Painkiller: Resurrection

Оригиналната Painkiller от 2004 г. представляваше опростен, но все пак динамичен шутър, който напомняше за класиките Doom и Quake. С това играта успя да си извоюва малка ниша, но изглежда че тя е тотално изчерпана, защото новият Painkiller: Resurrection представлява аматьорски опит да се използва името на поредицата за заблуда на неподозиращите фенове. 

Но не се получава!

„Историята” в играта изглежда съшита с бели конци от произволно нахвърляни думи като „ЦРУ”, „мафия”, „наемен убиец”, „демони” и т.н. Представена като некадърна имитация на стила на Max Payne, тя е по-скоро извинение за започване на екшъна. В това, разбира се, няма нищо лошо, когато играта е качествена и динамична, но тук случаят далеч не е такъв. Опростеният геймплей понякога може да се окаже изненадващо приятен и зарибяващ, но Painkiller: Resurrection е прекалено проста, за да влезе дори и в тази категория.

Абстрахирайки се от глупавия сюжет, играта ви поставя в ролята на Уилям Шърман, чиято кариера на наемен убиец е претърпяла тотален обрат и след неуспешна акция той се озовава в Ада – място, което не е особено дружелюбно. Въпреки че дизайнът на шестте нива е приемлив по някакъв почти извратен, олд-скуул начин, няма как да се абстрахираме от факта, че енджинът на играта е на цели пет години, а и преди време пак не беше впечатляващ. Самата структура на нивата е практически безсмислена и те представляват просто големи пространства, през които трябва да преминете, ако разбира се, не се окажете заложник на клаустрофобичната мисъл на авторите, в резултат на което ще прекарате доста време в опити да откриете какво следва да се направи.

Стрелба, ама по какво?

Солта на всеки шутър са оръжията и враговете, срещу които може да ги използвате. И ако първите все пак са интересни и предлагат известно разнообразие с двойния си режим на стрелба, то противниците са едни от най-нелепите, които може да срещнете из виртуалните светове. Те се отличават с тотална липса на интелигентност, която ги кара да се стремят само и единствено към вас, без оглед на терен, предмети или каквато и да било тактическа мисъл. Тъй като това не винаги е възможно, често ще станете свидетели на гледки, при които противниците ви остават заклещени някъде или пък се появяват от нищото точно пред или дори върху вас.

Ако сте твърдо решени да се борите с играта, може би се надявате, че ще имате късмет с ко-оп мултиплеъра. Все пак, той беше рекламиран от издатели и автори като допълнителен режим и не съществува в оригинала. Е, и тук нещата не са по-розови, защото ще трябва да го активирате ръчно или да чакате допълнителната поддръжка, която отново ни обещават.

На есен с песен

Авторите на Painkiller: Resurrection вероятно ще възразят на всички аргументи защо играта им е чисто прахосване на хард диск с това, че е  олд-скуул шутър, който цели да ви даде неподправено забавление и мускулна треска на дясната ръка от работа с мишката. Но с бъгавия геймплей, скучния дизайн на нивата и практически нефункционалния мултиплер, Painkiller: Resurrection просто няма място в магазина, камо ли на машината на всеки уважаващ себе си геймър. Очевидно е, че олд скуул идеята трябва да отиде на поправителен изпит.

Автор: Иво Цеков