Obscure II

Софт хорър, идеален за прохождащи в жанра

Може да не ви се вярва, но и ние, авторите от PC Mania, някога сме разнасяли широките си панталони из училищните стаи. Дори някои от нас пазят съвсем пресен спомен за тези неотдавна отминали времена. Вярно че българските квартални училища не са като американските колежи, но човек като се замисли, нещата не са чак толкова различни. Младежта отвъд океана е известна с това, че организира грандиозни партита, пие странни неща, пуши още по-странни неща и общо взето не се замисля много върху проблемите за живота, вселената и… виртуалната реалност.

Нашите тийнове не отстъпват по нищо, пият всичко с изключение на безалкохолни напитки, ядат всичко без здравословна храна и пушат всичко, което може да се стрие и напъха в добре оформен конус. И понеже понякога, когато не знаеш какво пушиш или ядеш, може да стане голям сакатлък, а и наскоро отмина поредния 15-ти септември, се чувствам длъжен да се обърна към вас с един апел:

Не всичко що расте по земята става за смъркане!

Имаше обаче едни момчета от един колеж в САЩ, които не ме послушаха и свършиха зле. И, за да не ви разказвам тяхната история напразно, ще ви кажа само, че тя се припокрива със сюжетната линия в ObsCure II – последното тийн хорър приключение, което французите от Hydravision пуснаха на пазара. Преди да ви потопя в историята за мутагенните растения, които не бива да се смъркат обаче, трябва да отбележа за протокола, че ObsCure II се явява продължение на събитията, които преживяхме в Obscure. Атмосферата в новата част е подобна, основните участници -също. Пияни тинейджъри се изправят срещу мутирали тинейджъри, а геймплеят би могъл да се определи като леко напудрен.

През годините на яростно геймене съм попадал на наистина добри хорър заглавия – определено няма да забравя нощите, прекарани в компанията на Silent Hill или Resident Evil. Тук е моментът да уточня, че след време, когато пак се случи да разказвам на някого за умопомрачителните хоръри, които съм разцъквал, едва ли ще спомена някоя от двете части на ObsCure. Това е така поради няколко причини.

Основната е, че сюжетът, доколкото присъства в заглавията, е по-скоро фон на кървавото меле и произволно нанизаните стряскащи моменти, които те предлагат. Няма я дълбочината на историята, няма я интригата. Във втората част има някаква доза неизвестност и на моменти дори силна тръпка, но това е по-скоро между другото. Чарът на играта изобщо не е в това.

Като основен недостатък бих могъл да изтъкна и прекалената линейност, комбинирана с някои недоправени ингейм филмчета и глупави мутирали противници. Всъщност може би най-сериозният проблем, който успях да регистрирам, е фактът, че няколко дни подред сядам пред компютъра и включвам ObsCure II, за да се разсея и разпусна. Не знам за вас, но си мисля, че една истинска хорър игра трябва да прави всичко друго, но не й да ви разпуска. За това усещане може би допринасят не само повърхностният сюжет, но и преобладаващите доволно осветени дестинации, които посещавате. И така, като съм тръгнал да изтъквам недостатъците на играта, не трябва да пропусна може би най-дразнещият – безумната система за запаметяване. Заради нея често пъти ще ви се налага да преигравате сравнително дълги части от играта по няколко пъти, докато се доберете до заветното място, където можете да запаметите прогреса си.

Дотук с мрънкането

Ако се абстрахираме от негативните моменти, които присъстват в творението на французите от Hydravision, ще можем да се насладим на едно приятно екшън хорър преживяване. И ако вече не ви е станало ясно, цялата драма, върху която се гради сюжетът на ObsCure II, се разиграва в щатското учебно заведение на име Fallcreek.

Там, вследствие на неблагоразумието на някои студенти да смъркат странни растения, плъзва мутагенна чума. Почти всички обитатели на отдалеченото в гората университетско селище са поразени от заразата. Разбира се, с изключение на шестте основни персонажа, които можете да управлявате. Има и още няколко, вписани в сюжета, но не попадащи под прекия ви контрол. Естествено вашата цел е да разберете какво се случва, да се преборите срещу тайнствените чудовища и да се измъкнете живи, здрави и по възможност в стандартната за хомо сапиенс физическа форма.

Както вече споменах, по време на игра ще имате на разположение шест персонажа, които можете да управлявате по двойки, както беше в ObsCure. За тези, които имат къса памет или не са играли първата част, ще припомня, че в този хорър свят винаги имате на разположение поне двама герои. Докато командвате единия, другият е контролиран от изкуствен интелект, който в случая е на задоволително ниво. Обикновено вторият играч не се пречка в краката ви и не застава упорито на пътя ви, което в повечето случаи е предостатъчно.

В самото начало на приключението ще се запознаете с четирима герои: Кори, Ами, Мей и Кени. Като изключим техните сложни междуличностни взаимоотношения, трябва да знаете, че всеки от тях разполага със специфични умения. Другите два персонажа, с които ще се запознаете в по-напреднал стадий от играта – също се отличават с разни индивидуални способности. Уменията са стандартните за подобен тип игри – например Кени и норвежецът Свен са мускулести типове, които с лекота отместват тежки предмети; Кори е човекът маймуна, който вероятно участва в университетския отбор по лека атлетика и може да се катери на места, недостъпни за другите; Ами е детективът на отбора – освен че разсейва околните с впечатляващ бюст и розовото си бельо, тя може да разчита тайни послания и кодове, а Мей е страшно хай-тек гадже, което разбива всевъзможни електронни ключалки и комбинации с помощта на джобния си компютър.

Умопомрачаващи крясъци и кооперативен режим

В компанията на групичката изплашени до смърт тийнове, които се борят за живота си, ще се размотавате из различни местности – студентски общежития, огромна старинна сграда, стърчаща в средата на нищото, мрачна и мъглява гора, болница… Като цяло графичните постижения на французите от Hydravision са по-скоро добри.

По-сериозен недостатък в тази насока са прекомерното осветление, което донякъде убива хорър атмосферата, а и тичането на персонажите по време на кът-сцените е наистина смешна гледка. По отношение на звуковите ефекти и музикалното оформление всичко е в рамките на нормалното – крясъците и скърцащите звукове в определени моменти определено подсилват напрежението.

Без никакво съмнение един от най-качествените аспекти от играта, който си заслужава да подчертаем, е възможността за джиткане в кооперативен режим. В него двама човека поемат управлението на героите и разцъкват едновременно. И въпреки че това не е нововъведение, защото още в ObsCure можехме да се насладим на подобен тип игра, тук са направени някои жизненоважни корекции по отношение на камерата и движението, които определено повдигат нивото на фъна. Така че бързо си намерете дружка за едно кооперативно преживяване и се заравяйте в тийн хорър света на ObsCure II. И не забравяйте, не всичко що расте, се пуши и смърка…

Автор: Асен Георгиев