40 секунди, като в първия раздавате заповеди, а във втората ги коригирате. Но не става въпрос само за ходовете – тъй като играта претендира за реализъм. В нея няма неща като строеж на бази или нещо от този род. Единствено можете да управлявате единиците, които сте подбрали преди мисията.
В първите няколко хода реално не можете да водите ефективен бой, защото армиите са в двата противоположни края на картата. Остава ви или да изчакате противника да дойде, или вие да се опитате да се доберете до него. Всичко изисква огромен микромениджмънт. Забравете да командвате части от армията заедно – всичко става единица по единица. Липсата на елементарни waypoints, синхронизация между единиците или сбъркания pathfinding не помагат много да закарате безпроблемно подчинените си, където сте решили. За сметка на целия гърч, когато се стигне до фазата на изпълнение на заповедите, действието се развива мълниеносно, камерата се сменя десетина пъти, за да ви лиши от всякаква информация относно какво става наоколо и обикновено се оказва, че тактиката пак нещо е сбъркана.
Да беше само това – играта е и страшно усложнена и неинтуитивна. Препоръчва се да изядете наръчника (96 страници!) с кориците, за да разберете кое за какво служи. В противен случай, уверявам ви, няма да можете да проведете и една битка – ingame не се обяснява нищо, в което лично аз прозирам мързела на авторите да направят един туториъл.
Графиката не е лоша, но може да претърпи сериозна критика предвид огромните ресурси, необходими да подкарате джитката. Звук имаше ли, нямаше ли: мистификация!
Струва ми се има граница колко може да смърди една игра, за да се премести от категорията “Хубава е, ти нищо не разбираш” в кофата “Не става, какъвто и фен да си”. Поне по мое мнение, PCOWS така смело нагазва тази граница, както и Германия не е нагазвала Полша. Ако мислите, че сте почитатели на жанра – опитайте я. Ако не сте, стойте надалеч.
Автор: Пламен Димитров