by PC Mania
Както казваха в именитата анимация на Дисни „Рататуи”: „Всеки може да готви! Това не означава, че всеки трябва да го прави.” Историята, която ще ви разкажа днес, също се случва във Франция, но с разликата, че годината е 1566 и всичко се случва в епохата на Ренесанса. Кралица Катерина Медичи лично посещава дома на небезизвестния Нострадамус, спечелил застъпници и врагове с публикуването на труда си „Предсказания” година по-рано. Повод на визитата й са серия мистериозни убийства, които започват с членове на кралското семейство и продължават с приближени на фамилията. Мишел дьо Нострадам обаче е принуден да обитава само горния етаж на къщата си, тъй като ЕГН-то и болестта му вече се обаждат. И все пак той обещава да изпрати сина си, който да открие заговорниците, прицелили се в бляскавата кралска корона. Сезар обаче е на много километри от дома. Този факт обаче бива прикрит с помощта на малко грим и стари дрехи.
Маделин дьо Нострадам
е младата дъщеря на Нострадамус, нагърбена с отговорната мисия. Въоръжена с твърд характер и фрапантна доза решителност, нетипична за жената от XVI в., тя влиза в кралския двор, предрешена като брат си Сезар. В хода на приключението не се спира пред възможността да сменя “кожата си” неколкократно – това определено е един от плюсовете на играта в моите очи, независимо че има нещо намирисващо във факта, че героинята ни крачи незабелязано, мъкнейки половината си гардероб със себе си.
Сред странностите на момичето можем да открием и други характерни черти. Например непреодолимата склонност да решава всевъзможни проблеми с готвене :-/. Освен че приготвя нужния за визуалната трансформация крем на готварския тезгях, Маделин си помага с всевъзможни отвари и дори храни, които използва в хода на играта. Това, разбира се, не е сефтето на подобен пъзел, просто тук употребата му е малко преексплоатирана и става натрапчива.
Алхимия, астрономия и други недоразумения
Макар по принцип да смятам използването на тези науки в куест за добра идея (както и готвенето), нещо в случая звучи фалшиво. Изграждането на различни диаграми, съобразени с астрологическите знаци, подредбата на планетите и т.н. звучат добре на хартия – загадъчно и любопитно дори. В реалността обаче да разнообразиш смесването на захар и оцет с изчисления за планетите в едно тефтерче не е добра идея. В случая дозировката им е силно преувеличена.
Пъзелите са поразчупени в опит за по-голямо разнообразие с наличието на загадки, свързани с фармация или пък редене на рунически знаци. Присъстват и типичните задачки, свързани с инвентара и съдържанието на диалозите (в случая записвани в друго тефтерче за хората с по-слаба памет).
Има разбира се и по-приятни пъзели. Хареса ми например идеята за това как Маделин имитира гласа на брат си, за да не бъде разпозната. Нострадамус ви подлага на тест като ви задава различни въпроси. Трябва да следите да давате верни отговори, като същевременно имате и настройка за това как звучи гласът ви и не трябва да забравяте, че да нагласяте и нея.
В по-напреднал стадий на игра ще се сблъскате и със задачи, при които основното предизвикателство е ограниченото ви време. Тук като цяло би било добре да запаметявате играта след всеки малък сегмент, в който прогресирате, освен ако наистина имате железни нерви и добри рефлекси.
За какво ли служи този бутон…?
Играта предлага 360 градуса свобода на гледната точка, като всичко, което виждате, поне е доста детайлно. Много приятно е пипната светлината – тя засилва атмосферата и усещането за епохата. На моменти сякаш се намирате в картина на Рембранд. Неприятно е обаче, че точно като в истинска картина, и тук всичко е статично. Тук-таме има някакви измъчени опити за раздвижване, които обаче са прекалено бегли. Курсорът, с който шарите в света на предсказателя, пък е малка издайническа машинка, която пищи, привличайки вниманието, всеки път, когато минете през възможно действие. Това донякъде е полезно, въпреки че на едно-две места все пак има пиксел-hunt моменти.
Това не изчерпва коментара ми за интерфейса. Менютата, които се разгръщат по целия екран заедно с инвентара, имат своята нестандартност. Освен гореспоменатите тефтери, в които в различни графи записвате кой кога е кихнал, имате и една по-интересна опция. Когато се преобразявате в Сезар, баща ви ви дава и чантичка с неговите инструменти. Така, когато разследвате местопрестъпление или пък разглеждате някой предмет, можете да прилагате лупа, ножица и т.н. Тези предмети в случая се използват по-различно от другите в инвентара и имате специална иконка в случаите, когато можете да работите с тях. Има и други артефакти, с които можете да боравите само в рамките на дадения екран, на който се намират, и след което трябва да ги оставяте.
На моменти се налага да използвате и друг режим на управление. Там използвате мишка, но трябва да задържите бутона натиснат и да влачите, за да начертаете кръг, когато например вадите вода от кладенеца. Същевременно указвате посоката на движение с помощта на стрелките. През по-голямата си част приключението все пак се придържа към типичното point’n’click управление.
Добавянето на брояч на точките от своя страна пък би трябвало да ви стимулира и ентусиазира да превъртите играта повече от веднъж. При мен не проработи. Все пак и той се намира в същия мултифункционален инвентар.
Анатема
Като цяло играта страда от недостатъчно атрактивно разгърнатата история, въпреки че на теория сама по себе си звучи добре. Може би пък точно затова не ме впечатли достатъчно – заради високите очаквания. За това допринесоха и авторите – същите, които стоят зад Echo: Secrets Of The Lost Cavern и The Secret of Da Vinci: The Forbidden Manuscript. Така тази нелоша игра за мен премина по-скоро в графата с приятните, а не със забележителните заглавия.
На теория ми звучеше много интересно да се занимавам с интригите в кралския двор, при това подстрекавани от църквата, мотивирани от борбата за власт и дори повлияни от чумната епидемия. Във всичко това е намесена и личната гледна точка на Нострадамус, който трябва да подскаже на дъщеря си как да намери истината, защитавайки неговите теории, но и без да се излага на излишен риск с прекалено дръзките си виждания за света. И все пак Nostradamus: The Last Prophecy можеше да е далеч по-добра.
Автор: Лили Стоилова