Outlive

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 апр. 2001

През 2035 година населението на Земята е нараснало от пет на петнадесет милиарда души. Това са невероятно много хора, а нашата планета просто няма необходимите ресурси, с които да ги изхранва. По тази причина се създава Световният съвет, който има за цел две основни неща. Първо – да осигури оцеляването на човешката раса и второ – да възцари мир и ред.

Първата задача била разрешена посредством изследване на всички планети в Слънчевата система за каквито и да е следи от жизнено необходими ресурси. През 2044 г. сондите се завърнали на Земята. Най-накрая продължителното търсене дало резултат. Титан, естествен спътник на Сатурн, имал богати залежи от търсените суровини, но за зла участ на хората, бил напълно непригоден за живот.

Тогава Световният съвет потърсил помощ от учените, които направили два големи технологични пробива в сферата на космическите изследвания. Единият бил да конструират интелигентни и напълно автоматично действащи роботи, които да извършват работата на Титан, а другият – да създадат генетични същества, които да издържат на невероятно суровите условия. Учените се заели за работа, но се разделили на две конкурентни групи, които спорели помежду си чия идея е по-добра.

Световният съвет се опитал да разреши второто предизвикателство пред човечеството със създаването на Специална антитерористична група. Това било необходимо, защото терористите престанали да бъдат просто обикновена паплач и се превърнали в напълно мобилизирани армии, застрашаващи мира на Земята.

И оттук започва цялата игра. В Outlive има три кампании – на хората, на роботите и т.нар. cooperative campaign. Последната може да се играе от двама до четирима  души – съответно в един или два отбора – които да си помагат заедно. В нея сюжетът на играта е напълно интегриран.

Основният ресурс в Outlive

са парите. Те се добиват главно чрез копаене и преработване на руди, но и при преработване на останките (scraps), които част от унищожените сгради и единици оставят след своята гибел. Разпределянето на средствата – колко автоматично ще отиват за поддържането/поправянето на сградите/единиците и колко – за изследване на нови технологии – зависи изцяло от вас.

За да работят както трябва, всичките ви сгради имат нужда от електричество. Хората го произвеждат по два начина. Първият е чрез вятъра в т.нар. wind power plant. Тук обаче сте зависими от силата на въздушните течения – колкото по-силни са те, толкова повече електричество ще имате и обратното. Вторият източник са атомните централи. Те са по-мощни от вятърните, но при взривяването им се разпръсква радиация, която е опасна за войниците ви.

Роботите пък събират енергията на слънцето. В този случай те са зависими от надморското равнище. Колкото по-нависоко е построен слънчевият колектор, толкова повече електричество ще има. Машините произвеждат ток и чрез радиоактивни централи, които подобно на атомните са опасни за околните при разрушаване. Важното при всички тези сгради е, че трябва да са близо до другите ви постройки, за да ги захранват.
Правят впечатление

малки нововъведения в геймплея

които са много полезни. Например дори при пауза на играта може да се дават заповеди на единиците подобно на битките в Baldur’s Gate, Icewind Dale и т.н. Менюто от своя страна се скрива винаги, когато поискате, и така погледът ви върху бойното поле се увеличава. Има и специална опция за създаване на дванадесет различни пътеки, всяка от които може да служи за патрулиране, за обикаляне в кръг или е просто някакъв избран от вас маршрут. Те стоят на терена, докато не ги изтриете. Освен всичко това, контролирате и поведението на войските си – определяте в какъв периметър да помагат на изпаднали в беда другари или колко поражения да могат да понесат, преди да побегнат към базата.

Ваш е и изборът дали компютърът да използва автоматично специалните им умения (ако тръгна да ги изброявам, няма да ми стигне мястото). Част от единиците пък имат способността сами да разкриват картата. Това са все неща, които сериозно променят геймплея и го правят много по-удобен.
В Outlive има

две уникални сгради

Първата е т. нар. intelligence center (при хората) или information center (при роботите). Тя служи за провеждане на шпионски операции – кражба на технологии и информация, наблюдаване на врага, саботиране на сгради и всякакви подобни подмолни и подривни действия. Истинските мисии се извършват от шпиони (при хората) и от вируси (при роботите). Втората сграда – market – служи като пазар. Чрез нея купувате и продавате единици, но, естествено, в някакъв ограничен диапазон. Всеки маркет си има определено количество стоки, които възстановяват броя си на всеки петдесетина секунди. 
 
Друга интересна сграда в Outlive е центърът за изследване на нови технологии (които хич не са малко). Всички са навързани една с друга – тоест преди да стигнете до танка, ще трябва да изследвате куп други единици. Но в този случай може просто да поставите за цел разработката на танк, при което всичко нужно за него ще бъде изследвано. А ако и това не ви устройва, просто кажете на компютъра той да се занимава с технологиите.

До осем отбора по двама души могат да премерят сили в мултиплейър. И тук авторите са се постарали да вмъкнат нещо от себе си. Чрез

дипломацията

играчите имат възможността да си прехвърлят пари един на друг. Включен е и campaign editor, където ще можете да създавате свои нива и кампании, ако желаете. 

Outlive поддържа разделителни способности до 1024×768. Терените са детайлни, добре изпипани и сравнително интерактивни. Например вятърът разпространява пожар в гората, а радиоактивните рудни мини излъчват радиация, която може да нарани бойните единици, които са наблизо. Звуковото и музикалното оформление са на достатъчно високо ниво, без да внасят някакви особени иновации в жанра.

С чиста съвест гласувам за Outlive с две ръце. Дори и да не измести Starcraft, това няма да я направи по-малко интересна. Причината да не я причисля към поредните колонинги е именно новаторството, което не липсва. А това я отличава от всички стратегии в реално време, излезли досега.

Автор: Владимир Тодоров