Onimusha 3: Demon Siege

Преди много време трябваше да пиша за една от предишните части на Onimusha. Беше отдавна, но ясно си спомням всичките трудности, с които се сблъсках, докато работих върху тази статия. За да можех да се нарадвам на въпросното заглавие, трябваше да отстраня купища проблеми. То не бяха менюта на японски, то не беше чудо. Въпреки всичките неволи обаче все още свързвам спомена за това японско екшън-приключение с много приятни мигове пред монитора.

И сега, когато разбрах, че ще излезе компютърна версия на Onimusha 3: Demon Siege, се заканих да я изиграя, дори и да ми се наложи отново да се справям с редица главоблъсканици покрай подкарването й. Може би съм готов да направя такива жертви заради тази игра, защото тя е една от най-успешните конзолни поредици, създавани в рамките на този жанр. Това е факт и всички ние (PC-геймърите) трябва да сме благодарни, че от време на време ни се предоставя възможността да разцъкаме продукт от класата на Onimusha 3: Demon Siege.

Пътуване във времето

Действието в играта се развива успоредно в два свята – съвременен Париж и средновековна Япония. За да бъде още по-интересна и предизвикателна, сюжетната линия ни предлага възможността да се превъплътим в образите на два коренно различни героя. Единият е добре познатият ни от предишните игри по темата самурай Саманосуке Акечи. А другият – небезизвестният френски актьор Жан Рено в ролята на военния биткаджия Жак Блан. И на двамата герои ще трябва да напуснат своите епохи и да се борят със злото на 500 години разстояние от родния край.

Образът на красивата полицейска служителка Мишел Алберт, която освен всичко е и приятелка на Жак, подсилва цялостнатата завързаност на историята и я прави по-интересна и по-атрактивна. Към нея можем да добавим и 10-годишния син на французина, който като всяко съвременно дете е на “ти” с компютрите. А също така и феята Ако, която ще помага на героите по време на тяхното приключение. Въобще можем да сме изключително доволни от наистина богатото на персонажи и свежи идеи заглавие, което ни предлагат самураите от Capcom.

Поредицата еволюира

Признавам си, че не съм от най-запалените конзолни фенове и не съм имал възможността да изиграя всичките части на поредицата, появили се за PS2. За сметка на това обаче имам ясни спомени от варианта на геймката, излизал за компютър и мога спокойно да споделя с вас, че е претърпяла фрапиращи промени, които са я направили в пъти по-добра.

Нека за начало се спрем върху геймплея, който благодарение на възможността за игра с два персонажа е изключително разчупен и поглъщащ. Всеки един от двамата герои ще може да използва разнообразни оръжия с най-различни характеристики. В началото на играта самураят Саманосуке е въоръжен с обикновен меч, който впоследствие ще замени с два, които са особено смъртоносни. А в по-напреднал стадий – и с други интересни средства за убиване. Жак Блан, от своя страна, използва оръжия от друг тип – предимно камшици и странни разтегливи мечове, също така и разпъващи се копия и т.н. Изобилието от остри стоманени предмети е подсилено от различни видове умения, които притежават главните персонажи. Жак ще използва камшика си, за да преминава през на пръв поглед непроходими места. Друго умение пък ще му позволи да извърши мощна атака, на която малко противници могат да устоят. От своя страна, Саманосуке притежава умението да върти мечовете толкова безмилостно, че всички гадове около него за секунди се превръщат в тънко нарязано мезенце.

Души-трофеи

Подобно на миналите части от поредицата, и тук разполагате с умението да събирате души. Когато умъртвите противник, ще можете да смръкнете фриволно реещия се дух, който се отделя от безжизненото му тяло. Съществуват четири разновидности на душите, които ще колекционирате. Червени – подобряват вашите оръжия и брони. Жълтите възстановяват жизнените ви показатели. Пет от лилавите са необходими, за да активирате така наречения “Онимуша режим”, който ви прави безсмъртни и адски мощни за определен период от време. Сините пък служат за възстановяване на енергията, чрез която използвате специалните умения. Количеството души, които получавате при убийството на определен опонент, се определя от начина, по който причините смъртта му. И, разбира се, от неговия вид.

В света на Onimusha ще събирате най-различни предмети, но тези, на които ще попадате най-често, са билки, различни лекарства и медикаменти, възстановяващи здравето ви, и две разновидности на скъпоценен камък, които ще ви даряват със специфични бонуси.

Изцяло триизмерен енджин

Това е вторият сериозен коз на програмистите от Capcom. В предишния компютърен рилийз например те бяха предпочели неприемливия за днешните стандарти визуален модел – двуизмерни декори, изпълнени с триизмерни създания. За щастие тук всеки детайл вече е отразен в трите пространствени измерения. А околната среда е адски разнообразна, защото в играта присъстват сцени от две коренно различни епохи. Ще странствате из красивите джунгли на средновековна Япония и съвременните улици на един от най-красивите градове в света – Париж. Дори главните персонажи ще притежават реални лица, но по-важното в случая е, че едно от тях е на самия култов френски актьор Жан Рено. Интересно е, че освен с визията си, той се е включил и с истинския си глас като е озвучил напълно сам своя герой Жак Блан.

За музиката и звуковите ефекти не мисля, че има какво да коментирам. Просто погледнете как съм оценил този аспект от геймката и ще ви стане ясно, че чуете ли веднъж страхотните мелодии, носещите се в изпълнения със смърт въздух на средновековна Япония, повече няма да искате да слушате нещо друго.

Забележки за финал

Честно казано, не съм се и надявал, че ще доживея да видя на монитора си конзолна игра, която да е наистина качествено приспособена за PC. И този път това не се получи. Благодарение на този факт ще ви е нужно определено количество време да разберете кое копче от клавиатурата на кое от джойстика за PS отговаря. Принципно това нямаше да е проблем, ако някои от уменията, които получавате, не се обясняваха с бутоните на конзолните падове. Други забележки почти нямам. Освен може би тази, че в началото геймката се стартира в уиндоуски прозорец и трябва да се максимализира с помощта на Alt и Enter, но здраве да е. Това са бели кахъри, които обаче не можеше да не спомена. В крайна сметка Onimusha 3: Demon Siege определено е качествена игра, напомняща леко на Resident Evil (но имайки предвид, че и двете са създадени от едни и същи хора, няма нищо чудно в това). Сигурен съм, че всички конзолни маниаци знаят за какво говоря. A и също така, че всички компютърни фенове трябва задължително да пробват тази екшън-приключенска геймка, защото иначе ще съжаляват.

Автор: Асен Георгиев