Overwatch

Място сред другите игри
Веднага започвам с това, че Overwatch не е обикновена игра, една от многото които излизат всеки ден. Тя е първият опит на легендарната компания Blizzard entertainment да лансира нов франчайз от 1997г. насам, когато пуснаха Starcraft. Всички игри след това бяха базирани на един от трите основни франчайза Diablo, Warcraft и Starcraft,  като излязлата през 2015г. Heros of the storm обединява герои от всички франчайзи. Overwatch излезе май месец тази година и моментално се превърна в тотален хит. Както знаем, Blizzard имат традиционно силно присъствие в електронните спортове, като Overwatch e тяхната силна заявка за присъствие сред компетитив шутърите, един сегмент който до момента липсваше в портфолиото на компанията.

Геймплей
Ще спестя още обяснения за предисторията и разработването на играта, тъй като това е прекалено обширна тема и ще премина дирекнто към анализ на геймплея. Overwatch в много отношения не е типичният 3Д шутър. Всъщност, ако трябва да сравним геймплейте, играта най-лесно може да се оприличи на нещо средно между класически отборен 3д шутър като team fortres 2 и една МОБА игра с множество уникални герои, разпределени в няколко класа, каквато е например League of Legends или DOTA.

Какво имам предвид? От чисто шутърска гледна точка някои неща изглеждат опростени за сметка на реализма. Не можете да гледате през прицевите на оръжията, както сме свикнали с много от модерните шутъри през последните 10-15 години, а се целите само с кръстчето по средата, както това е в класическите 3д шутъри. Мунициите ви никога не свършват. Вярно, че повечто герои все пак презареждат оръжията си, но запасът от патрони е безкраен, а някои герои като D.Va  например дори не се налага да презареждат, като могат да стрелят практически непрекъснато. Лиспва мини мап на който героите да се разкриват когато стрелят. По картата са разпръснати аптечки с “кръв” така че да може да се възстановявате от понесения демидж, което заедно с анимационния вид на графиката придава доста аркадно усещане.

Във всеки един 3д шутър имаме няколко класа, но тук нещата са изведени на следващо ниво, като играчите могат да избират между 22 уникални героя разпределени в 4 класа. Това превърща играта в герой-базирана, което като замисъл много я приближава до Mutiplayer online battle aren-ите като ЛоЛ и Дота. Последният герой – Ана беше пуснат след излизането на играта, което подсказва, че броя на геройте непрекъснато ще расте точно както в някоя МОБА.

Четирите класа представляват Офенс, Дифенс, Танк и Съппорт. От Близард обаче са се постарали геймплея с всеки един герой да е напълно уникален, предоставяйки им различни специални умения, оръжия, механики и принцип на действие и разбира се ултимат. Това означава, че досущ като в някоя МОБА игра вие трябва да се учите с всеки един от героите и да преценявате ситуациите в зависимот от неговите възможности.

Overwatch има за момента няколко мултиплейър карти, които представят емблематични места по света, като Лондон, Тибет, Холивуд и т.н. Играта има чеитир гейм мода, Асолт, Ескорт, Асолт/ескорт и контрол, като модът се определя от картата, тоест не можете да избирате различни модове за една и съща карта. Геймплеят е изцяло обджектив насочен, тъй че не очаквайте да имате режими като team deathmach или free for all, в който свободно да си се пуцате с противниците, макар че докато играта ви търси мач е възможно да ви пусне в кратък скърмиш. Лиспва и режимът capture the flag. Липсата на всички тези режими обаче по никакъв начин не се отразява негативно на играта според мен, защото тя цели да постигне точно определен тип геймплей и го прави успешно.

Когато влезете в основното меню имате няколко избора. Quick Play е нормалната игра, където системата бързо ви мачва с противници и играете на някоя от картите. Можете да изберете да играете срещу ботове с 3 степени на трудност в режима Play VS AI. Competitive play се отключва след 25-ти левъл и той е еквивалента на ranked играта в LoL, самоче тук нямате бронз, силвър, голд и др. такива дивизии, а ви поставят в  скил ранг от 1 до 100. Първоначалният ви ранг се определя от първите ви 10 игри. След това придвижването ви нагоре и надолу по скалата става в следствие на победите или загубите ви. Custom game е точно каквото звучи, можете да създадете собствена игра и да поканите в нея приятели или ботове. Петият мод всяка седмица е различен и обикновено фокусира един или няколко героя.

Важно да се отбележи за компетитив плейя е че в момента е първи сезон, но тук сезоните са много кратки и продължават само по три месеца, като първи завършва на 28-ми август.

Максималният левъл на профила ви е 100 след което можете да рестартирате почвайки пак от 0, но получавате различна рамка около плейър иконата си всеки път. Това наподобява престиж мода в Call of Duty, Максималният еквивалентен левъл е 1890 след което рамката около плейър иконата ви вече не се променя. При качването на всеки левъл, като награда получавате малъл луутбокс. От него могат да ви се паднат скинове, иконки, виктори пози и други козметични благинки с които да къстъмизирате героите си. Всеки герои притежава купища такива неща, които чакат да бъдат отключени. Освен да ви се паднат от кутията можете да ги отключите и с ингейм валутата, която също може да ви се падне като награда. Едно от предимствата на това да играете платена игра, е че нямате валута, която да купувате с истински пари, а всичко може да се отключи с повече игра.

Графика и системни изисквания
Няколко думи за графиката и техническата страна на нещата. Игрите на Близард, а и по принцип всички игри имащи сериозни намерения спрямо електронния спорт, са направени така че да могат да се играят както на силни, така и на по-слаби геймърски машини. Тези които имат високи системни изисквания трудно могат да се превърнат в супер популярен електронен спорт, поради факта, че не са достъпни за масовия геймър. Overwatch е пример за това как бих искал всички игри да се правят. Тя е изключително адаптивна, като дава  възможност хем да бъде играна на относително слаби машини, хем ако сте горд притежател на истински геймърски звяр, да ви зарадва със завидно добра графика.

Герои, история и място в поп-културата
Преди години, когато правих ревюто на League of legends, казах, че едно от основните качества каращи човек да се влюби в играта и да иска да остане част от нейната вселена за дълго време това са героите. Тези силни и ярки персонажи, които макар и без да са действителни личности се превръщат в лица и символи на съвременната попкултура и биват косплейвани по събития и конвенции. Този елемент е задължителен за да се превърне една игра в гейм икона. Точно същото се получава и с Overwatch, чиито герои са изключително готини и за отрицателно време успяха да си осигурят място в сърцата на геймърите.  Спомням си че още миналата година преди играта официално да излезе вече имаше косплейове на Трейсър и на други герои. Аз лично буквално два дни след като си купих играта реших, че тази година ще косплейвам Soldier 76 на събитието Aniventure 2016г.

Съотношение цена/качество
Говорейки си за героите за техния характер и история естествено преминаваме към тази част от играта, която… не съществува, а именно сингълплейър кампанията. Blizzard успешно създадоха мощен хайп и фенбаза на играта още преди тя да излезе чрез пускането на няколко кратки анимации (така наречените синематикс), които могат да се видят на страницата на Blizzard.  По прекрасен типично близардски начин, те разкриват елементи от историята на героите, организацията “Оверуоч” и света в който се развива действието. Ако искате да задълбаете още повече пък можете да се насладите на комиксите, също разположени на сайта на играта. Там могат да се намерят дори специални референтни изображения, които да улеснят косплейърите при изработките на техните костюми. Колко придвидливо!

Всичко това обаче няма как да не ни накара да съжаляваме за липсата на кампания, която със сигурност можеше да е супер-епична и да предостави незабравимо изживяване на тези от нас които обичаме да се потопим в света на някоя сингълплейър игра. Много хора биха възразили, че това е заглавие насочено към компетитив гейминга и много често в такива случай сингълпрейъра остава пренебрегнат. Но тук има една подробност. Overwatch не е безплатна игра като Team Fortres 2,  League of legends или Dota. Тя не е даже особено евтина. На сайта на Blizzard дигиталното копие идва за 40 евро, ориджин едишъна (включващ няколко скина и други подобни) струва 60 евро, а колектор едишъна който може да е само физическо копие у нас се продава за 260лв. И като стана дума поради някакви причини, българските основни разпространители предлагат само ориджин едишъна за за 119лв и колекторската версия, но не и по-евтиня вариант за 40 евро (80лв).

Не ме разбирайте погрешно, не бих тръгнал да се оплаквам, че дадена игра е твърде скъпа, все пак си купих последната Call of duty също за цена от 119лв. Въпроса е дали получаваме достатъчно съдържание срещу тези пари? И тук е основната ми критика спрямо новото творение на Blizzard. Към днешна дата,  играта предлага като съдържание няколко мултиплейър карти и това е. Разбирам, че тепърва ще бъдат добавяни нови герои и още карти (може би), но това не е free to play и липсата на сингълплейър кампания е доста сериозен минус.

Заключение
Overwatch  предлага един много добър мултиплейър отборен шутър, който е чудесен като замисъл и изпълнение и със сигурност ще доминира сцената на електронните спортове в следващите години. Нищо от това което Blizzard са направили няма някакъв сериозен недостатък. Играта има характерни за нея особености, които може да харесате или да не харесате, но това си остава чисто субективно мнение. Например първите кадри от играта които видях, бяха пистолетите на трейсър и тогава си казах, че графиката е твърде нереалистична и детинска и че навярно не бих я играл. Но след малко време прекарано в игра свикнах  и  сега даже харесвам графиката. Единствената ми критика е към това което Blizzard НЕ СА направили, а именно сингълплейър кампания.

Скъпи читатели, ако харесахте статията, можете да видите и видео-ревюто и. Още видеоревюта и геймплей от различни заглавия можете да намерите на страницата на Andro Vlog.

Автор: Андрей Христов